Агнешки момици и месо с фасул

 Просто и в същото време дзверски вкусно ястие.

 Прието е, не знам защо, че свинското и фасулът са класика за наш българите или пък боб с наденица. Правил съм фасул в най-различни варианти и с какво ли не (свинско, наденици, кюфтета, кебапчета, салами и т.н.), но след като направих телешкото шкембе със суджук и фасул, реших да се пробвам и с агнешкия вариант.

 Идеята дойде след поредната "ревизия" на фризера, където открих в една торба да се мъдрят около 300 грама агнешки момици и 200 грама агнешко, нарязано на късчета. Момиците естествено преди влизането във фризера са изкиснати и леко попарени, т.е. готови за готвене. В същото време нямах време и сега ще обясня как за има няма и 30 минути, отпретнах едно наистина дзверски вкусно ястие.

 За около 6 порции са необходими 300 грама агнешки момици и 200-300 грама агнешко от бута или плешката, нарязано на кубчета; по 1 голяма червена и зелена чушка; 2 моркова; 1 глава лук (имах малка и почти цяла връзка пресен лук) и 3-4 (че и повече) скилидки чесън; два домата; един голям буркан готов сварен фасул (продават много хубав); сол, черен пипер - на вкус; 1 1/2 ч.л. червен пипер; 2 с.л. от домашната вегета (микс от сушени зеленчуци); магданоз и джоджен.

Изпълнението наистина е лесно и много бързо:

Докато момиците и месото се "отпущат", на бърза ръка се почистват и нарязват лука, чесъна, морковите и чушките.

На котлона се слага направо тенджерката, в която ще се готви и в нея се загряват 2-3 с.л. мазнина (олио, зехтин - в случая поравно олио и гъша мас) и в него се пущат момиците и месото като с разбъркване се запържват до лека промяна на цвета. През кратки интервали се добавят лука, чесъна, морковите, чушките. Запържва се и червения пипер. (Ако се цели малко по-гъст фасул, сега е моментът да се запържи и 1 с.л. брашно). Веднага след това се сипват и нарязаните домати.

Оставяме ястието да си къкри на 2/3 от силата на котлона за около 10-а минути се сипва и буркана с фасула заедно с течността.

След разбъркването става ясно дали се налага да се добави малко вряла вода или не - все пак гъстотата на ястието си личи вече.

Слагат се и подправките без джоджена и магданоза, които се нарязват на ситно и се слагат едва при изключване на ястието.

Има няма всичко е готово в рамките на около 25 мин., максимум 30.

Сервираме с по едно лютиво чушле и ни остава само едно - да се насладим на вкуса на ястието.

Повярвайте, става наистина дзверски вкусно и с това ястие може да се "отсрамим" и пред гости. 
И да ни пропусна на финала да кажа Да ни е сладко и НАЗДРАВЕ!

Пържени кюфтета от конска кайма

  Конското месо го предпочитам пред останалите меса. Както съм писал преди за кюфтетата от конско месо, сега ще напиша за пържените кюфтетата. В същите магазини, от които купувам месото, вече продават и готова кайма от конско, т.е. мляно месо.

 Поне във вида, в който я продават си е чисто мляно месо, а не кайма във вида, в който сме свикнали да я купуваме от месарниците. Та това, според мене, налага да обясня как правя пържените кюфтета от конско.

 Това, което ще обясня е за един килограм кайма.

 Необходими са около 20 грама сол, 7 грама черен пипер (все пак те са на вкус); поне 3-4 големи филии сух бял хляб; 2 яйца; 1 голяма глава лук и 2 скилидки чесън;  1 ч.л. сода; 1 ч.л. сух риган; 100-а грама лед (може да се замени с около 100-а мл газирана вода)

Не обичам магданоз в кюфтета и не слагам. По моя преценка други подправки не са необходими - "заглушават" вкуса на месото.

 В приготвянето няма кой знае какво особено, но все пак да обясня:

Корите на хляба се изрязват и накисва в хладка вода. След това много добре се изстисква. По моя преценка количеството хляб трябва да е около 25 % от общата маса на каймата.

