Партизански гулаш

 Нямам никакво намерение да обяснявам какво е това гулаш и да отварям темата със споровете кой е автентичният и т.н.  и т.н. С две думи това си е една яхния с месо, в която преобладават чушките и червения пипер.

 Само че има и един по-особен гулаш, т.нар. партизански гулаш.

 Самото му име звучи интересно, но това наистина си е партизански гулаш (partizanski golaž). Приготвян е от словенските партизани по време на втората световна война. Та и те трябвало да оцеляват - нали храната прави борбЪтЪ, и се налагало да си готвят. Само че при тази оскъдица готвели любимия си гулаш почти без месо, но за сметка на това с много картофи и то големи и цели.

 От къде ми хрумна за него? Ами докато преглеждах какви продукти има в къщи за готвене - налични картофи и чушки, и лук и малко месо, и от някъде нещо в ума ми прищрака на вълна партизански казан. А от там още веднъж прищрака и се сетих за гулаша на словенските партизани.

 А защо за него ли? Ами не се сещам, но преди доста години бяхме почерпени с такъв гулаш и по навик исках рецепта и ми казаха, че няма рецепта, защото е партизански гулаш и се е правел с каквото има. 

 В паметта ми е останало, че месото за гулаша било каквото откраднат от немците или каквото е улучено при бомбардировките или престрелките, че можело да не се слага вино, защото ставало за сгряване, можело и без домати и дафинов лист - каквото гората даде. 
  Впрочем, доколкото знам, словенците и сега го правят като традиционно ястие по празници.

 Е, вече стана ясно - ще се готви истински партизански гулаш с каквото има:

Наличните продукти:

300 грама телешко и 150 грама свински гърди, нарязани на кубчета

3 глави лук и 1 главичка чесън - нарязани на ситно

10-а картофа- предимно малки, оставени цели и по-големите нарязани на две

3 домата, обелени и нарязани на кубчета

3 чушки - една зелена и две червени

подправки: сол, черен пипер, 1 с.л. червен пипер (поравно пушен и обикновен), 1 даф.лист, 1 ч.л. суха мащерка и 2 с.л. сушени зеленчуци (домашната ми вегета)

олио за пържене

Не ползвам брашно за сгъстяване - предпочитам да го варя по продължително

Изпълнението е лесно особено в мултитенджерата: 

Включва се на режим пържене и в загрятото олио се пуща месото на части, за да може да се пържи, а не да се задушава; Когато покафенее се слагат лука и чесъна, след омекването им чушките, след 2-3 минути и червения пипер, доматите, картофите и се налива топла вода колкото да покрие продуктите.

Преди да се затвори капака и да се превключи на програма "яхния", се слагат всички останали подправки - сол, черен пипер и т.н.

От тука нататък няма какво да се прави - програмата за 25 минути ще сготви гулаша. Може дори и на разходка да се излезе - тя ще се самоизключи и ще остане на подгряване.

Ако се готви с обикновена тенджера на котлон, няма кой знае какво по-различно. Просто се намаля силата на котлона наполовина и се оставя да си къкри. Подправките се слагат в края на варенето. Само дето не мога да кажа колко време - може би около 40 мин.

Е, от тука нататък е лесно - ястието се прехвърля от кукъра в йенската тенджера на поставка.

Запалва се свещичката - хем да подгрява ястието, хем да ни свети, защото лампата е загасена и да се почувстваме за малко като партизани.

Просто един малък разкош.

Има сосче за натапяне на залъчетата хлебец в него.

Остава да се извади леда, да си сипе питието и да се насладим на вкусния и ароматен гулаш.

Най-доброто на този партизански гулаш, че наистина се прави с каквото има в наличност и в леснотата на изпълнението.

Правете смело, наслаждавайте се на вкусната храна и да не забравяме за питието.
Да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

"Вързано" вкусно месо

  Това в никакъв случай не е рецепта, а е идея или лесен начин да се приготви изключително вкусно месо. По този начин може да се приготви всякакво месо (свинско, телешко, овче, пилешко и т.н.), но времето за приготвяне е различно.

  В изпълнението няма нищо сложно. 

Парчето или парчетата месо се овкусяват със сол, черен пипер и любими подправки и се слагат в термоустойчив плик (плик за печене) или за сигурност в два плика. Налива се малко олио - колкото да покрие месото и пликът добре се връзва. Може да се остави така да си постои в хладилника една нощ.

