Гулаш с месо от сърна почти по пражски

  Месото от сърна не е често срещано. Като се има предвид, че нямам слабост към лова и приятелите ми ловци са малко, па и рядко ловуват сърни, излиза че на сърнешко месо мога да разчитам само от магазина.

 Преди 30-а и повече години в София имаше специализиран ресторант за дивечово месо, където можеше да се насладиш на нещо диво. Случвало се е в чужбина да попадам в разни ресторанти или магазини, където го предлагат като деликатес.

 Е, сега поне нямаме този проблем - има магазини, където се продава най-разнообразен дивеч - че и понякога дори екзотичен.

 Та като видях месото от сърна, си купих и то определено с идеята да го приготвя по начина, по който го бях опитал преди доста години в Прага. Възпроизведох рецептата по старите записки като си спестих кнедлите (че не ми харесват), пропуснах някои неща и замених гарнитурата.

 Преди да почна, само ще кажа, че преди години при пътуване имах и кулинарна цел и се връщах поне с 10-а рецепти от страната, в която съм бил. Сигурно всичко, което съм записвал в разни тефтерчета и тефтери, няма да бъде направено и ще остане за някой друг живот, но все пак като се сетя за нещо ще реализирам и в този.

 За 4 порции са необходими максимум 600 грама сърнешко месо (плешка, бут - каквото сме намерили в магазина); 4-5 глави лук, 2-3 скилидки чесън, 1-2 картофа, 2 (или 3) средни моркова; 1 с.л. доматено пюре, сол и черен пипер на вкус, 1 с.л. червен пипер (поравно сладък и опушен), 1 дафинов лист, 1 в.ч. червено вино и зеленчуков бульон (около 500 мл), 3-4 с.л. олио - в оригинал и поне 1 голяма червена чушка и един корен пащърнак.

Чел съм, че за сърнешкото е за предпочитане бяло вино, но тогава Човекът каза, че го правел с червено вино и слагал червени нарязани чушки, както смесвал олиото поравно с мас.

Моментът с чушките също като кнедлите го прескочих, защото не обичам в ястията чушки (все имам чувството, че убиват вкуса на останалите зеленчуци), пащърнака - също, поради липса на такъв в момента, а олиото смесих поравно с гъша мас.

В изпълнението няма нещо сложно:

Сърнешкото месо се нарязва на кубчета с големина 2х3 или 3х3 см. Няма нужда от някакво изкисване или някаква друга предварителна обработка (поне това месо, което се продава). Картофите и морковите - обелват и нарязват на кубчета; а лукът и чесънът на много ситно.

В тенджера се загрява мазнината и месото се запържва на части докато промени цвета си. Не пущам всичко месо наведнъж, защото започва да се "вари" и затова - на малки партиди и избутвам встрани докато всичко месо не промени цвета си и получи видимо коричка. След месото идва ред на лука и чесъна (месото може и да не се вади) - да омекнат добре, морковите - колкото да промени и той цвета си, червения пипер и доматеното пюре. 

Който ще прави класическия гулаш, преди червения пипер, трябва да сложи нарязаната на кубчета червена чушка. След червения пипер се налива виното и половината от бульона; слагат се подправките и се оставя да къкри на слаб котлон (намален наполовина). След 30-а мин. се слагат и картофите. Вари се до пълно омекване на месото - може би още 40-а минути, но това вече е различно.Необходимо е и сосът да се сгъсти максимално, но ако остане съвсем на мазнина, се налага да се долее топъл бульон.

В това време се подготвя гарнитурата - прави се картофено пюре или се сварява ориз. Могат само да се сварят картофи. Въпрос на предпочитание...

Вкуснотията е дзверска.

Остава само да й се насладим и да си кажем по няколко пъти НАЗДРАВЕ!

Телешки ядки или момици в масло

 Иде реч за един изключителен деликатес, високо ценен от истинските гурме гастрономи.

 Преди да продължа ще кажа, че рядко могат да се открият в продажба, защото от древни времена се твърди, че колячите ги прибират за себе си.

 Казват им телешки момици, но доста често по-благозвучно им наименование е ядки.

 Спокойно не бърчете нос и не започвайте да гледате с отвращение - който не е в час, си мисли, че става дума за тестисите на животното.

 Всъщност, това са тимусните жлези на животното (теле, младо говедо, агне или прасе). Представляват чифтни жлези - една по-продълговата в гърлото и една по-кръгла, по-голяма, която се намира близо до сърцето на животното. Втората минава за по-вкусна. За предпочитане са тези на телето пред агнешките или свинските, защото те са с по-изразен аромат.
  

