Печена агнешка плешка в гювеч

 Агнешкото месо е много крехко и вкусно, но този път няма да говоря за него, а как да се направим невероятно вкусна пълнена плешка в гювеч.

 Доста хора имат предубеждение към агнешкото, защото "миришело" и то неприятно. Не знам що за човек си, за да си го мислиш това и да го казваш. Вярно е, че си има собствен аромат, но той е приятен. Е понякога се случва и месото да мирише по-особено, но това се дължи на други фактори и тогава се налага да се направят някои малки магии. Но и за това друг път.

 За направата на тази вкуснотия, която е 4-6 порции са необходими една плешка (обикновено е около 1 кг); 100-а грама моцарела (може и някое друго твърдо сирене, но без силен аромат), няколко гъбки манатарки (може и сушени и накиснати); както и подправки - сол, черен пипер, червен пипер; розмарин, мед (или кафява захар, може и обикновена - все пак с мед е най-добре); Също така са необходими зехтин за намазване и 1-2 с.л. брашно, както и 50 мл водка.

 Идеята ми беше да я напълня с кайма или с месо, но тоя ми мерак много бързо го отрязаха.

 Агнешката плешка я разделих (отделих костта - по простата причина, че не влиза цялата в гювечето) и се накисва в голяма купа с хладка вода и 2-3 с.л. соев сос. Нека да си престои така час два. Най добрият начин за мариноване на месо за печене е този в минерална вода.

 Може и някой да ме критикува, че месото не е "запечатано" до зачервяване от двете страни, преди да се сложи за печене.

 Критикуващият да пробва и този вариант и ще разбере колко крехко става месото при печенето. Особено ако се пече на скара.

Месото се прехвърля направо в гювеча за печене.

В плешката се прави разрез с остър нож да стане като джоб - леко се овкусява с черен пипер и вътре се натъпкват гъбките и нарязаното на парчета сирене.

След това, както си е в гювеча добре се осолява, опиперява, намазва се със зехтин и поръсва със сушения розмарин. 

За предпочитане са клонка-две пресен, но поради липсата му, и сушеният върши работа и си пуща аромата и сетне и не трябва да се вади.

Слагат се и 50 мл водка, която може да се замени с водата от кисненето на гъбките.

Гювечът се захлупва с капака (моят е стъклен) и заминава във фурната. Под капака може да се сложи и алуминиево фолио, но счетох, че не е необходимо.
Фурната се включва на 140С и постепенно за 20-а мин. температурата се вдига до 220С (това за всеки случай - да не пукнем гювеча или стъклото).
Пече се на 220С за 30-а мин и сетне се намалява на 160С и се "забравя"  за 50-60 мин.
Нека си покъкри ей така на по ниската температура.

Следва изваждане на гювеча, проверка на готовността на месото - така ще ке ориентираме още колко ще пече.
И идва ред на един простичък трик:
С черпак се изважда почти половината отделен сос от печенето. В друга съдина се размива брашното с 1-2 с.л. вода и се разбърква с отделения сос. Връща се в гювеча - така в хода на печенето ще се сгъсти и ще се получи много хубав сос.
Слага се по желание и един голям обелен домат и 2-3 люти чушлета.
Месото се обръща обратно и гювечът се връща във фурната за още 30-а минути.
Сетне - вадене, обръщане на месото, намазване с леко разредения мед, в който се слага и малко червен пипер и дозапичане за 10-а мин. на вентилатор. Колкото да хване хубава коричка и тен.
Невероятно крехко и ароматно.
Да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

Агнешки момици и месо с фасул

 Просто и в същото време дзверски вкусно ястие.

 Прието е, не знам защо, че свинското и фасулът са класика за наш българите или пък боб с наденица. Правил съм фасул в най-различни варианти и с какво ли не (свинско, наденици, кюфтета, кебапчета, салами и т.н.), но след като направих телешкото шкембе със суджук и фасул, реших да се пробвам и с агнешкия вариант.

 Идеята дойде след поредната "ревизия" на фризера, където открих в една торба да се мъдрят около 300 грама агнешки момици и 200 грама агнешко, нарязано на късчета. Момиците естествено преди влизането във фризера са изкиснати и леко попарени, т.е. готови за готвене. В същото време нямах време и сега ще обясня как за има няма и 30 минути, отпретнах едно наистина дзверски вкусно ястие.

 За около 6 порции са необходими 300 грама агнешки момици и 200-300 грама агнешко от бута или плешката, нарязано на кубчета; по 1 голяма червена и зелена чушка; 2 моркова; 1 глава лук (имах малка и почти цяла връзка пресен лук) и 3-4 (че и повече) скилидки чесън; два домата; един голям буркан готов сварен фасул (продават много хубав); сол, черен пипер - на вкус; 1 1/2 ч.л. червен пипер; 2 с.л. от домашната вегета (микс от сушени зеленчуци); магданоз и джоджен.

