Чорба от глава на сом

 

След като направих онази голяма публикация за рибената чорба, където посъбрах доста рецепти от различни източници, си мислех, че повече няма да пиша за рибена чорба.

Само че тази стана направо чудна и затова ще й отделя малко внимание. Често става така - уж готвиш познато ястие, а в хода променяш нещо и се получава друго с изненадващ резултат.

На Никулден се сетих за риба чак в 18,30 часа - просто денят ми беше натоварен с много задачки и бях в ролята на Фигаро тук, Фигаро там. 

Като цъфнах в кварталния рибен магазин, продавачката беше започнала да почиства вече и се готвеше да затваря. На немия въпрос в погледа ми, направо си призна - останало ми е едно малко шаранче и замразена скумрия. Ама нещо друго - имам и пушена скумрия и ... позапъна се малко "и един сом", но него никой не го искаше днес и си артиса. Е, как не го искат. Ами голям е - над 3 кг и идва скъпичък, че е по 10 лв килото. Излезе малко над 3,5 кт. И какво от това - ще има и пържене (най го харесваме пържен), ще има и за филетиране и каквото остане ще го замразя и ще бъде хапнато някой друг ден. Не всеки ден продават сомове при нас.
Тъй като си бях решил да правя от главата чорба, я отрязох зад перките, т.е. оставих доста месце по нея. Турнах в голяма купа с вода, която се сменя пет-шест пъти. Към главата добавих опашката и изрязаните перки.

Изкисването е необходимо, защото по главата има доста кръв и е необходимо да се изчисти.
След измиването, главата и рибните изрезки се слагат в подходяща тенджера, заливат се приблизително с 1,8 - 2 л студена вода, добавят се 1 глава лук, 1 обелен морков и 1 ре­зен целина, нарязани на дребно, както 1 дафинов лист, 4-5 зрънца черен пипер. Посолява се на вкус към края на варенето. Вари се на слаб огън - примерно на половината от мощността на котлона и при необходимост се отпенва.
Когато главата уври напълно, ме­сото й се отделя от костите, както и се отделя месото от опашката и перките.
Бульонът е желателно да се прецеди през цедка с кухненска хартия или марля.

В 50-60 грама масло с 1 с.л. олио се запържват 1 средна глава лук и 1 скилидка чесън, нарязани на ситно. След тях и един настърган на ситно голям морков като се добавя и един среден картоф, нарязан на много ситно. 
Сипва се бульонът и след 5-6 минути се добавя и почистеното месо от рибата.
При необходимост се осолява още малко след като се пробва на вкус.
Единствената добавка е поне 1 ч.л. сушен дивисил.
За 10-а минути чорбата е готова.
Единственото, което направих, че добавих и настъргана кора на 1/2 лимон.
Никакви застройки, никакви яйца, нищо повече. Цветът дойде от ситно нарязания морков.
Сервира се топла с лимон и черен пипер.

Впрочем вляво на снимката е пренощувалата на студено останала супа. Беше се желирала жестоко и направо си се хапваше с вилицата.
Не очаквах такова желиране, признавам си най-честно.
И съм най-доволен, че не се поддадох на първоначалния си порив да добавям към главата някаква друга риба, каквато идея ми се беше завъртяла. Щеше да промени вкуса на сома.
Невероятна дзверска вкуснотия, особено в желирания вариант.

Бърза и дзверски вкусна домашна наденица

В направията на домашните наденици и суджуци има един основен принцип, който като се спазва винаги дава превъзходен резултат. Разликите най-често са от към съставките на месото и в подправките.

Това показва и разнообразието при тях.
Затова след като веднъж си направил суджук или наденица, не е необходимо 100 пъти да се показва как се прави.
Само че в този случай става реч за нещо различно и като технология и като начин на изпълнение. 
Месото за наденицата се нарязва на ситни късчета, но не се кълца, а за мелене да не говорим. Както си е нарязано произволно на парчета, се начуква с дървено чукче. Нямате си представа как се променя консистенцията и вкусът на месото с начукването. Върху дъска се поставят по няколко парчета от нарязаното месо и с дървеното чукче - бам на два три пъти.
Дотук само това е различното, но останалото се получи плод на нелепа случайност или на небрежност от моя страна.
Мога само да кажа, че за улеснение след начукването на месото е хубаво да се претегли.

