Тогава бях под впечатлението от италианския ресторант в Германия, а и в Гугъл не успях да открия нещо особено. За сметка на това, сега имам вече доста материал от лични впечатления и "натрупан опит".
В действителност полпете са кюфтета, полпетине - кюфтенца, много са разпространени като във всеки регион се правят по различен начин. Характерното е единствено, че се правят във формата на топка - по-скоро като за тенис на маса, отколкото за голф, че са добре подправени със зелени подправките и много често са с настърганата кора на лимон. Разновидностите просто не мога да ги опиша - телешки, свински, агнешки, пилешки, пуешки. Има и от картофи, и от тиквички и т.н. Хапнах на едно място пуешки със спанак и моцарела.
Малките (полпетине) най-често се сервират с някаква паста и сос, другите са с доматен сос в различни разновидности. Признавам във варианта като нашите пържени кюфтета с гарнитура от пържени картофи не видях. На доста места може да се намерят ей такива щипки за оформянето им.
От италианската кухня са преминали в Хърватия и Словения, където също им казват полпете вместо тяхното кроглич.
Впрочем с тази публикация започвам една серия с рецепти, научени или пробвани по време на "кулинарния" ми туризъм. Е, за него ще понапиша подробно някой друг път, но важното е, че имам мерак.
Този път рецептата ще е за полпете в сос от лапад и моцарела.
Каймата ми е смес - мляно телешко и свински джолан 40:60 %, сол и черен пипер на вкус, наситнен лук, скилидка чесън, 1/2 наситнена печена червена чушка, по малко сушен риган и босилек, настъргана кора на 1/2 лимон.
Когато каймата ми е много добре омесена, макар че ще пържат кюфтета, не слагам яйце. Обикновено я омесвам с подправките много добре и оставям в хладилника поне 24 часа и чак след това правя кюфтетата.
С щипката се оформят полпетите и стават с идеално кръгла форма. Става много лесно. Само трябва да се намазнява предварително.
Иначе, за да ми стават еднакви, ползвам една кутийка от доматено пюре - 75 гр., която е изрязана като ринг и винаги дава еднакво количество кайма.
С намазнени, а за предпочитане е с навлажнени с оцет или лимонов сок ръце, се оформят кръгли топки.
Не знам дали си внушавам, но когато се оформят кюфтета с навлажнени с оцет ръце, имат много по-приятен вкус.
В дълбок тиган се загрява смес от зехтин и олио (или гъша мас при мен) и полпетите се запържват до леко зачервяване като след първоначалното загряване силата на котлона се намаля с 1/3.
Би следвало да се извадят от тигана и в него да се продължи с лука и чесъна, но прецених, че няма да навреди да добавя лука и чесъна и да запържвам с внимателно разбъркване. Когато лукът промени цвета си, се слага една връзка ситно нарязан лапад. За омекването му са необходими буквално 2-3 минути.
Тук вече е разковничето - каква течност да се сложи - дали чашка бяло вино или топла вода. Предпочитам виното - хубаво и ароматно.
Следва пущане на резенчетата моцарела при тях - около 150-200 грама по моя преценка.
Оставя се да покъкри около 10-а минути - колкото моцарелата да се разтопи и превърне в сос.
Може да се овкуси единствено с черен пипер и 2-3 капки лим. сок.
Дзверска вкуснотия.
Не очаквах комбинацията за соса - лапад и моцарела, така добре да си паснат... Съжалявам само, че не разполагах с пресен босилек за поръсване и затова ръснах само малко ситно нарязан магданоз.
Е това е.
Полпете по италиански, а по нашенски - просто кюфтета със сос, които се приготвят има няма за 25-30 минути с оформянето, подготовката и готвенето.
И да не забравя най-важното: наслаждавайте се домашно приготвените вкуснотии, които стават бързо и да не пропусна задължителното НАЗДРАВЕ!