Шоколадов мармалад и пикантен вариант

 Това не е само мармалад, а е шоколадов и неустоимо вкусен. Направо си е за любителите на шоколадовите изкушения.

 Имах налични 2 кг зрели сини сливи, 2 праскови и един банан. Просто ги измих и пасирах с нутриблендера направо до кашеобразно състояне.

 Сложих всичко в тенджерата без захар и след като включих котлона на втора степен (от 9 ), направо го забравих за 3 часа. Само на 30-а минути хвърляне на едно око и леко разбъркване.

Просто си къкреше и лекичко изпаряваше. Никакво пенене, никакво пръскане.

В интерес на истината, докато мармаладчето си къкреше свърших сума ти друга работа - нарязох и смелих месо за поредната експериментална домашна шунка (и за нея ще споделя) и още куп други неща.

Наложи се едно излизане и котлонът бе изключен и тенджерата оставена върху него.

След прибирането установих, че количеството се е редуцирало почти наполовина. 

Мармаладът бе опитан за сладост и прецених, че няма да му слагам захар. Беше с леко сладко тръпчив вкус. Затова му сложих само 1 ч.л. ванилена захар и в този момент се сетих, че из някакви руски сайтове бях чел, че една дама се хвалеше със сладко от смокини с какао.

Акълът ми не е много и реших да пробвам с три супени лъжици какао, които без да се колебая му ги ръснах.

Включих котлона на почти най-силната степен и се започна едно яко бъркане. Иначе, оставиш ли го и пръска до тавана на бокса.

За около 30-а минути се сгъсти достатъчно и прецених, че  готов моят мармалад.

  Когато махнах тенджерата от котлона, добавих и две големи супени лъжици с мед и разбърках.

 Веднага биде напълнено в бурканчета, капачките стегнати и оставено да изстива върху тях.

 От това количество се получиха 3 бурканчета по 400 грама и остана една купичка за пробване.

 Просто невероятно ароматно - на топъл шоколад и страхотно вкусно.

  Опитваш и почваш да се чудиш - мармалад ли е, плодов шоколад ли е?

  И при това напълно здравословно - без каквато и да е захар, а количеството на какаото всеки може да си регулира по собствен вкус.

   Най-важното е, че е неустоимо вкусно и си струва да се направи.

П.П. 23.09.2018 год.
Реших да направя втора доза от този мармалад.
Продуктите, всичко е същото, но се сетих, че най-интересният и вкусен шоколад е горчивият шоколад с чили.
Та заедно със сливите смелих и само едно червено просто много люто чушле.
Който иска, може и да заложи на по-голямо количество - 2-3 чушлета. Най-доброто е, че може в процеса на приготвенето да се пробва и да се регулира по собствен вкус.
Лелей, какво с получи ?! Невероятен вкус ... вкус на леко пикантен шоколад. 
Това може и да го поднесеш не само с палачинки, но и дори със сирена, че и патешко мегре или нещо подобно.
Дзверска вкуснотия!

Домашна наденица (суджук) за печене

 С изненада установих странния факт, че в блога съм изписал десетки рецепти за наденици, суджуци и други подобни, а само съм маркирал, че в някои варианти може да се замразява и да се ползва за печене.

 А за т.нар. сурова наденица, която всички обичаме и толкова често ползваме - нито ред и сега ще позапълня тази празнина.

 Няма да отегчавам когото и да е с много писане и снимки и затова карам направо:

 Както винаги давам количествата за един килограм като разбира се, че не се прави по кило, ами най-удачно и икономично е да се направят поне 5 кг и с един масраф, проблема е решен за дълго време.

 Свинско по-тлъсто месо - 1 кг. 

За предпочитане е поравно количество от плешката и гърдите или от бута и гърдите. Вместо от гърдите може да се ползва т.нар. осмянка - месото от корема.

Най-икономичният вариант е да се купи от т.нар. месо за готвене. Във всяка месарница продават такова и е значително по-евтино. Там е смес от различни изрезки от различни части на прасето и затова е най-подходящо.

Признавам си без бой, най-често като правя сурова наденица, купувам точно такова месо. Продават още едно - с кости, което пък е още по-евтино - ама се губи време с обезкостяването.

 Сол - стандартно 20 грама.

Все пак е въпрос на вкус, но трябва да се има предвид, че при печенето се усеща вкусът на солта повече.