Изпълнението наистина е лесно и много бързо:

Докато момиците и месото се "отпущат", на бърза ръка се почистват и нарязват лука, чесъна, морковите и чушките.

На котлона се слага направо тенджерката, в която ще се готви и в нея се загряват 2-3 с.л. мазнина (олио, зехтин - в случая поравно олио и гъша мас) и в него се пущат момиците и месото като с разбъркване се запържват до лека промяна на цвета. През кратки интервали се добавят лука, чесъна, морковите, чушките. Запържва се и червения пипер. (Ако се цели малко по-гъст фасул, сега е моментът да се запържи и 1 с.л. брашно). Веднага след това се сипват и нарязаните домати.

Оставяме ястието да си къкри на 2/3 от силата на котлона за около 10-а минути се сипва и буркана с фасула заедно с течността.

След разбъркването става ясно дали се налага да се добави малко вряла вода или не - все пак гъстотата на ястието си личи вече.

Слагат се и подправките без джоджена и магданоза, които се нарязват на ситно и се слагат едва при изключване на ястието.

Има няма всичко е готово в рамките на около 25 мин., максимум 30.

Сервираме с по едно лютиво чушле и ни остава само едно - да се насладим на вкуса на ястието.

Повярвайте, става наистина дзверски вкусно и с това ястие може да се "отсрамим" и пред гости. 
И да ни пропусна на финала да кажа Да ни е сладко и НАЗДРАВЕ!

Пържени кюфтета от конска кайма

  Конското месо го предпочитам пред останалите меса. Както съм писал преди за кюфтетата от конско месо, сега ще напиша за пържените кюфтетата. В същите магазини, от които купувам месото, вече продават и готова кайма от конско, т.е. мляно месо.

 Поне във вида, в който я продават си е чисто мляно месо, а не кайма във вида, в който сме свикнали да я купуваме от месарниците. Та това, според мене, налага да обясня как правя пържените кюфтета от конско.

 Това, което ще обясня е за един килограм кайма.

 Необходими са около 20 грама сол, 7 грама черен пипер (все пак те са на вкус); поне 3-4 големи филии сух бял хляб; 2 яйца; 1 голяма глава лук и 2 скилидки чесън;  1 ч.л. сода; 1 ч.л. сух риган; 100-а грама лед (може да се замени с около 100-а мл газирана вода)

Не обичам магданоз в кюфтета и не слагам. По моя преценка други подправки не са необходими - "заглушават" вкуса на месото.

 В приготвянето няма кой знае какво особено, но все пак да обясня:

Корите на хляба се изрязват и накисва в хладка вода. След това много добре се изстисква. По моя преценка количеството хляб трябва да е около 25 % от общата маса на каймата.

 Изцеденият хляб се смесва с каймата в голяма купа, слагат се  солта, подправките и яйцата и се омесва да стане еднородна маса. Слага се и содата, върху която се капва малко лимонов сок или оцет и започва месене като бучките лед се слагат една по една. Меси се докато ледът се абсорбира - може би около 20-а минути. 

(Ако се ползва газирана вода нека да е ледено студена като се слага съвсем по малко, меси се, като се поеме, пак водичка).

Така омесената кайма се поставя в подходящ плик съдина и нека си престои в хладилника - поне 12 часа. Така се стяга и поема ароматите.

Когато се извади от хладилника може да се прецени по консистенцията дали се налага да се уплътни с малко галета, например.

Сега ще попитате ами къде е лукът?

Час преди да започнем да пържим кюфтета и да ги оформяме, лукът и чесънът се нарязват на ситно и задушават в малко мазнина (1-2 с.л.) с 1 с.л. вода - до омекване и изпаряване на водата.

Изчаква се да изстинат и заедно с мазнината се слагат при каймата. Омесва се много хубаво и се оформят кюфтета. Така и мазнината се поема от каймата, сетне кюфтетата много лесно се оформят и не е необходимо да се овалват в брашно преди пърженето.

Всъщност добавката на задушения лук и мазнината в каймата е и тайната съставка, от която стават още по-хубави.

Самото пържене става в първоначално силно загрята мазнина и сетне на 2/3 от силата на котлона. Желателно в по тясна съдина с мазнина, която да стига до средата на кюфтетата.

В тези на снимката вляво е настърган и добре изцеден един картоф. Затова и леко "рошавеят".

От това количество излизат поне 20-а и повече кюфтета.

Могат да се направят и като кюфтета с изненада - като по средата се сложи парченце кашкавал, моцарела или друга плънка. Ако се сложи бучка замразено овкусено масло, стават Дзверски вкусни.

Че стават Дзверски вкусни може да не се съмнявате.

За финал мога да кажа само НАЗДРАВЕ!