Лесна пица без тесто - върху филийка хляб

 Не става дума за рецепта, а за едни мини сандвичи - пици, които правя много отдавна - от доста години и то от времето, когато не се справях добре с тестото и не знаех поне 20 начина да направя пица.

 Ползват се филийки бял хляб (може и всякакъв друг), а още по-лесно е с нарязан хляб. Може да се отстранят коричките, може и да не се махат.

 Хлябът леко се намазва с масло, върху него се разстила слой доматена паста (може и лютеница), нареждат се саламчета, маслинки на кръгчета, резенчета домат, моцарела или кашкавал (тези са с настърган чедър).

 Изобщо се процедира както се прави пица - кой каквото желае или както си прави пицата.

 При по-голямо количество могат да се опекат във фурната - както се пече пица (за кратко на висока температура - 230С или повече), или пък да се опекат в парти грила.

 Тези сандвичлета със сигурност ще станат любими на малчуганите, а и не само на тях...

 Важното е, че се правят бързо и лесно. И впрочем са много вкусни.

 П.П. Пропуснах само един дребен трик - преди да се започне нареждането на "пицата", е желателно на филийката хляб да се отрежат коричките и леко да се валира с точилката. Стават още по удачни и почти никой не може да познае, че са мини пици върху хляб.

Впрочем, че ги правя много отдавна си личи и от снимката - от 2013 год. е. Веднъж като сготвя нещо и го снимам, вече при следващата направа не си правя труда за снимки...

Домашен хляб с грис

 Това е за тези, които обичат да пекат ръчен домашен хляб и не ползват хлебопекарна и дори като мене нямат такава.

 В месенето на тестото на ръка има някакво очарование и магия - особено като усещаш как се променя и става послушно в ръцете ти.

 За тези, които обичат аромата и вкуса на домашния не е необходимо какво толкова много да обяснявам, но все пак се налага, тъй като тестото с грис е малко различно и изисква "по-особена грижа". Ще обясня за какво става въпрос малко по-късно.

 За един хляб са необходими:

200 грама фин пшеничен грис

300 грама обикновено брашно

1 ч.л. с връх суха мая - около 7 грама, който иска в грамажи

по 1 ч.л. сол и захар

2 с.л. зехтин или олио

около 350 мл вода (или 300 мл и 50 мл прясно мляко)

 Изпълнението е като при всички теста:

Всички сухи съставки се смесват в подходяща купа и добре се разбъркват. Сетне се прави в средата нещо като кладенче и се сипва всичката вода и със шпатулата се разбърква леко и се оставя за няколко минути да си почине.

Особеното е, че грисът е особено хигроскопичен и ще поеме доста течност. 

Вече като се започне след това месеното с ръце става ясно дали е необходима още течност. При самото месене се слага и зехтина или олиото.

Трябва да се получи средно меко еластично тесто, което се покрива със стреч фолио и оставя да втасва.

Тези дни в тези жеги, това става доста бързо, но все пак трябва да увеличи обема си почти двойно.

Пека в йенска намаслена тава и затова след оформянето на самунчето го слагам направо в тавичката за повторно втасване.

Е, тука допуснах грешка: разсеях и не съобразих, че тавичката е доста широка и хлябчето ми стана по-широко и не толкова високо (просто трябваше от двете страни да го огранича с хартия за печене).

Йенската тавичка се слага във фурната, на дъното съдина с вода и температурата се повишава от 150С до 230С за сравнително кратко време - в рамките на 10-а минути.

Пече се на 230С около 20-а минути и сетне още 30-40 мин. на 180С.

Ако се пече в друг съд, направо се слага в предварително загрята на 230С фурна.

Готовността се проверява с шишче.

Изпеченият хляб се вади, слага върху решетка, леко напръсква с водичка и покрива с чиста кърпа.

Като резултат - две хрупкави твърди корички, мека и пухкава вътрешност.

След леко изстиване се реже тънкофайски лесно, не се рони.

Страхотно вкусен.

Не губи вкусовите си качества и не изсъхва поне два дни - макар че толкова време не се задържа.

В пъти е по-вкусен от хляба само с обикновено брашно.

Правете смело, става лесно - бързо се омесва - отнема всичко на всичко 10-а минути и само малко търпение за втасването и печенето.

За толкова малко усилия, резултатът е впечатляващо вкусен.

Паста (пипе ригате) в доматен сос

  Пак нещо лесно, бързо и леко за хапване.

 В тези жеги като че печените меса и др.п. не вървят толкова много е все търсим нещо сезонно и приятно.

 Не съм от големите любители на пастата, но се оказа, че в жегите наистина е лека храна, пък и преди време се позаредих доста добре с няколко оригинални италиански пасти, та имам мегдан за готвене.

 За поне четири порции са необходими паста (в случая пипе ригате) -по около 60-70 грама на човек, 3-4 домата, 1 глава лук, скилидки чесън, босилек, сол и черен пипер на вкус. 

 Е при мене без месо не може - в наличност около 250 грама добре сварено телешко и около 200 грама телешки дроб.

 В изпълнението няма нещо сложно и може да се направи и от най-неопитния в кухнята:

 Пастата се сипва в тенджера с вече завряла подсолена вода. В случая тънкостта бе, че се вари в готов овкусен бульон от телешкото варено - с много подправки и стана суперска. Всички знаят, че трябва да се вари почти до готовност - обикновено на пакета пише колко време се вари до готовност и го намалям с около 2 мин.

 Докато пастата се вари, с голяма съдина се запържват нарязания чесън и лук. Пък докато те се запържват, доматите се обелват и нарязват. Слагат се и те в тенджерката и се готвят няколко минути до леко сгъстяване на соса.

 От тук нататък е още по-лесно: в соса се слага накъсаното на ситно телешко сварено месо, ситно нарязания дроб, и след 2-3 минути и пастата. Сега е момента на овкусяването - сол, черен пипер, зелентии (предимно босилек и магданоз, или риган, но добавката на щипка розмарин придава един страхотен аромат). Който си харесва леко пикантното, може да овкуси соса с добавка на малко чили...

 Ако се е сгъстило много, може леко да се разреди с бульон или от водата от варенето на пастата.

 На който не му харесва комбинацията - месо и дроб, може да не слага дроб.

 Ястието се доварява максимум още 3-4 минути и е готово. 
 Най-важното е, че е лесно и вкусно и става общо за 15-20 минути, а с минимум продукти.

 Остава да му се насладим с чаша бяло студено бяло вино или розе.