 Изцеденият хляб се смесва с каймата в голяма купа, слагат се  солта, подправките и яйцата и се омесва да стане еднородна маса. Слага се и содата, върху която се капва малко лимонов сок или оцет и започва месене като бучките лед се слагат една по една. Меси се докато ледът се абсорбира - може би около 20-а минути. 

(Ако се ползва газирана вода нека да е ледено студена като се слага съвсем по малко, меси се, като се поеме, пак водичка).

Така омесената кайма се поставя в подходящ плик съдина и нека си престои в хладилника - поне 12 часа. Така се стяга и поема ароматите.

Когато се извади от хладилника може да се прецени по консистенцията дали се налага да се уплътни с малко галета, например.

Сега ще попитате ами къде е лукът?

Час преди да започнем да пържим кюфтета и да ги оформяме, лукът и чесънът се нарязват на ситно и задушават в малко мазнина (1-2 с.л.) с 1 с.л. вода - до омекване и изпаряване на водата.

Изчаква се да изстинат и заедно с мазнината се слагат при каймата. Омесва се много хубаво и се оформят кюфтета. Така и мазнината се поема от каймата, сетне кюфтетата много лесно се оформят и не е необходимо да се овалват в брашно преди пърженето.

Всъщност добавката на задушения лук и мазнината в каймата е и тайната съставка, от която стават още по-хубави.

Самото пържене става в първоначално силно загрята мазнина и сетне на 2/3 от силата на котлона. Желателно в по тясна съдина с мазнина, която да стига до средата на кюфтетата.

В тези на снимката вляво е настърган и добре изцеден един картоф. Затова и леко "рошавеят".

От това количество излизат поне 20-а и повече кюфтета.

Могат да се направят и като кюфтета с изненада - като по средата се сложи парченце кашкавал, моцарела или друга плънка. Ако се сложи бучка замразено овкусено масло, стават Дзверски вкусни.

Че стават Дзверски вкусни може да не се съмнявате.

За финал мога да кажа само НАЗДРАВЕ!

Рибни филета по офицерски

 Обикновено се старая поне веднъж седмично да приготвям нещо рибно. Има и случаи, когато правя "изключения" и надзъртайки в кварталния рибен магазин, взема, че си харесам някаква рибка - в случая - прясно филе от мерлуза.

 Не ми щеше нито пържена, нито панирана, нито печена и пътьом към къщи нейде от дълбините на паметта ми се появи идеята: Преди години бях гледал едно предаване на английската армия и там обясняваха, че любимото ястие на офицерите в тяхния офицерски ресторант били варените в прясно мляко и поднесени със сос. Какво по-интересно и различно от това - варена риба в прясно мляко?! 

В действителност всичко е много просто и лесно. Филетата се осоляват и опиперяват - за 20-а минути.

Слагат се в подходяща съдина и се заливат с прясно мляко колкото ги покрие (за 4 филета - около 500 мл) и се варят на средна сила сила на котлона около 10-12 минути.

В друга съдина се загрява 2 с.л. мазнина (олио, зехтин) с една с.л. масло. В прясното мляко се разбиват 2-3 с.л. брашно и течността се сипва при мазнината. Вари се до готовност - става нещо като бешамелов сос, но наобратно. Естествено се осолява на вкус и се добавя черен пипер. Изведнъж си представих бялото рибно филе, белия сос и цялата тази белота ми се видя прекалена. Затова преди да сипна млякото, в мазнината запържих една ч.л. червен леко лютив пипер и 2-3 скилидки чесън. Когато сосът е готов сварен, филетата се връщат в него, обилно се поръсва с дивисил (може и със ситно настърган магданоз) и котлонът се изключва.

След 5 минути ястието е готово за сервиране.

Признавам си, получи се невероятно вкусна риба - крехко нежно филе, приятен сос.

При това става невероятно лесно и бързо - всичко в рамките на 25-а минути, минимум продукти и не изисква каквито и да са особени умения.
Очевидно готвачът в офицерския стол не е искал да губи време в измисляне на сложни ястия....

Може да се приготви с всякаква бяла риба - хек, треска и т.н. За порция са необходими около 200 грама риба.

Представих си и една добавка, която не направих, но би вървяла страхотно - всяка порция се сервира с едно яйце на очи, поставено върху филетата.

Да Ви е сладко!