Лесни мини мекичета - хапки

 С мекичета или нещо тестено няма кого да изненадам - почти всеки си има някаква собствена рецепта и за тестото, и за направията им, но тези са различни и в действителност доста се различават от стандартния начин на правене на мекици. Правят се с минимум продукти и с помощта единствено на вилица.

 А този път ще обясня как се правят правят доста нагледно в картинки:

В дълбока подходяща купа се слагат поне 100 грама сирене (ама защото го обичам - иначе може да не се слага); 1 ч.ч. кисело мляко съвсем леко разредено с вода или прясно мляко (за предпочитане) - около 1/4 от количеството.

1/2 ч.л. сода, която се гаси с лим. сок; 1 равна чаена л. мая, 1 /2 ч.л сол и 1/2 ч.л. захар и 1/4 ч.л. ванилена захар. Сипва се 1 с.л. зехтин или олио.  Сиренето се натрошава с вилица - впрочем, работи се само с вилица и цялата смес добре се разбърква.

На пръв поглед дозата изглежда малка, но се получава доста голямо количество. Няма пречки всеки да увеличава количествата пропорционално, по желание.

1 1/2 ч.ч. брашно започва да се спива на части в млечната смес като се разбърква с вилицата непрекъснато.

Получава се меко лепнещо тесто, но с вилицата се бърка много лесно.

Може да се добави още брашно, но това е напълно достатъчно. Нека да се остане меко и лепнещо. Като го разбъркаме - отнема буквално 3-4 минути го оставяме на топло да втасва.

Може да се покрие със стреч фолио и да се остави през нощта в хладилника и на сутринта да се пържат мекичетата.

Ето го - буквално след 2 часа (много е топло сега) престой на плота направо се е утроило като обем.

Меко е, лепкаво и направо е цялото на мехурчета.

Нека си седи така - не е необходимо да се бърка повече, а още по-малко да се меси.

Взема се пластмасова дъска или нещо подходящо. Ръцете обилно се намазняват с олио, късат се топчета с големи на орех или малко повече и се нареждат върху дъската.

Тука е горе долу 1/3 от общото количество на тестото.

В тясна касерола се наливат поне 2 пръста олио, загрява се силно и сетне силата на котлона се намаля с 1/4.

Откъснатите топчета пак с намазнени ръце се сплескват и пущат в олиото.

Внимание - пържат се много бързо и докато се оформя третото, първото направо е тръгнало да прегаря. Затова се действа бързо и не се слагат повече от две три. Наистина не стават много големи като размер, но за сметка на това бухват и стават направо дебеланки.

 Готовите се вадят в чиния върху домакинска хартия, но в интерес на истината не поемат мазнина.

Тука се готови за сервиране и вече поръсени с пудра захар.

Стават невероятно вкусни и ароматни.

На външен вид повече приличат на бухти, но определено на вкус не са, а са си направо истински домашни мекичета. Едно такова е за две хапки и бързо се хапват. Нищо, че тези бяха приготвени със сирене, вървят си и с мед, и с всякакво любимо сладко.

Тестото, което остава може да се употреби в следващите 2-3 дни за нещо друго като се съхранява в хладилника.

Просто са невероятни за закуска. 

Най-важното, цялото забъркване отнема буквално 3-4 минути, никакво месене, никакво цапотене на съдове и т.н.

Правете смело - стават лесно и са неустоимо вкусни.

Партизански гулаш

 Нямам никакво намерение да обяснявам какво е това гулаш и да отварям темата със споровете кой е автентичният и т.н.  и т.н. С две думи това си е една яхния с месо, в която преобладават чушките и червения пипер.

 Само че има и един по-особен гулаш, т.нар. партизански гулаш.

 Самото му име звучи интересно, но това наистина си е партизански гулаш (partizanski golaž). Приготвян е от словенските партизани по време на втората световна война. Та и те трябвало да оцеляват - нали храната прави борбЪтЪ, и се налагало да си готвят. Само че при тази оскъдица готвели любимия си гулаш почти без месо, но за сметка на това с много картофи и то големи и цели.

 От къде ми хрумна за него? Ами докато преглеждах какви продукти има в къщи за готвене - налични картофи и чушки, и лук и малко месо, и от някъде нещо в ума ми прищрака на вълна партизански казан. А от там още веднъж прищрака и се сетих за гулаша на словенските партизани.

