Пюре от грах за гарнитура

 То всичко си е ясно от снимката:

 Една консерва грах (може буркан - количеството зависи) се затопля леко, прецежда се и грахът се слага в блендера заедно с малко масло (бучка 20 гр.), по 1 ч.л. черен пипер, мента и мащерка и 10-а обезкостени маслини. Смила се до желана консистенция.

 Сервира се в половинки червена чушка, предварително обелена и леко заварена на пара. От горе може да се украси с резната маслинка или стръкче магданоз.

 Необходимо е подготвеното така пюре да престои в хладилника поне час - добре да се охлади.

П.П. В старите тефтери имам толкова много рецепти, които не само са записани, а задължително са изпробвани.
Само дето не знам кога ще мога да ги направя отново и да ги публикувам със снимки.
Е затова ще си ги пущам по този начин. Все на някого ще му стане интересно, ще прочете и може да му влезе в полза.

Сладко от бяло грозде и не само

  То за сладката няма какво толкова да се пише  почти всичко е ясно, но за мене сладкото от бяло грозде е свързано с детството и ми беше любимо.

  Край града имахме лозе - цял декар и нещо и основно Баба си го обработваше. Откак имам някакви спомени, все пред очите ми е да нарамва мотичката с вързопчето с нещо хапваше и аз пред нея да препущам на "кончето" (демек яхнал една пръчка) ... Само че спомените - друг път, сега само за сладкото. Имахме един ароматен сорт бяло десертно грозде с много малко семки - по една на зърно, и такова едно едро - като фурма. На мен ми се възлагаше отговорната задача по измиването и почистването на гроздето от чепките.

 Огнището се зареждаше с дърва, Баба вадеше от дама голямата медна тава, старателно я изтъркваше и следваше варенето. Ако бях "заслужил" получавах и  бъркалката и високата чест да бъркам тавата, да регулирам огъня ... Лелей сетне как всички хлапета завиждаха на филията с уханно сладко.

 На мен си ми остана слабостта към сладкото от грозде, но не и желанието да го правя - именно заради семките в него.
 Тази година асмата дава много хубаво бяло грозде, а половинката имаше страхотното търпение да почисти семките. Наистина героизъм, защото се чистят с фиба и отнема сума ти време.
Другият вариант е да се търси грозде без семки, каквото много трудно се намира.

 Та за самото сладко - един килограм почистено от семките бяло грозде се наръсва с 600 грама захар направо в съдината, в която ще се вари и оставя така за няколко часа. Сетне котлонът се включва и се изчаква да заври и веднага силата му се намаля на 1/3 (от 9 степени - на трета), отпенва се и ако се появи някоя случайна семчица, се издебва и изважда. Просто си се оставя да къкри бавничко.

От нямане на какво да се прави в това време, взех, че обелих и нарязах на четвъртинки около кило праскови и ги пратих вътре при гроздето да си къкрят.
Турнах и едно по-едричко клонче индрише, което сетне се изхвърля.
Тъй като се вари бавно, няма опасност от превиране, кипване, пръскане и т.н. Няма и нужда от постоянен надзор и разбъркване.

През 10-15 мин. може и да бъде нагледано как се сгъстява.

Вари се до желаната гъстота.
Когато е готово двата вида плод условно се разделят и си се пълнят в отделни бурканчета.
Лимонтузу от години не слагам и не е имало проблем. Просто се оставят да изстинат върху капачките си.
Вкусовете леко са се смесили - и всяко сладко е станало страхотно.
Гледаш и хапваш сладко от грозде - леко розовее, грозде е, а има един такъв аромат на плодове и съвсем лекичко се усеща индришето.
Абе, с един зор - два вида сладко и всяко е спечелило вкусово от смесеното им варене.
Предполагам, че няма да се наложи да убеждавам когото и да е, че се получава страхотно сладко.
Е, да Ви е сладко, ако се престрашите да пробвате.

