Заешки бутчета в гювеч

 Заешкото месо е страхотно, хем полезно, хем вкусно, но няма да се разпростирам за него, а за разлика от друг път ще бъда кратък.

 Най ми харесват заешките бутчета, но рядко ги продават отделно и то на доста висока цена. Затова прилагам един "хитър" номер - когато купя заек, отделям бутчетата, а от трупчето например правя едно разкошно ястие - пълнено заешко гръбче.

 За направата са необходими по едно заешко бутче на човек и за всяко едно бутче: по един голям морков или два малки (нарязани на шайби); една голяма глава лук (нарязан на едро); 2 скилидки чесън; по 1/2 червена и зелена чушки (нарязани на лентички); едно две малки картофчета; един домат (обелен и нарязан на кубчета); стрък от 10-15 см целина (обелен и нарязан на парчета с големина 1-2 см); 2-3 гъбки; 2-3 резенчета сланина (може да се замени с бекон или нещо по-мазнинчко);

  Мазнина за пърженето - смес поравно от олио и масло (ползвам гъша мас)

 За подправянето: сол и черен пипер; по няколко зрънца черен пипер, бахар, едно карамфилче, един дафинов лист; чашка червено вино; малко брашно за овалване на бутчетата

 Изпълнението е направо лесно:

Бутчетата се овкусяват със сол и черен пипер на вкус, тук таме им се правят прорези и се шпиковат със сланинката или бекона. Идеалният вариант е да бъдат увити като пашкул със сланина или бекон, ама ...

Докато те си почиват, всички зеленчуци се почистват и нарязват желателно е на по едро, за да не се "стопят" при печенето.

В тиган с малко мазнина се запържват от двете страни бутчетата, след като са били оваляни в брашното. Добре е брашното да е смес от обикновено и царевично нишесте с малко сол и щипка риган.

Прехвърлят се в гювеча, в който ще се пекат. В същата мазнина се задушават последователно лука, чесъна, морковите, целината, целите картофчета, гъбките и доматите. В края се слагат виното и подправките и се оставят буквално за няколко минути на котлона.

Сипват се върху бутчетата. Гювечът се затваря с капака и заминава във фурната на 140-150С като постепенно се вдига температурата до 200С. Пече се 30-а минути. Сетне се маха капака на гювече и се дозапича за 10-а минути, колкото да хване тен отгоре.

Сервира се на човек по едно бутче със зеленчуци и да се забравя хубавото питие.

Уникален аромат и страхотно крехко месо.

П.П. Има и по лесен вариант. Запържват се само бутчетата, а всичко останало се слага в гювеча в суров вид, но времето за печене е доста повече - около час след нагласяване на фурната на 200С.

Да Ви е сладко и Наздраве!

Дзверски пържоли на фурна

От известно време в кварталната месарница продават ей тези пържоли. Все споря да сложат едно "Д" отпреде, но шефът бил убеден, че така се пишело правилно.

Е па няма да споря с тях.

Обикновено са с доста по-малко сланина, но май зависи от партидата им свине, които колят.

Една такава пържолка е от порядъка около или малко над 300 грама.

Обикновено ги начуквам съвсем леко, овкусявам със сол и черен пипер. Понякога още нещо в добавка, но така по-добре се усеща вкуса на свинското като се опече.

То хем е крехко, хем си има оня вкус и аромат на истинско свинско.

Е, ама само на скарата или грила, то ти писва.

Нещо нямах идеи и във ФБ пуснах питане, ама ... сметани разни и др.п. Не ми се щеше да развалям месото със сметана и от много идеи си направих собствена компилация.

Както си бяха леко овкусени, ги бухнах в тавата за печене, обилно полях с кока кола и ги забравих за 5 часа в хладилника.

В това време направих една ревизия на шкафовете и открих бурканче (380 гр.) с мариновани гъби, в хладилника - малко моцарела и след като си сипах едно питие бях готов с окончателната идея.

След около тези пет часа и две питиета, пържолките бидоха леко подсушени, обилно оваляни в брашно (с 1-2 ч.л. царевично нишесте) и оставени "да дръпне" брашното.

В него бях сложил и 1 ч.л. от моята овкусена модерна сол.

В силно загрят тефлонов тиган  пържолките се "запечатват" от двете страни до хубаво зачервяване. И тъй като в тигана се хваща само една, а остава малко място взех, че го оползотворих като позапържих и накъсано на парченца кърначе.

И готовите месца бидоха върнати на хладно при остатъка от кока-колата.

Кърначетата бяха пуснали малко мазнотийка, а и част от сланинката на пържолките - също, та в тази мазнинка първо биде задушена една малка глава лук нарязана на ситно и ей така за ароматче 2-3 скилидки чесънче.