В зависимост от теглото на месото в отделна съдинка се претеглят подправките и смесват заедно.
Лесно е да се изчислят като се знае колко отиват на едно кило.
Количеството праз и течност се игнорират и не се вземат предвид в сметките.
В последно време ползвам едра морска сол вместо обикновена и съм по-доволен.

Накълцаното и начукано месо се смесва с подправките и ситно нарязаният праз. 
Впрочем да не се заричам, но май за последен път слагам нарязан праз.
Много по-удачно е празът да се смели и да се разбърка с месото. Така се избягват дребни кухини при съхненето, а месото се овкусява в пъти по-добре с праза, тъй като отделеният от него сок попива  в самото месо.

Половината от месото биде направена именно със смлян праз - изобщо го няма на вид, но вкусът е много добре изразен и се запазва,без да се отразява на вида на наденицата..

Следва етапът на доброто омесване, покриване на съдината и престой на хладно поне за 24 часа.

Етапът на пълненето в накиснатите черва е ясен. Само че в купата с марна вода и черва изцеждам сока почти на цял лимон.
Ами защо лиЍ? Защото се променя и вкусът на червата и остава един леко цитрусов привкус.
Та този път пълних черва с дължина малко повече от метър с идеята да ги суша като дълги наденици.

Е те тук проявих малка небрежност - направо ги нахвърлих върху саръка и си ги забравих.
Хиляда пъти щеше да е по-добре, ако ги бях окачил да си висят цели по дължина.
В този вид хем ги обърнах един два пъти, ама пропуснах, че като започне леко да изсъхва наденицата се втвърдява и ако я изпуснеш един ден като мене, при първия опит за обръщане направо се къса на парчета.

Тази неприятност се случи на четвъртия ден от провисването на саръка.
За мой късмет се скъса по средата на две парчета по 60-а см., ама в този вид "зейнала" е много трудна и рискова за сушене. От отвора могат да "тръгнат" какви ли не гадости нагоре и в крайна сметка язък за хубавия продукт.
Позамислих се и реших да "спасявам" положението с моя изпитан метод за правене на домашните салами.

Помислено и сторено - направо бух върху решетката във фурната на едното парче в компания на едно от вчера напълнените черва за луканка и на 80С на долен вентилатор за два часа.

Точно до 70С и веднага шоково охлаждане.

Е те тука идва най-ужасният момент - чакането преди дегустацията.

Сипват се няколко питиета и търпението може да се тества...

Да си призная това е възможно най-бързата домашна наденица, която съм правил май през целия си съзнателен живот.

ето я след охлаждането.
Не питайте за питието и магарешкия инат да не бъде нападната преди да се охлади добре ...












А сега за тези, които са имали търпението да прочетат до тук:
Преди да кажа какви са съставките, ще споделя и едно мое "откритие". Всички наденици, суджуци и др.п. , които досега съм правил, съм се втелясвал - примерно 400 грама бут, 400 грама плешка, 200 грама сланина или 400 грама телешко, толкова свинско и т.н. Или път свински врат и т.н.
Ха сега голямата тайна: в нашите месарници отдавна съм открил едно месо, което продават - свинско за готвене - от 5,49 до 5,99 лв за кило. Това е най-готиното месо в продажба - парчета изрезки от по 50 до 100 грама карашик - демек от всички видове свинско - парче джолан, малко от врата, малко от бута, малко от плешката, малко от гърдите, къде парче сланина и какво ли не. 
Винаги съм го подминавал с пренебрежение - месо за "пенсионери".
Лелей каква грешка - преди време си купих такова за кайма - невероятно чудо стана. Този път го пробвах за наденицата - повярвайте уникално, дзверска работа. Както и да комбинирам месото, такъв резултат не мога да постигна ... Всеки път е различно - в зависимост какво са отделили за месарницата, но ... Фантастика - изненадващ резултат. 
А за ценовия резултат да не говорим - почти с 40 % по евтино и по никакъв начин не може да се разбере.
Такъв каприз като мене в мръФките, след като се предаде, явно си струва де ползва. Па и май не бива да се правим на по-големи католици от Папата при правене на домашните колбаси. След като се мели, сече, реже, начуква - какво значение има ...
За финал какво е необходимо за кълцано-начукваницата:
1 кг свинско месо от това за готвене.
15 грама едра морска сол
5 грама нитритна сол 
5 грама свежо смлян черен пипер
3 грама смлян кимион
3 грама червен пушен червен пипер
1 грам сушен чесън на гранули
празът не съм го теглил - около 20 см на кило, смлян - в никакъв случай нарязан
50 мл бърбън или друг ароматен алкохол

Това е стандартният вариант.