Зеленчукова мусака по Дзверски

 Това просто е едно уникално вкусно ястие, което изрових от старите си тефтери - от времето когато си записвах рецептите и не правех снимки. 

 В последно време готвя предимно за двама човека като почти точно преценям колко продукти ми трябват, но този път толкова се вдъхнових, че станаха порции за повече от 6 човека.

 Бях готов поради тази причина да я нарека "зеленчукова мусака провал в кухнята" или "зеленчукова мусака за гладници", но както и да е ...

Необходими продукти за поне 6 порции:

една голяма тиквичка, два големи патладжана, една голяма червена чушка и поне две зелени (тези бяха слаботелесни - затова 5 броя);

4 средни моркова

1 ч.ч. обелени и нарязани на кубчета домати; 5-6 губи печурки; 2 големи глави лук, 5-6 скилидки чесън (винаги слагам повече);

поне 500 грама мляно месо или кайма

около 150 грама ориз

2 с.л. от домашните ми сушени зеленчуци

1 с.л. от универсалната гурме сол

поне по 1/2 връзка копър и магданоз

((подправките в общи линии са въпрос на лично предпочитание)
около 80 мл олио за запържването

Преди да продължа, един малък трик за ориза.
Оризът се измива под течаща вода и сетне се залива с вряла вода от бързонагряващата кана. Може и да му се сложи щипка сол.
Водата може и да се смени поне веднъж. Всичко това за 30-а мин. Така се отмива нишестето от ориза, почиства се добре и при готвенето стои на зърна,  не се слепва. Ако престои повече време -една нощ, е необходима по-малко вода за варенето му.
И също малък трик за каймата, която ще се запържва - преди да се сложи в тигана, може да се размие с малко бульон. Или като се пусне в тигана, да се залее с кафяна чашка топла вода (или бульон) - по този начин не става на бучки и се запържва много лесно.

И още едно нещо за улеснение в готвенето:
Не е необходимо да се виси в кухнята и да се режат зеленчуците.
Може да се седне пред теле-то, да се гледат новините примерно, да си сипнеш чашка питие и да си подготвиш всичко предварително - рязане, ситнене и т.н. Сетне пред котлона всичко е много по-лесно.

В изпълнението няма нещо сложно:
При толкова продукти е желателно да се ползва голяма тенджера, че иначе трябва да се ползват поне два тигана.
Загрява се олиото, задушават се лука и чесъна; каймата, ориза, морковите, чушките, доматите, гъбите, тиквичките и патладжаните. Слагат се солта и подправките. Всичко се оставя да покъкри поне 20-а минути като при необходимост се налива малко топла вода или бульон (в случая "глътна" 1 1/2 ч.ч. бульон).

Задушените заленчуци се прехвърлят в голяма тава и заминават във фурната на 200С за около 40-50 мин.
Готовността на ястието всеки знае как се проверява.

Инцидентно ми хрумна да направя и заливка - в старата рецепта не съм писал за заливка.

За заливката се разбиват в купа две яйца, 1 кофичка кисело мляко, в което се загася 1/2 ч.л. сода, добавят 2 с.л. с връх брашно и малко сол.

Заради идеята, само 3/4 от тавата бяха направени със заливката.
Връща се във фурната и се дозапича за кратко - до зачервяване на заливката.
Оказа се, че със заливка ястието е много по-вкусно...

Мусаката е готова.
Тавата се вади и обилно поръсва със ситно нарязани магданоз и копър, от които предвидливо са запазени по малко.
Изчаква се поне 10-15 минути да се поохлади и тогава се нарязва порционно и тавата може да се сервира на масата или пък да се слага направо в чиниите. Това е най-трудният момент - да почакаш малко, че на ароматите от тавата трудно може да се устои.

Поднесена с кисело мляко, зеленчуковата мусака е невероятно вкусна.

Впрочем, на следващия ден или след пълното й изстиване е още по-вкусна.

Наистина става дзверски вкусна.

Правете смело, да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!