 А защо за него ли? Ами не се сещам, но преди доста години бяхме почерпени с такъв гулаш и по навик исках рецепта и ми казаха, че няма рецепта, защото е партизански гулаш и се е правел с каквото има. 

 В паметта ми е останало, че месото за гулаша било каквото откраднат от немците или каквото е улучено при бомбардировките или престрелките, че можело да не се слага вино, защото ставало за сгряване, можело и без домати и дафинов лист - каквото гората даде. 
  Впрочем, доколкото знам, словенците и сега го правят като традиционно ястие по празници.

 Е, вече стана ясно - ще се готви истински партизански гулаш с каквото има:

Наличните продукти:

300 грама телешко и 150 грама свински гърди, нарязани на кубчета

3 глави лук и 1 главичка чесън - нарязани на ситно

10-а картофа- предимно малки, оставени цели и по-големите нарязани на две

3 домата, обелени и нарязани на кубчета

3 чушки - една зелена и две червени

подправки: сол, черен пипер, 1 с.л. червен пипер (поравно пушен и обикновен), 1 даф.лист, 1 ч.л. суха мащерка и 2 с.л. сушени зеленчуци (домашната ми вегета)

олио за пържене

Не ползвам брашно за сгъстяване - предпочитам да го варя по продължително

Изпълнението е лесно особено в мултитенджерата: 

Включва се на режим пържене и в загрятото олио се пуща месото на части, за да може да се пържи, а не да се задушава; Когато покафенее се слагат лука и чесъна, след омекването им чушките, след 2-3 минути и червения пипер, доматите, картофите и се налива топла вода колкото да покрие продуктите.

Преди да се затвори капака и да се превключи на програма "яхния", се слагат всички останали подправки - сол, черен пипер и т.н.

От тука нататък няма какво да се прави - програмата за 25 минути ще сготви гулаша. Може дори и на разходка да се излезе - тя ще се самоизключи и ще остане на подгряване.

Ако се готви с обикновена тенджера на котлон, няма кой знае какво по-различно. Просто се намаля силата на котлона наполовина и се оставя да си къкри. Подправките се слагат в края на варенето. Само дето не мога да кажа колко време - може би около 40 мин.

Е, от тука нататък е лесно - ястието се прехвърля от кукъра в йенската тенджера на поставка.

Запалва се свещичката - хем да подгрява ястието, хем да ни свети, защото лампата е загасена и да се почувстваме за малко като партизани.

Просто един малък разкош.

Има сосче за натапяне на залъчетата хлебец в него.

Остава да се извади леда, да си сипе питието и да се насладим на вкусния и ароматен гулаш.

Най-доброто на този партизански гулаш, че наистина се прави с каквото има в наличност и в леснотата на изпълнението.

Правете смело, наслаждавайте се на вкусната храна и да не забравяме за питието.
Да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

"Вързано" вкусно месо

  Това в никакъв случай не е рецепта, а е идея или лесен начин да се приготви изключително вкусно месо. По този начин може да се приготви всякакво месо (свинско, телешко, овче, пилешко и т.н.), но времето за приготвяне е различно.

  В изпълнението няма нищо сложно. 

Парчето или парчетата месо се овкусяват със сол, черен пипер и любими подправки и се слагат в термоустойчив плик (плик за печене) или за сигурност в два плика. Налива се малко олио - колкото да покрие месото и пликът добре се връзва. Може да се остави така да си постои в хладилника една нощ.

В подходяща тенджерка на дъното се поставя метална решетка, пуща се пликът с месото и се налива вода колкото да покрие плика. Ако пликът е непослушен, може да му се турне една чиния отгоре да го държи кротък. Вари се около три часа на слаб котлон - 1/3 от мощността му, като се гледа водата да не завира, да не кипи, а просто да си бълбука. Единствена грижа - да не изври водата, просто се долива топла вода.

То като се погледне, си личи кога месото е готово.

Оставя се да си изстине на котлона.

После е лесно, месото се отделя, а в друга съдина отиват сока от варенето.

От сока след престой в хладилника, може да се отдели бульона от месото и мазнината. И едното и другото стават за готвене на други ястия.

След прецеждане с олиото могат да се овкусяват и салати. Стават страхотни.

Това тука са джоланчета, които са станали крехки до пълно разкапване.
Старо телешко или говеждо също става страхотно крехко.
Няма какво толкова да обяснявам - просто и лесно със страхотен резултат.
Нещо като побългарен вариант на технологията су вид.