Пържени кюфтета от конска кайма

  Конското месо го предпочитам пред останалите меса. Както съм писал преди за кюфтетата от конско месо, сега ще напиша за пържените кюфтетата. В същите магазини, от които купувам месото, вече продават и готова кайма от конско, т.е. мляно месо.

 Поне във вида, в който я продават си е чисто мляно месо, а не кайма във вида, в който сме свикнали да я купуваме от месарниците. Та това, според мене, налага да обясня как правя пържените кюфтета от конско.

 Това, което ще обясня е за един килограм кайма.

 Необходими са около 20 грама сол, 7 грама черен пипер (все пак те са на вкус); поне 3-4 големи филии сух бял хляб; 2 яйца; 1 голяма глава лук и 2 скилидки чесън;  1 ч.л. сода; 1 ч.л. сух риган; 100-а грама лед (може да се замени с около 100-а мл газирана вода)

Не обичам магданоз в кюфтета и не слагам. По моя преценка други подправки не са необходими - "заглушават" вкуса на месото.

 В приготвянето няма кой знае какво особено, но все пак да обясня:

Корите на хляба се изрязват и накисва в хладка вода. След това много добре се изстисква. По моя преценка количеството хляб трябва да е около 25 % от общата маса на каймата.

 Изцеденият хляб се смесва с каймата в голяма купа, слагат се  солта, подправките и яйцата и се омесва да стане еднородна маса. Слага се и содата, върху която се капва малко лимонов сок или оцет и започва месене като бучките лед се слагат една по една. Меси се докато ледът се абсорбира - може би около 20-а минути. 

(Ако се ползва газирана вода нека да е ледено студена като се слага съвсем по малко, меси се, като се поеме, пак водичка).

Така омесената кайма се поставя в подходящ плик съдина и нека си престои в хладилника - поне 12 часа. Така се стяга и поема ароматите.

Когато се извади от хладилника може да се прецени по консистенцията дали се налага да се уплътни с малко галета, например.

Сега ще попитате ами къде е лукът?

Час преди да започнем да пържим кюфтета и да ги оформяме, лукът и чесънът се нарязват на ситно и задушават в малко мазнина (1-2 с.л.) с 1 с.л. вода - до омекване и изпаряване на водата.

Изчаква се да изстинат и заедно с мазнината се слагат при каймата. Омесва се много хубаво и се оформят кюфтета. Така и мазнината се поема от каймата, сетне кюфтетата много лесно се оформят и не е необходимо да се овалват в брашно преди пърженето.

Всъщност добавката на задушения лук и мазнината в каймата е и тайната съставка, от която стават още по-хубави.

Самото пържене става в първоначално силно загрята мазнина и сетне на 2/3 от силата на котлона. Желателно в по тясна съдина с мазнина, която да стига до средата на кюфтетата.

В тези на снимката вляво е настърган и добре изцеден един картоф. Затова и леко "рошавеят".

От това количество излизат поне 20-а и повече кюфтета.

Могат да се направят и като кюфтета с изненада - като по средата се сложи парченце кашкавал, моцарела или друга плънка. Ако се сложи бучка замразено овкусено масло, стават Дзверски вкусни.

Че стават Дзверски вкусни може да не се съмнявате.

За финал мога да кажа само НАЗДРАВЕ!

Рибни филета по офицерски

 Обикновено се старая поне веднъж седмично да приготвям нещо рибно. Има и случаи, когато правя "изключения" и надзъртайки в кварталния рибен магазин, взема, че си харесам някаква рибка - в случая - прясно филе от мерлуза.

 Не ми щеше нито пържена, нито панирана, нито печена и пътьом към къщи нейде от дълбините на паметта ми се появи идеята: Преди години бях гледал едно предаване на английската армия и там обясняваха, че любимото ястие на офицерите в тяхния офицерски ресторант били варените в прясно мляко и поднесени със сос. Какво по-интересно и различно от това - варена риба в прясно мляко?! 

В действителност всичко е много просто и лесно. Филетата се осоляват и опиперяват - за 20-а минути.

Слагат се в подходяща съдина и се заливат с прясно мляко колкото ги покрие (за 4 филета - около 500 мл) и се варят на средна сила сила на котлона около 10-12 минути.

В друга съдина се загрява 2 с.л. мазнина (олио, зехтин) с една с.л. масло. В прясното мляко се разбиват 2-3 с.л. брашно и течността се сипва при мазнината. Вари се до готовност - става нещо като бешамелов сос, но наобратно. Естествено се осолява на вкус и се добавя черен пипер. Изведнъж си представих бялото рибно филе, белия сос и цялата тази белота ми се видя прекалена. Затова преди да сипна млякото, в мазнината запържих една ч.л. червен леко лютив пипер и 2-3 скилидки чесън. Когато сосът е готов сварен, филетата се връщат в него, обилно се поръсва с дивисил (може и със ситно настърган магданоз) и котлонът се изключва.

