Зеленчукова мусака по Дзверски

 Това просто е едно уникално вкусно ястие, което изрових от старите си тефтери - от времето когато си записвах рецептите и не правех снимки. 

 В последно време готвя предимно за двама човека като почти точно преценям колко продукти ми трябват, но този път толкова се вдъхнових, че станаха порции за повече от 6 човека.

 Бях готов поради тази причина да я нарека "зеленчукова мусака провал в кухнята" или "зеленчукова мусака за гладници", но както и да е ...

Необходими продукти за поне 6 порции:

една голяма тиквичка, два големи патладжана, една голяма червена чушка и поне две зелени (тези бяха слаботелесни - затова 5 броя);

4 средни моркова

1 ч.ч. обелени и нарязани на кубчета домати; 5-6 губи печурки; 2 големи глави лук, 5-6 скилидки чесън (винаги слагам повече);

поне 500 грама мляно месо или кайма

около 150 грама ориз

2 с.л. от домашните ми сушени зеленчуци

1 с.л. от универсалната гурме сол

поне по 1/2 връзка копър и магданоз

((подправките в общи линии са въпрос на лично предпочитание)
около 80 мл олио за запържването

Преди да продължа, един малък трик за ориза.
Оризът се измива под течаща вода и сетне се залива с вряла вода от бързонагряващата кана. Може и да му се сложи щипка сол.
Водата може и да се смени поне веднъж. Всичко това за 30-а мин. Така се отмива нишестето от ориза, почиства се добре и при готвенето стои на зърна,  не се слепва. Ако престои повече време -една нощ, е необходима по-малко вода за варенето му.
И също малък трик за каймата, която ще се запържва - преди да се сложи в тигана, може да се размие с малко бульон. Или като се пусне в тигана, да се залее с кафяна чашка топла вода (или бульон) - по този начин не става на бучки и се запържва много лесно.

И още едно нещо за улеснение в готвенето:
Не е необходимо да се виси в кухнята и да се режат зеленчуците.
Може да се седне пред теле-то, да се гледат новините примерно, да си сипнеш чашка питие и да си подготвиш всичко предварително - рязане, ситнене и т.н. Сетне пред котлона всичко е много по-лесно.

В изпълнението няма нещо сложно:
При толкова продукти е желателно да се ползва голяма тенджера, че иначе трябва да се ползват поне два тигана.
Загрява се олиото, задушават се лука и чесъна; каймата, ориза, морковите, чушките, доматите, гъбите, тиквичките и патладжаните. Слагат се солта и подправките. Всичко се оставя да покъкри поне 20-а минути като при необходимост се налива малко топла вода или бульон (в случая "глътна" 1 1/2 ч.ч. бульон).

Задушените заленчуци се прехвърлят в голяма тава и заминават във фурната на 200С за около 40-50 мин.
Готовността на ястието всеки знае как се проверява.

Инцидентно ми хрумна да направя и заливка - в старата рецепта не съм писал за заливка.

За заливката се разбиват в купа две яйца, 1 кофичка кисело мляко, в което се загася 1/2 ч.л. сода, добавят 2 с.л. с връх брашно и малко сол.

Заради идеята, само 3/4 от тавата бяха направени със заливката.
Връща се във фурната и се дозапича за кратко - до зачервяване на заливката.
Оказа се, че със заливка ястието е много по-вкусно...

Мусаката е готова.
Тавата се вади и обилно поръсва със ситно нарязани магданоз и копър, от които предвидливо са запазени по малко.
Изчаква се поне 10-15 минути да се поохлади и тогава се нарязва порционно и тавата може да се сервира на масата или пък да се слага направо в чиниите. Това е най-трудният момент - да почакаш малко, че на ароматите от тавата трудно може да се устои.

Поднесена с кисело мляко, зеленчуковата мусака е невероятно вкусна.

Впрочем, на следващия ден или след пълното й изстиване е още по-вкусна.

Наистина става дзверски вкусна.

Правете смело, да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

Най-вкусните пържени патладжани

 Това са най-вкусните пържени патладжани, които съм правил и то не само в последно време.

 Впрочем и не чакайте някаква особена рецепта, а просто един много кратък разказ как се правят:

В двора ми тази година израстнаха ей такива едни особени патладжанчета - малко хилави, но за сметка като акселарати - на дължина бяха наддали...

Е няма да ги хвърлям, я! Ще бъдат прекарани пържени.

В Гърция бях ял едни такива като чипсчета - хрупкави и приятни, но нещо не се усещаше вкуса на патладжана - прекалено тънки и все едно, че ядеш картофен чипс.