В подходяща тенджерка на дъното се поставя метална решетка, пуща се пликът с месото и се налива вода колкото да покрие плика. Ако пликът е непослушен, може да му се турне една чиния отгоре да го държи кротък. Вари се около три часа на слаб котлон - 1/3 от мощността му, като се гледа водата да не завира, да не кипи, а просто да си бълбука. Единствена грижа - да не изври водата, просто се долива топла вода.

То като се погледне, си личи кога месото е готово.

Оставя се да си изстине на котлона.

После е лесно, месото се отделя, а в друга съдина отиват сока от варенето.

От сока след престой в хладилника, може да се отдели бульона от месото и мазнината. И едното и другото стават за готвене на други ястия.

След прецеждане с олиото могат да се овкусяват и салати. Стават страхотни.

Това тука са джоланчета, които са станали крехки до пълно разкапване.
Старо телешко или говеждо също става страхотно крехко.
Няма какво толкова да обяснявам - просто и лесно със страхотен резултат.
Нещо като побългарен вариант на технологията су вид.

Гулаш с месо от сърна почти по пражски

  Месото от сърна не е често срещано. Като се има предвид, че нямам слабост към лова и приятелите ми ловци са малко, па и рядко ловуват сърни, излиза че на сърнешко месо мога да разчитам само от магазина.

 Преди 30-а и повече години в София имаше специализиран ресторант за дивечово месо, където можеше да се насладиш на нещо диво. Случвало се е в чужбина да попадам в разни ресторанти или магазини, където го предлагат като деликатес.

 Е, сега поне нямаме този проблем - има магазини, където се продава най-разнообразен дивеч - че и понякога дори екзотичен.

 Та като видях месото от сърна, си купих и то определено с идеята да го приготвя по начина, по който го бях опитал преди доста години в Прага. Възпроизведох рецептата по старите записки като си спестих кнедлите (че не ми харесват), пропуснах някои неща и замених гарнитурата.

 Преди да почна, само ще кажа, че преди години при пътуване имах и кулинарна цел и се връщах поне с 10-а рецепти от страната, в която съм бил. Сигурно всичко, което съм записвал в разни тефтерчета и тефтери, няма да бъде направено и ще остане за някой друг живот, но все пак като се сетя за нещо ще реализирам и в този.

 За 4 порции са необходими максимум 600 грама сърнешко месо (плешка, бут - каквото сме намерили в магазина); 4-5 глави лук, 2-3 скилидки чесън, 1-2 картофа, 2 (или 3) средни моркова; 1 с.л. доматено пюре, сол и черен пипер на вкус, 1 с.л. червен пипер (поравно сладък и опушен), 1 дафинов лист, 1 в.ч. червено вино и зеленчуков бульон (около 500 мл), 3-4 с.л. олио - в оригинал и поне 1 голяма червена чушка и един корен пащърнак.

Чел съм, че за сърнешкото е за предпочитане бяло вино, но тогава Човекът каза, че го правел с червено вино и слагал червени нарязани чушки, както смесвал олиото поравно с мас.

Моментът с чушките също като кнедлите го прескочих, защото не обичам в ястията чушки (все имам чувството, че убиват вкуса на останалите зеленчуци), пащърнака - също, поради липса на такъв в момента, а олиото смесих поравно с гъша мас.

В изпълнението няма нещо сложно:

Сърнешкото месо се нарязва на кубчета с големина 2х3 или 3х3 см. Няма нужда от някакво изкисване или някаква друга предварителна обработка (поне това месо, което се продава). Картофите и морковите - обелват и нарязват на кубчета; а лукът и чесънът на много ситно.

В тенджера се загрява мазнината и месото се запържва на части докато промени цвета си. Не пущам всичко месо наведнъж, защото започва да се "вари" и затова - на малки партиди и избутвам встрани докато всичко месо не промени цвета си и получи видимо коричка. След месото идва ред на лука и чесъна (месото може и да не се вади) - да омекнат добре, морковите - колкото да промени и той цвета си, червения пипер и доматеното пюре. 

Който ще прави класическия гулаш, преди червения пипер, трябва да сложи нарязаната на кубчета червена чушка. След червения пипер се налива виното и половината от бульона; слагат се подправките и се оставя да къкри на слаб котлон (намален наполовина). След 30-а мин. се слагат и картофите. Вари се до пълно омекване на месото - може би още 40-а минути, но това вече е различно.Необходимо е и сосът да се сгъсти максимално, но ако остане съвсем на мазнина, се налага да се долее топъл бульон.

В това време се подготвя гарнитурата - прави се картофено пюре или се сварява ориз. Могат само да се сварят картофи. Въпрос на предпочитание...

Вкуснотията е дзверска.

Остава само да й се насладим и да си кажем по няколко пъти НАЗДРАВЕ!