След 5 минути ястието е готово за сервиране.

Признавам си, получи се невероятно вкусна риба - крехко нежно филе, приятен сос.

При това става невероятно лесно и бързо - всичко в рамките на 25-а минути, минимум продукти и не изисква каквито и да са особени умения.
Очевидно готвачът в офицерския стол не е искал да губи време в измисляне на сложни ястия....

Може да се приготви с всякаква бяла риба - хек, треска и т.н. За порция са необходими около 200 грама риба.

Представих си и една добавка, която не направих, но би вървяла страхотно - всяка порция се сервира с едно яйце на очи, поставено върху филетата.

Да Ви е сладко!

Уникални картофени кюфтета

 Темата за картофените кюфтета за някои може да изглежда направо изтъркана, но те са много благодатни в безкрайните и разнообразни възможности за различните начини на приготвянето им.
 За картофените кюфтета в различни варианти съм писал доста в блога си, за кюфтета от извара - също или пък кюфтенцатата - чудо.
 Само че тези са направо уникално вкусни и си струват направията.

Необходими са: около 800 грама картофи, които се сваряват в подсолена вода и още топли се обелват; шепа - около 100 грама неподсладена варена царевица; 400 грама извара; 150 грама колбас (в случая шунка), който се нарязва на ситно; 2 яйца (моите и двете се оказаха с по 2 жълтъка - домашни); 1 ч.л. сода; сол и черен пипер на вкус; 1/4 ч.л. индийско орехче; сух риган - 1 ч.л., но в моя случай тези подправки бяха заменени от 1 с.л. от домашната ми "вегета". Носи и ситно нарязан лук, 1 ск. чесън и магданоз, но този път предпочетох да не слагам.
Естествено и мазнина за пържене. За брашното за овалване ще спомена отделно.

Изпълнението не е трудно:
В подходяща купа се слагат картофите и царевицата и се намачкват добре с оная джаджа за мачкане на картофи, добавят се яйцата, подправките, нарязания на ситно колбас и всичко се омесва с лъжица много добре - да се получи еднородна смес.
Дори и да е леко рядка, не бива да се слага брашно. Не е страшно.
По-добре да се настърже още варен картоф или да се сложи лъжичка сухо картофено пюре.
Готовата смес нека си почине малко.

Тука се вижда: с намазнени ръце се оформят кюфтета в желана големина и се оставят на дъската да си чакат реда за пърженето.
Някои от подготвените бяха оваляни в смес от пълнозърнесто и обикновено брашно.
Желателно е преди пърженето да бъдат подготвени максимален брой кюфтета, че иначе става цапория.
В името на експеримента когато остана малко от "каймата", добавих от това брашно вътре в нея и оформих цели 3 кюфтета.

В тигана се загрява мазнината - 4-5 с.л. олио с бучка масло, и сетне като се пуснат първите кюфтета, се намаля силата на котлона с 1/3.
Това са първите кюфтета - загребвани с намазнена лъжица от купата и оформяни при поставянето им в мазнината.
Още първото слагане на кюфтетата подсказа, че моят вариант не е удачен - да се напълни тигана. Най-лесно се пържат като за по 4-5, за да има място да се обръщат. Като са повече, това става доста трудно и понеже са меки, рискът да се натрошат е голям.

Пържат се от двете страни до хубаво зачервяване.
И тука се вижда, че бързането да се опържат повече кюфтета наведнъж не е най-удачното поведение.
Следващите наистина бяха само по 4-ри в тигана и всичко си вървеше като по ноти.
Важното е да се пържат на умерена температура и да се изчаква от едната страна да са почти готови и тогава да се обръщат. Проверката- леко се повдигат и става ясно. При този начин на пържене няма опасност от евентуално разпадане.

Тука най-добре си личи: 
най-отпред са кюфтетата, в които сложих брашно в сместа - идеална форма, но в интерес на истината степани и не толкова вкусни.
По средата са тези, които бяха оваляни леко в брашно. Добра форма, хубав цвят и на вкус много добри.
Най-отгоре са тези, които се загребваха с лъжицата или оформяха с намазнени ръце.
Единствен недостатък - откъм форма и стоят леко "рошави", но пък бяха най-жълто златистите и най-вкусните.

От това количество продукти се получиха 14 броя големки кюфтаци 

На вкус (като изключа тези с брашно в тестото) направо уникални - толкова вкусни картофено-изварени кюфтета не съм ял. Пък и досега не бях правил.

Правете смело. Това е само идея, а някои подправки и съставки - по собствения вкус.
Могат да се поднесат със сезонна салата, с млечно-чесново сосче и т.н. 
Само студеното питие е задължително.

Да Ви е сладко и наистина НАЗДРАВЕ!