Черен дроб в доматен сос

   Черният дроб по селски е едно нашенско любимо мезе, което често си поръчваме в кварталната кръчма или си правим в къщи, но сега думата ми не е за него.

 Сега просто ще споделя един един невероятно вкусен начин да се приготви черен дроб, без много усилия и за много кратко време при това с много вкусен резултат и то с минимум продукти.

 Все пак, ориентировъчно за около 4-ма са необходими не по-малко от 500 грама черен дроб, поне 4 големи домата, 1 глава лук, 2-3 скилидки чесън, сол и черен пипер и зелени подправки - босилек много си върви с доматите, или магданоз.

 То и за изпълнението няма какво да се обяснява:

 В малко мазнина се запържват обелените и нарязани на ситно чесън и лук, слагат се след задушаването им обелените и нарязани произволни домати и се изчаква буквално няколко минути доматеният сос да заври и се намаля силата на котлона. 

 В това време, дробът се измива, нарязва на ситни кубчета 1,5х1,5 см (примерно или малко по-големи). При желание може да се оваля леко в брашно, макар че е необходимо. 

 Дробът се пуща в соса, разбърква се, слагат се подправките (сол, черен пипер, зелентии). Готвенето продължава максимум 5 минути и котлонът се изключва. Нека да си постои върху него така още няколко минути. 

 Готово е за сервиране като може да се ръсне още с някаква зелентия при поднасянето.

 Дробът остава крехък и мек. Само трябва да се има предвид, че ако се вари по-дълго време, ще се втвърди и няма да е приятен.

 Ако някого го притеснява този начин на приготвяне, може предварително да пусне дроба в загрятата мазнина буквално за 2-3 минути, да го извади и сетне да си подготви доматения сос и да върне дроба в края на готвенето.

Бързо, лесно и много вкусно.

П.П. Толкова вкусно, че си остана само със снимката от тигана.

 Нещо от сорта полезни предложения.

Мед от коприва

 За копривата - само добри думи. Страхотно природно лекарство за толкова много неща, че няма да ми стигне времето да изброявам. Обикновено изсушавам за зимата (става за чай и дори като подправка към някоя супа), замразявам по малко във фризера за готвене и т.н.

 Коприва има от ранна пролет до късна есен. Естествено най-крехка е пролетната и най-подходяща за готвене. Лятната коприва просто е по-твърда и по-груба, но това обаче не означава, че  е загубила полезните си свойства.

 След като миналата година експериментирах с мармалад от коприва, който стана чудесен (освен полезен), тази година реших да пробвам и нещо по-различно - мед от коприва. 

 То, на практика, няма и какво толкова да обяснявам:

 Взема се коприва (примерно килограм), измива се добре и се слага в тенджера с вода, колкото да я покрива. Може да се сложат 1-2 нарязани ябълки и се вари на слаб котлон около час. (Понеже я приготвям в мултитенджУрата - точно 25 минути). Като поизстине, копривата се изцежда добре и се отстранява, а полученият сироп се прецежда добре и отново в тенджерата. Вари се също на слаб котлон, докато се редуцира наполовина.

 В зависимост от количеството на сока се слага и захарта. Примерно на 1 л сок - 1 кг захар. Само че не слагам 1 кг, а около половината количество. В захарта се смесва и 1 с.л. пектин.

 Вари се още 15-20 минути до леко сгъстяване. Готовността се проверява като при сладко. 

 Тенджерата се отстранява от котлона, изчаквам да поизстине и се слага захаросан мед - поне 1/2 буркан. Разбърква се добре - до разтваряне на меда.

 Пълни се в загряти бурканчета, които след затварянето се обръщат върху капачката.

 Не съм слагал лимонтузу, не се захаросва.

 Става страхотно вкусен. Може да се хапва така, да се слага върху палачинки. Смесен с тахан и масло е направо неустоим.

 Направете си мед от коприва и няма да съжалявате.

 Хем е вкусен, хем е много полезен.

****************

За меда не ме критикувайте. При температура около 50С не губи нищо от свойствата си и е в пъти за предпочитане от захарта.

*****************

На който му е интересно да прочете за ползите от копривата, давам два линка:

Коприва – с какво е полезна за нашето здраве

Как е най-полезна копривата 

Агнешки момици с кюфтенца на фурна

 Става дума за един невероятен деликатес от агнешки момици и телешки кюфтенца. Ценителите в такива случаи казват - Ядеш и ревеш. Който е наясно, ще разбера какво искам да кажа.

 Преди да почнем с ястието, нека си изстудим добре една бутилка питие, да си приготвим леда и да се подхващаме.

Докато бутилчето се охлажда в камерата, се подготвят агнешките момици - около 500 грама. 

Нарязват се на късове, измиват се много добре и изкисват за час - два в студена вода с 2-3 с.л. оцет.

В интерес на истината сипвам и 1 с.л. соев сос.

Тъй като това става бързо, от около 400 грама добре овкусена със сол и черен пипер телешка кайма се правят малки куфтенца с големината на орех.

Наливаме си чашка (едно малко) и в голяма съдина се слагат две три с.л. мазнина и започват да се запържват на малки партиди момиците - до хубаво зачервяване. Вадят се направо в тавата за печене, а на освободеното място се пущат кюфтенцата. Не не необходимо \много да се пържат - само да се позачервят и осрамят, че не стават за мезе на питието.

В последната партида от пърженето и вече с второ малко, се слага 1 равна с.л. червен пипер (в случая по 1 ч.л. сладък и лютив). Сетне и 1 с.л. брашно.

Разбърква се и веднага се сипва едно бурканче гъби (от тези средните). Може да се сложат и нарязани печурки и да се запържат за малко, но с бурканчето консервирани е по-лесно. Па и такива имах в момента. Овкусява се със сол и черен пипер на вкус, слагат се 2 с.л. домашна вегета от сушени зеленчуци (При липса - по 1 ч.л. риган и джоджен) и един обелен и нарязан на ситно домат.

Котлонът се изключва и след 10-а минути се прехвърля в тавичката.

Пече се около 35-40 минути в предварително загрята фурна на 180С.

Докато се пече, разбираме се прави салатата и се пийва още само едно малко.

Трябва си търпение за тая работа.

Тавата се вади и обилно се наръсва с настърган кашкавал - в случая около 100 грама общо кашкавал и гауда.

И обратно за 10-а минути, колкото кашкавалът да се разтопи и леко позачерви.

Тъй като салатката вече е в чинията, с питието е подхванато, то с голямата лъжица се сипва и напада без мислене.

Иначе няма и как да стане - просто на този аромат не се издържа.

Дори и за питието се забравя за известно време.

Просто дзверска вкуснотия.

Струва си труда.

По-добре да спра дотук, а и пропуснах да кажа, че излизат около 6 порции, а какво е необходимо на всеки е ясно. Пък и може да добави още нещо по собствен вкус.

Казвам, правете, да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!