Замислих им се доста и ги нарязах на колелца, но не прекалено тънки, а около 4 мм.  Бухнах ги с една купа, в която бях разбил 2 яйца, залях с 2 с.л. соев сос и 1 ч.л. от моята гурме сол. И ги забравих за около 2 часа. След тези два часа патладжанчета са попили яйцата и голямата част от соса.

Пресипват се в цедка или подобен съд и обилно се поръсват с царевично нишесте. Оставят се 10-а минути нишестето хубаво да се поеме.

Пържат се в силно загрято олио в тясна касерола с поне 2 пръста олио.

В този случай почти не се налага обръщането им. Пържат се буквално от двете страни  като се обърнат - от другата страна само за секунди. Пърженето става много бързо, няма пръскане на мазнина и огромна цапория из кухнята.

Вадят се на един ред върху ред върху кухненска хартия, макар чене поемат мазнина. Същата мазнина може да се ползва за още нещо, защото няма чернилки из нея и мирис на патладжан...

Слез изпържването им може да се направи някакъв доматено-чеснов сос или млечно чеснов ...

Кой каквото харесва.

Страхотно вкусни (не казвам Дзверски - думата е запазена само за мръФки).

Страхотно мезе за питието. Пържете, не се плашете, сега им е времето и НАЗДРАВЕ!

Хрупкави краставички - друг вид

 Как се правят хрупкави краставички с малко усилия и без варене и специални маринати вече съм писал. По този начин ги правя вече три години, но тази година реших да променя начина и от резултатът се оказа направо перфектен, въпреки че още е рано за оценки - след няколко месеца всичко ще е доста по-ясно.
 В описания вариант краставичките (демек корнишони, защото са най-подходящи) се нарязват на тънки кръгчета. Е, ама това не ме удовлетворява - хубаво да има цели малки корнишончета - сетне го хващаш с ръчичка и си го хрупваш ей така... и отпиваш глътка хубаво питие.
 Запазих основните пропорции:
2 кг корнишончета - по-големите се нарязват на четири по дължина
по 1/2 ч.ч. захар и сол
1/2 ч.ч. олио или зехтин
1 ч.ч. оцет (винен или ябълков, но не и оцетен продукт)
по 1 грам салицил на кг продукт
10-а -20-а зърна черен пипер
1-2 глави червен лук
6-7 скилидки чесън
1 връзка копър и 1/2 вр. магданоз
няколко лютички чушлета (може сурови или леко пекнати)
буквално 1 с.л. синапени зърна

Преди да продължа една уговорка - който ще критикува ползването на салицилова киселина (30 грама в аптеката са 0,90 лв), по-добре да замълчи и да не чете. Вредна е, но останалите ползвани консерванти са доста по-вредни. Количеството е 1 грам на килограм зеленчук, което означава, че самият зеленчук почти нищо не поема от него и при консумация в организма влиза нищожно количество - не вярвам някой да изяде едно кило краставички и да получи доза от 0,3 гр салицил - демек няколко аспирина и да не изпие в това време поне 5-6 ракии и за черния му дроб вредата да е много по-голяма.
Всякакви такива обструкции ги приемам като капризи и глезотии, защото не знаят колко пък отровен натриев нитрат има в корнишоните.
Та толкова, да си дойдем на думата:

По големите корнишончета се нарязват, както е показано.
Други на кръгчета.
На малките се отрязват двата края и се надупчват с вилица- така ще си пуснат соковете.

Зелентиите, лука и чесънът се нарязнват. - желателно лукът - на полумесеци.

Всичко се слага в подходяща голяма тенджера, добавят се захарта, солта, салицила, подправките.
Заливат се с оцета и зехтина.
Разбъркват се с лъжица, но най-добре е с ръка и се оставят да си починат поне 24 часа в другата стая - да не ти се натрапват на погледа.
Само трябва да се провери солеността на солта :) - този път попаднах на една дет е направо отровно - двойно по-солена...

След едно две разбърквания се е получило това - зеленчуците са пуснали достатъчно сок. Изобщо не е необходимо да се слага каквато и да е течност.

Следва пълнене в бурканите - гледам във всеки буркан да влезнат еднакви корнишончета и достатъчно от маринатата. Може не във всеки буркан да се слагат лутиви чушлета, а само в някои ...
Затварят се в буркани с винтови капачки и се съхраняват в мазето.
Най-вкусни стават след поне месец.
Лесно и много вкусно с невероятен резултат.
Правете смело мезето за питието и НАЗДРАВЕ!