Сетне-добавяне на ситно нарязаните гъбки, 1 ч.л. брашно, щипка риган, сока от бурканчето с гъбите и една идея вряла вода.

Леко като се посгъсти всичко това послужи за заливка на пържолите.

В това време фурничката набираше "жар", за да се загрее на 200С.

Точно 30 минути и ведга след това вадене, бързо нареждане на няколко резенчета моцарела и чукване на две яйца.

Е при едно ми трепна ръката, та жълтъка не запази формата си.

Не беше виновен жълтъка, а третото малко.

Тавата-обратно във фурната, след 5 минути изключване и макс. след още 5-7 минути вадене.

Леле какво търпение трябва да имаш и да устои на ароматите дет` се носят из къщата. 

Ето една порцийка.

Месцето е страшно крехко, не му трябва нож, къса се направо с вилицата, а в устата се топи.

Голяма грешка от моя страна - не съобразих, че това се меса за 4 порции, а чукнах само две яйца.

Ама то понякога така си става ...

Дзверска пържола, дзверска вкуснотия.

Е, ако няма от тях, има и обикновени пържоли, които могат да се приготвят по същия начин.

Нарочно не съм давал количества, защото всичко е обяснено доста подробно.

Правете и се наслаждавайте. Само имайте предвид, че питието трябва да е повечко, че яко "носят" ...

Да Ви е сладко и Наздраве!

Свински джолан с бира в гювеч

 Свинският джолан наред с ребрата е един от фаворитите в къщи - често се прави и мога смело да кажа, че всеки път експериментирам с нещо различно.

 За 4-6 порции е необходим един хубав голям заден джолан - около и над 1,5 кг; поне 1/2 бутилка хубава червена бира (но може и черна или обикновена); сол и черен пипер на вкус - все пак солта около 1 с.л.; поне 1 ч.л. с връх червен пипер и 1/2 ч.л. чили; 2-3 скилидки чесън нарязан на ситно и поне 1/2 глава лук - също нарязан на ситно (може да се заменят с по 1/2 ч.л. на гранули); 1 ч.л. сушен риган.

(сложих и 1/2 ч.л. сушен розмарин, не се усети - поне аз не го усетих. В доста италиански рецепти съм срещал, че се слага при свинското - за пръв път го правя).

За гарнирането: картофи, моркови, лук. Количеството зависи колко място има в гювеча, но примерно 3-4 големи картофа, 2-3 моркова и поне 1 голяма глава лук, както и 2-3 с.л. олио или зехтин.

За глазирането в края на печенето - с.л. мед или кафява захар.

Изпълнението е лесно:

Всички подправки се смесват в една купа и добре втриват в месото. Най-добре е като на няколко места му се направят прорези с остър нож, за да може да се овкуси и в дълбочина.

Слага се в плик и залива с бирата. Овързва се добре и в хладилника поне за 24 часа. Точно този престоя доста повече - цели 36 часа. Пликът може един два пъти през това време да се обърне.

В гючеча в който ще се пече се сипва една с.л. мазнина, нареждат се едро нарязаните картофи, моркови и лук, омкусяват се леко със сол, пипер, розмарин и риган, слага се джоланът, сипва се и маринатата и отгоре се ръсва с още 1-2 с.л. мазнина.

Преди слагането на капака, се слага и лест алуминиево фолио - така се уплътнява още по-добре.

Пече се, както всички печива в гювеч. Температурата на фурната се повишава постепенно от 150С до 230С за около 15-20 мин. На 230С за около 40 минути и сетне на 180С още около час (зависи от фурната).

По някое време се вади гювеча от фурната и проверява готовността на месото. Всеки знае как и няма какво да обяснявам.

Когато приемем, че е готово, маха се капака, месото отгоре се намазва с леко разредения мед или се ръсва с кафявата захар. За красота може да се поръси и малко червен пипер. Пече се още максимум 10 минути - колкото да хване хубав тен и да получи хрупкава коричка.

Това е най-трудният момент, защото обонянието и апетитът ни са подложени на жесток тормоз.

След изваждането също трябва да се прояви малко търпение - да поизстине и да се озове на масата.

Е сега поне е лесно, салатата и питието са на масата и някак си се трае все пак.

Най-добре е, след като лакомниците видят апетитния джолан, след като му се насладят на аромата, същият да бъде опериран като се отстрани голямата кост и съответно разфасован на едри парчета.

От тук нататък ни остава само едно - да се насладим на топящото се в устата месо, а ароматните зеленчуци и да не забравяме за питиетата.

Подготовката заема максимум 15-а минути, останалото е чакане и печене.

Да Ви е сладко и Наздраве!