 Ценят се, защото са не само Дзверски вкусни, но и защото са голяма рядкост - от едно животно може да се получат само два броя и то под килограм.
 Впрочем и Човекът има такива тимусни жлези - същите като при животните и те са отговорни за имунната ни система.

Ценни и зарази друго, но за тази им ценност в П.П. по долу.

Ето така изглежда тази до сърцето - около 450 грама е. Колкото е по-бяла, толкова е по-качествена.

Преди приготвянето задължително трябва да се изкисне в хладна вода за около 2 часа като водата поне един път се смени.

Определено не препоръчвам добавянето на сода, оцет, и други подобни. Може само да се капне малко прясно изцеден лимонов сок. Той дава един леко цитрусов привкус...

Следва варене за кратко (10-15 мин.) в леко подсолена вода с добавяне на един дафинов лист, по няколко зрънца черен пипер и бахар, и едно две карамфилчета.

След сваряването се изчаква леко да се охлади, нарязва се на филийки и тогава ципата около него се отстранява много по-лесно. Опитът да се махне преди варенето не е много удачен.

Препоръчвам и заваряването преди термична обработка, макар че доста хора твърдят, че можело и без нея, а направо да се пристъпва към сотирането му в масло.

Така подготвените филийки трябва да се овалят в царевично нишесте и тогава да се запържат в малко масло смесено с лъжичка олио. 

Поради липсата на нишесте, този момент го пропуснах и съжалих. 

Запържват се от двете страни до леко зачервяване - буквално за по 2-3 минути. След промяната на цвета, в тигана сесипва малко ароматен алкохол - предпочитам бърбън (около 50 мл) или пък хубаво вино като се изчаква алкохолът да се изпари.

Момиците се прехвърлят с топла съдина, а в маслото се пуща ситно нарязан лук - колкото да се сотира и с лъжичка кафява захар (или мед) да се карамелизира.

Сипва се върху момиците и се сервира.

Това е най-разпространеният начин за приготвянето им. Само да кажа, че наподобяват мозък, но са доста по-вкусни.

Остава да се насладим на този деликатес и да не забравяме за питието.

Та затова насладете му се и НАЗДРАВЕ!

П.П.
Ето един много интересен роман, на един известен автор

и в нея на 393 и сл. стр. е разказана една интересна история

А който иска да прочете повече - може да посети поне Уикипедия

Мармалад от смокини

 Няма шега - този път ще стане дума за истински мармалад от смокини.

 Смокинята ми е любим плод - просто ей така за хапване, за сладко, за конфитюри, като добавка на гъши дроб или в някои ястия. 

 Има само един проблем: понякога имат от тази досадни семчици и направо не мога да ги ям. Правил съм и мармалад - варене, пасиране и пак няма отърване от тях.

 Споделих преди няколко дни, че се сдобих с нутри блендер (хранителен екстрактор или там както му казват).

  Смилах си едни праскови за нектар, когато погледът ми попадна на купата със смокини. 

 Какво ли ще стане, ако смеля с това чудо смокините. 

 Речено и сторено. 

 Смокините бидоха измити, дръжките отрязани и самите смокини нарязани на парченца.

 Това чудо ги направи на гъста каша за 30-а секунди. Пробвах - малко безвкусно. Сложих му 3 с.л. захар и отново го пасирах. Стори ми се разкошно и тогава вместо да си го сервирам за пийване, реших да го сваря и да видя какво ще се получи.

Смокиновото пюре (600 мл) замина в тенджера с добавка на още 100 мл нектар от праскови, на 1/2 лимон, на 1/2 ч.л. ванилена захар и последва варене до сгъстяване.

Вари се докато лъжицата започне да оставя диря на дъното - вижда се каква.

Има едно единствено неудобство - трябва да седиш да него, да му баеш и да бъркаш почти непрекъснато, че като позаври и започва неприятно да прави едни мехури и да пръска.

Пробвах на слаба степен степен и под капак - та капакът стана леш и без малко да се изтърколи нанякъде.

Няма начин - ще се бърка. Добре, че бързо се свари.

От това количество излезе едно бурканче още едно по-малко и това в купичката, което ще се хапне с палачинки.

На вид не изглежда добре - цветово отстъпва - дори не изглежда добре.

За сметка на това вкусово е превъзходно - истински мармалад, ароматен и с хубав смокинов вкус.

П.П. Това беше експерименталното и пробно. Ще се направи в почивните дни значително по-голямо количество.

Сигурен съм, че който е любител на истинския мармалад от смокини ще се пробва и ще оцени резултата.