В случая, под надзора на Чедото я направих с 15 грама сол - 12 грама морска и 3 грама нитритна.
Е вкусът е Дзверски. Не знам как ще му запазя на Чедото парченце- освен утре да му правя по Еконт ...
Просто и лесно. И най-важното невероятно бързо.
Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Магданоз за детокс или за ползата от магданоза

За ползата от магданоза знам отдавна. Това си е и май най-разпространената у нас подправка. Разбира се, наред с чубрицата, с ментата, с джоджена и босилека и някои др.п.. Баба готвеше и почти във всяко ястие слагаше обилно магданоз. Все гледах да го избутам настрани, а тя все настояваше да си го хапна - смееше се и казваше, че за момченцата е много полезен.

Така и не се научих да го ям редовно и си признавам, че в последните години заради мене не е чест гост в къщи.

Наскоро ми се случи една история, която е повод за това споделяне и тази публикация.

Появи ми се странна болка вдясно под ребрата - очевидно черния дроб. една такава тъпа и постоянна и от време на време дори и остра. Реших, че вероятно съм прекалил тези дни с бърбъна и ще го понамаля.

За ходене но доктор изобщо не ми мина през ума.

Та бяхме седнали с приятели на по кафе (разбирай и на по питие) и като отказах разбираемото и стана ясно защо, един от тях ме посъветва да предприема "лечение" с магданоз. Имал сериозни проблеми с черния дроб, но вече не ...

Поизсмях му се, но все пак запомних "рецептата"  и колкото и да е странно, взех че я приложих с най-голямо старание.

10-15 стръкчета магданоз заедно с 1/4 лимон (почистен от кората и семките) заедно с 1 ч.ч. вода се блендират  в блендера - особено в нутриблендера става много лесно - буквално за 30-а сек.

Прави се сутринта рано рано и на гладно този сок се изпива за кратко време.

След 30-а минути може да се закусва и бегом по задачите.

Това се прави 10-а дни...

Първите два-три дни ми беше доста странно, но в интерес на истината магданозът не се усещаше, освен като аромат и бързо привикнах. И през тези първи дни нещо не се чувствах съвсем комфортно. Само че болките отшумяха и започнах да се чувствам по-жизнен.

След тези 10 дни спрях със сока, но продължавам упорито да ям магданоз - в ястията, в салатата.

Долната граница на кръвното ми се нормализира...

Абе с една дума - чувствам се значително по-добре.

След 10-а дни ще повторя.

Споделям, па може и за някого да е от полза.

Впрочем, по-долу споделям малко информация за магданоза, която посъбрах от разни източници:

Магданозът съдържа витамини A, B комплекс (B1, B2, B3, B5, B6 и B9), фолиева киселина и витамин К, осигурява на организма калий, калций, цинк, фосфор, желязо и магнезий.

Подпомага борбата на организма с хроничната умора, анемията, пречиства бъбреците, черния дроб.

Той укрепва имунната система, тъй като съдържа голямо количество витамин C.

Той съдържа един флавоноид, наречен мирицетин, който спомага регулирането на нивото на кръвната захар.

Редовната му консумация дава на организма необходимата му доза витамин K. Така се подобрява костната ни система.

Притежава диуретично действие и стимулира бъбречната функция - организмът се пречиства и детоксикира по-добре.

Поради високото съдържание на калий,  магданозът регулира високото кръвно налягане и подпомага сърдечната дейност.

Носи си мълвата, че е мощен афродизиак за мъжете – стимулирал мъжката сила.

Освен това се твърди, че магданозът съдържа химичното вещество апигенин. То спомага борбата с рака, въпреки че все още няма медицински доказателства за това.

Със сигурност се знае, че магданозът е мощен антиоксидант, който се бори срещу редица вируси и бактерии.

Най-полезен е в прясно състояние като добавка в супи, салати и сосове. Може да се прави чай от него с лимон и т.н., или смутита разни и т.н.

Употребата му не иска някакви особени усилия.

Противопоказен е при бъбречни заболявания.

П.П.
Напитката става още по-полезна, ако към магданоза се добави и резенче джинджифил.

Ефектът на полезността се увеличава още повече, ако към магданоза, се прибави и един ситно нарязан морков.

Съчетанието морков с магданоз и лимон е направо невероятно.