Бутер бохчички с наденица

  До преди 20-а дни се оревавахме от дъждовете, сега пък ни е дзверски жежко и направи ни души от задуха и като стане дума за готвене все гледаме да е нещо набързо и лесно и задължително без застояване в кухнята. Да ама само на салати, домати и сирене не става ...
 Душа юнашка и мръфка някаква иска ... па и на скара се не стои ...
 Та измислих нещо много лесно и го споделям - предварително казвам, че няма да давам количества - това ще е рецепта в снимки, защото от тях всичко е ясно, а кой колко ще направи си зависи от броя на гладниците около масата ... Това го прецених, че ще стигне за двама гладни, ама не - остана и за сетне

Едно парче (това е около 30 см) сурова наденица се опича и нарязва на парчета по около 2,5 - 3 см. И върху всяко се слага парченце кашкавал.
Наденицата е домашна с много с подправки- извадена от фризера.
Отчитам го като грешка в тази жега - можеше и сурова да я нарежа и да увелича малко времето на печенето, но все пак нали трябва да се пробва предварително, че и да даваш сетне съвети ...

Един лист бутер тесто се нарязва на правоъгълници или квадрати с големи, която да като сложиш парчето наденица да може да се сгъне.
Затова предварително премерих с едно парче и листа го нарязах на 12 еднакви парчета.

 Всяко парче се сгъва като плик, слага се в тавата върху хартия за печене.
С остър нож всяко пликче се цепва на няколко места, за да се отвори и се намазва добре с разбито  с олио яйце.
 Пекат се в предварително загрята на 200С фурна за около 15-а минути - колкото хубаво да се зачервят.
 Ако наденицата е сурова просто времето за печене ще е около 25 мин.

 Ето ги готови опечени - ароматни и в хрупкава коричка.

Могат да се сервират със салата, домати и т.н., т.е. с каквото ти душа сака.

Предварителната подготовка заема буквално 10 минути, като добавиш и печенето във фурната - за 30 минути имаш страхотно хапване, което можеш и на гости да сервираш, ако се постараеш малко с украсата - не като мене.
Вкусно и бързо, па и носи всякакви вариации - може и с добавка на други неща да се направи.
Правете смело и не забравяйте да кажете НАЗДРАВЕ!

Лесна пица без тесто - върху филийка хляб

 Не става дума за рецепта, а за едни мини сандвичи - пици, които правя много отдавна - от доста години и то от времето, когато не се справях добре с тестото и не знаех поне 20 начина да направя пица.

 Ползват се филийки бял хляб (може и всякакъв друг), а още по-лесно е с нарязан хляб. Може да се отстранят коричките, може и да не се махат.

 Хлябът леко се намазва с масло, върху него се разстила слой доматена паста (може и лютеница), нареждат се саламчета, маслинки на кръгчета, резенчета домат, моцарела или кашкавал (тези са с настърган чедър).

 Изобщо се процедира както се прави пица - кой каквото желае или както си прави пицата.

 При по-голямо количество могат да се опекат във фурната - както се пече пица (за кратко на висока температура - 230С или повече), или пък да се опекат в парти грила.

 Тези сандвичлета със сигурност ще станат любими на малчуганите, а и не само на тях...

 Важното е, че се правят бързо и лесно. И впрочем са много вкусни.

 П.П. Пропуснах само един дребен трик - преди да се започне нареждането на "пицата", е желателно на филийката хляб да се отрежат коричките и леко да се валира с точилката. Стават още по удачни и почти никой не може да познае, че са мини пици върху хляб.

Впрочем, че ги правя много отдавна си личи и от снимката - от 2013 год. е. Веднъж като сготвя нещо и го снимам, вече при следващата направа не си правя труда за снимки...

Домашен хляб с грис

 Това е за тези, които обичат да пекат ръчен домашен хляб и не ползват хлебопекарна и дори като мене нямат такава.

 В месенето на тестото на ръка има някакво очарование и магия - особено като усещаш как се променя и става послушно в ръцете ти.

 За тези, които обичат аромата и вкуса на домашния не е необходимо какво толкова много да обяснявам, но все пак се налага, тъй като тестото с грис е малко различно и изисква "по-особена грижа". Ще обясня за какво става въпрос малко по-късно.

 За един хляб са необходими:

200 грама фин пшеничен грис

300 грама обикновено брашно

1 ч.л. с връх суха мая - около 7 грама, който иска в грамажи

по 1 ч.л. сол и захар

2 с.л. зехтин или олио

около 350 мл вода (или 300 мл и 50 мл прясно мляко)

 Изпълнението е като при всички теста:

Всички сухи съставки се смесват в подходяща купа и добре се разбъркват. Сетне се прави в средата нещо като кладенче и се сипва всичката вода и със шпатулата се разбърква леко и се оставя за няколко минути да си почине.

Особеното е, че грисът е особено хигроскопичен и ще поеме доста течност. 

Вече като се започне след това месеното с ръце става ясно дали е необходима още течност. При самото месене се слага и зехтина или олиото.

Трябва да се получи средно меко еластично тесто, което се покрива със стреч фолио и оставя да втасва.

Тези дни в тези жеги, това става доста бързо, но все пак трябва да увеличи обема си почти двойно.

Пека в йенска намаслена тава и затова след оформянето на самунчето го слагам направо в тавичката за повторно втасване.

Е, тука допуснах грешка: разсеях и не съобразих, че тавичката е доста широка и хлябчето ми стана по-широко и не толкова високо (просто трябваше от двете страни да го огранича с хартия за печене).

Йенската тавичка се слага във фурната, на дъното съдина с вода и температурата се повишава от 150С до 230С за сравнително кратко време - в рамките на 10-а минути.

Пече се на 230С около 20-а минути и сетне още 30-40 мин. на 180С.

Ако се пече в друг съд, направо се слага в предварително загрята на 230С фурна.

Готовността се проверява с шишче.

Изпеченият хляб се вади, слага върху решетка, леко напръсква с водичка и покрива с чиста кърпа.

Като резултат - две хрупкави твърди корички, мека и пухкава вътрешност.

След леко изстиване се реже тънкофайски лесно, не се рони.

Страхотно вкусен.

Не губи вкусовите си качества и не изсъхва поне два дни - макар че толкова време не се задържа.

В пъти е по-вкусен от хляба само с обикновено брашно.

Правете смело, става лесно - бързо се омесва - отнема всичко на всичко 10-а минути и само малко търпение за втасването и печенето.

За толкова малко усилия, резултатът е впечатляващо вкусен.