Лично за мене си съм решил проблема с моята универсална гурме сол, от която слагам на кг - точно 28 грама. Тя решава изцяло проблема, защото не се налага да се слага допълнително каквото и да е друго.

 Черен пипер - 5 гр.

 Кимион - 3 гр.

 Сушен лук на гранули - 3 грама

 Лед или ледено студена вода - 150 мл, макс. 200 мл.

 Може да се сложи бяло или червено вино, но трябва да се има предвид, че след престой във фризера, вкусът се променя.

 Най-голям ефект дава като се добавят поне 25 см от зелената част на праза, нарязана на ситно. Ама не винаги го има.

 Добавянето на други подправки като чубрица, риган, сух чесън и т.н. са въпрос на предпочитание.

 Изпълнението не е трудно:

Поне 1/3 от месото се нарязва и смила на най-едрата решетка на машинката за мелене на месо. Останалата част се нарязва и накълцва на парчета около 1х1,5 см. Съотношението може и да се променя съобразно предпочитанието.

Получената кайма се смесва с подправките, слага се леда (водата) и се меси до пълното абсорбиране. Не е необходимо да престоява нощ, ден и т.н. Достатъчно е да престои час два.

С машинката за мелене се пълнят свинските черва. Ако се оставят цели парчета - налице е наденица, ако се оформят като на снимката, стават суджучета за печене. 

Особеното е, че не се налага да пълнят плътно, да се вади въздух и т.н. Просто се пълнят без всякакво престараване.

Предпочитам ги в този вид, че не се разпадат и по-лесни са за съхраняване.

Всяко може да се увие самостоятелно в стреч фолио, сетне в торбичка и във фризера.

При наличие на машинка за вакумиране, съхраняването във фризера е още по-лесно.

Могат да се пекат на грил тиган или на скарата след полуразмразяването им като леко се цепнат с остър нож.

И бонус за търпеливите да пречетат до тук:

На грил тигана след опичането на наденичката остава малко мазнинка от нея. Чуква се едно (че и не само едно) яйце, леко се посолява и опиперява и като леко стегне с лопатката се обръща (захлупва) през средата и се пече буквално 2-3 минути.

Яйцето става страхотно вкусно и е невероятна добавка към опеченото суджуче.

Остава ми само да кажа едно да Ви е вкусно и НАЗДРАВЕ!

Крем тарама хайвер от скариди

 Обичам тарама хайвера - правил съм го в най-различни варианти и от най-различни хайвери.

 Този път искам да споделя изненадата си от този хайвер от скариди.

 За няколко дни - за пръв път от една година успяхме да "откъснем колчето" и да отскочим до любимия Созопол за четири дни. За Созополските перипетии - поредна серия, съм предвидил друга публикация при наличие на време.

 Обикновено при такова отскачане се зареждаме с разни рибоци и др.п. за дълго време. За съжаление, паламуд от таз годишния имаше - нещо като мънички скумрийки на фантастична цена. Па и рибният магазин вече не е същият - цените са за 100 грама, очевидно за да не избягаме още при влизането.

 Единственото по джоба ми се оказаха някакви замразени скандинавски скариди и си купих цяло кило. При това варени.

Пътьом се бяха поразмразили и реших да ги приготвя веднага.

При чистенето им се оказа, че болшинството са пълни с хайвер, но много късно се усетих да започна да го отделям и затова събрах само около 1 с.л.

Доста му се позачудих и реших да направя тарама хайвер. Речено, сторено.

Бух в купата на пасатора с една мънинка главичка лук нарязана на ситно, малко сол и черен пипер и няколко капки олио. 

Добре като идея, но количеството се оказа малко и пасатора взе да работи на празни обороти. Долях още малко олио да "захапе", ама не ... още малко олио и взе гадината, че се пресече.

Ами от тук нататък ... много лесно - 50 мл прясно мляко и отново с пасатора и с бавно добавяне на олио-общо около 250 мл и 1 с.л. прясно изцеден лимонов сок.
А и да не забравя - вътре се слагат и две три почистени скаридки.

Споделям, защото и някой друг може да попадне на скариди с хайвер и вместо да го изхвърля при почистването, да си направи нещо невероятно вкусно.

Лелей каква дзверска вкуснотия се получи - направо не е истина.