Джолан на фурна по най-лесния начин

 Джоланът с кожа е страхотна вкуснотия, която често правя. В последно време търся как това да става по най-лесния начин:

 Оказва се, че пликовете за печене са най-удачни.

 Джоланът се шпикова на няколко места със скилидки чесън и  се слага в плика за печене. Както си е плика с ръка се намазва с олио или зехтин (става още по-вкусен, ако се прежали и бучка масло), подправките се смесват със солта и пак с ръка се втриват (ползвам моята готова гурме сол); сипват се 1-2 с.л. сушени зеленчуци, както и малко алкохол 50 мл примерно - за предпочитане бърбън, водка. Който иска може да сипне бира или вино - въпрос на вкус.

 Както си е в пакета, заминава в хладилника за няколко часа, но най-вече поне една нощ.

 После се прехвърля в тавичката и във фурната. Пече се на 230С около 40 мин и сетне на 150С около два часа.

 То се вижда през плика как хубаво се зачервява, а целият зор е да се устиска на ароматите дет излизат от фурната.

 В края на печенето, се отрязва само горната част на плика и се дозапича за няколко минути на вентилатор. Сега е моментът преди дозапичането да се мацне отгоре с четката с малко смесен мед с водичка и чървено пиперче.

Направо се е разкапал, костите сами си падат...

Най-важното, максимално лесно и никакво цапане на съдини и др.п. 

Тавичката, в която се сервира също лесно се мие защото не е печен в нея, а само е пресипан от плика.

Кой с какво ще си го хапва, е въпрос на вкус, но питието е задължително. 

Затова правете смело и НАЗДРАВЕ!

Майонеза в нутри блендер (хранителен екстрактор)

 За майонезата как се прави съм изписал доста.

 Основно я правя с пасатора. Имам и един блендер, който си вървеше с приставка за направа на майонеза, но за съжаление за толкова години нито един не стана в него майонеза - все ставаше нещо като сос. Пробвал съм и с други уреди и се оказа, че не става. Даже с по-слабомощен пасатор не винаги става.

Преди дни на една промоция взех, че си купих ей те това чудо - хранителен екстрактор.

Купих го, защото беше на изгодна цена и защото идеята ми беше да го ползвам за сокове и подобни.

Първата работа, след измиването разбира се, беше да пробвам да направя един доматен сок. Почистих ги само от горната част - дето е дръжката; нарязох на две на три и бухнах вътре в чашата и след 30-а секунди имах направо перфектен сок. Малко сол, половин люто чушле и пей душа. Едната кана се оказа, че е с капак и се отваря и може да се ползва за съхранение и наливане на сока без да се отваря чашата.

Докато се отпивах от сока с една водка, взех да си мисля, че май съм се минал - само заради едните сокове... едни излишни пари и още един уред дет` да му се чудиш къде да го държиш.

Та за втората чаша реших да направя експеримент с направата на най простата млечна майонеза.

Поглед из Гугъл и рецепти за нутри булет - е основно само разни смутита и сокове.

Това засили желанието за експеримент:

В чашата сложих 100 мл прясно мляко, 1 скилидка чесън, 1 ч.л. горчица, 300 мл олио и 1 с.л. лимонов сок.

След затварянето на чашата и слагането върху уреда (нали всичко се обръща с главата надолу) изчаках около 3-4 минути, за да може млякото да остане отдолу, а олиото изплува отгоре и го включих.

За около 30 сек. видимо всичко се сгъсти вътре.

Стана направо перфектна - в самото начало дори ми изглеждаше някак „въздушна“ от разбиването.

Който има подобен уред, нека да пробва направата на майонеза в него. 

Става перфектна.

По моя преценка дори още по-лесно отколкото с пасатор. При това само затваряш чашата с капака и въпросът със съхраняването в хладилника е решен.

Споделям, защото може да бъде от полза за някого.

За решетките на месомелачката и каймата

 За месоядно и месоготвещо като мене месомелачките са почти от първа необходимост.

 Вярно е, че предпочитам месото да е накълцано, а не мляно, защото при меленето то често става като каша, а не срязано.

 Освен механичната, която има само една решетка, имам и електрическа, която беше с две решетки - отвори 4 мм и 8 мм, но едната решетка изчезна някъде и остана само ситната.

 Преди време споделих с един приятел, че решетки за месомелачки много трудно се намират и то асортимента е ограничен. Та човекът взе работата при сърце и вложи идеи и направи тези четирите на снимката.

 Вчера ми ги донесе и веднага реших да ги пробвам: можеш ли да изтраеш, я ?!

Дори и за проба, месото за мелене трябва да е не просто студено, а почти на ръба на замръзването.

Тогава то се реже наистина, а не се намачква и не става като каша.

Та студеното месо се нарязва на кубчета и заминава във фризера поне за час - до леко втвърдяване.

На следващите снимки се вижда всяка решетка в действие. 

Трите с големите бъбрековидни отвори дадоха направо перфектен резултат - хубави едри парчета  почти като скълцано месо.

Тука най-добре се вижда - смляното месо е оформено на четири купчинки.

Най отдолу е това през кръглите отвори и то си е направо като кайма, а останалото е на по-едри парчета все едно наистина е кълцано старателно със сатър.

Доволен съм от пробата.

Та да си дойда на думата за каймата. Смесих смеленото месо - стана по скоро с консистенция на бабекова кайма.

Претегля се смеленото месо - в случая точно кило, защото и месото за мелене бе кило.

На това количество се слагат 20 грама от моята универсална гурме сол и започва месенето.

Необходима и една формичка лед.

Слагат се няколко кубчета лед, когато ледът се абсорбира, отново лед и така докато се поеме ледът от формичката. 

Каймата е готова и трябва да престои поне една нощ в хладилника. След това вече се разпределя и може да се съхранява във фризера.

Може да се ползва за готвене, за кюфтета, за кебапчета и т.н. като допълнително вече се доовкуси преди приготвянето.

Това е начинът да си приготвиш истинска кайма и да си сигурен, че е месо.