сряда, 2 януари 2019 г.

Желирана руска салата - различни идеи


 Руската салата за мен в спомените откак съм човек е свързана основно с Коледните и Новогодишните празници и не мога да си ги представя без нея. Не че не се прави и по друго време де....
 Нямам намерение да пиша рецепта - всяко семейство си има собствена нагодена по вкуса и рядко се експериментира. Съотношението на продуктите също е въпрос на лично предпочитание.
 Мога само да кажа, че традиционно я правя с 1 кг картофи, сварени цели и след обелването нарязани на ситно; един буркан кисели краставички, нарязани на ситно (предпочитам саламурени, ама по-рядко имам), 2/3 буркан грах, 3-4 сварени моркова и нарязани на ситно, поне 300 грама колбас (шунка или шпеков салам), 150-200 грама кашкавал,  2-3 сварени и нарязани на ситно яйца, черен пипер на вкус и домашна яйчена майонеза. 
 Вариантите със смесване на майонезата с цедено мляко, заквасена сметана и т.н. не ги възприемам. Домашната майонеза мога да си я направя достатъчно лека, така че не се налага да я разреждам с каквото и да е.
 За разнообразие може да се добавят нарязани маслини, кисела ябълка и др.п., но това зависи от настроението при правенето. 
 И задължително да престои на студено поне 24 часа преди поднасянето.
 Е сега ще ме попитате какво толкова интересно предлагам? Ами различният начин на понасяне и приготвяне.
 Вариантите са два:
На резени или под формата на пълнени яйца.
За целта е необходим желатин - едно или две пакетчета в зависимост от количеството на салатата. При моя вариант - задължително две пакетчета.
Всички продукти се нарязват и смесват в подходяща купа.
Желатинът се слага в купичка с хладна вода, разбърква се леко и заминава в микровълновата за 30-а сек.
Достатъчно време да се разтвори и да се смеси с вече направената майонеза. Следва добро разбъркване на продуктите с майонезата.
Кексова формичка се покрива с достатъчно голямо парче стреч фолио и се слага поне слой от поне 2 см от салатата.







Върху този слой се нареждат сварени цели яйца, които може да се оформят леко с ножа, както и да се добавят нарязани маслинки.






Отгоре се затрупва с руска салата до напълване на формата. Могат да се сложат маслинки, резенчета краставичка или колбас - въпрос на мерак.
Завива се добре със стреч фолиото и се оставя на студено да стегне.
При сервирането се реже на тънки филийки - примерно по 1 см и може да се сервира с допълнителна украса.
Изглежда достатъчно ефектно, вкусът нищо не е загубил, а даже е получил подобрение.
Не успях да направя по-добри снимки при поднасянето.
Вторият вариант е да се напълнят празни черупки от яйца. Просто като се чупят това се прави от едната страна и целите черупки след измиване се запазват.
Пълнят се с желираната руска салата и оставят да се стегне.
"Яйцата" от руска салата и желирано месо с добавки изглеждат достатъчно ефектно на трапезата, освен че са вкусни.
И тук са преди да бъдат украсени и поднесени на масата.
Но всеки сам може да си измисли варианти за това.
Важна е идеята.
Правете смело и се наслаждавайте на една наистина различна руска салата в традиционното й изпълнение.
И Наздраве!

вторник, 1 януари 2019 г.

Банички с домашна овча извара и масло



 Изобщо нямах намерение да пиша за тези банички, тъй като за банички или пурички от триъгълни кори съм писал доста пъти в блога.
 Само че тези станаха направо върховни и не мога да ги подмина пък и като пуснах във ФБ снимката им имаше интерес към тях.
 От как Млекарят от близко село ликвидира стадото си, трудно намирам читаво прясно мляко. Но от скоро на пазара всяка сряда и събота се продава невероятно овче мляко от собствена ферма, а наред с него и прясно овче сирене и катък. Та си купувам наистина страхотно и маслено овче мляко. 
 Тази събота не беше изключение: едната част отиде за направата на домашния ми кефир (за него друг път), а останалата я забравих с тенджерата върху печката. Естествено на другия ден беше почнало да "подивява" и да си се подквасва леко. В този вид не става за нищо друго освен да се направи домашна извара.

Няма нищо по-лесно от това: тенджерата се поставя отново на котлона и млякото се довежда до кипене. Пуща му се една-две лъжици лимонов сок и ако се иска да е леко солена, една чаена лъжичка сол. Отстранява се от котлона и се оставя да изстине. Сетне се прецежда през марля и домашната извара е налична. Суроватката може да се превари още веднъж и да се отцеди още един път, но предпочитам да не го правя. Тази суроватка е превъзходна за направа на палачинки, бухти или други подобни тестени ...
От около литър и малко се получи една кофичка от 450 грама превъзходна извара.
Самата тя е ароматна и с истински вкус и става за направата на банички в триъгълни кори, каквито редовно си имам.
Речено, сторено. 
Цялата извара се смесва с едно голямо яйце и белтъка на второто, а жълтъка се отделя за намазване.
50-60 грама разтопено масло се смесват с толкова олио, с която смес се мажат корите.
Само трябва да кажа, че ползват триъгълни кори, печени на сач, които са по-плътни и дават много добър резултат.
Та кората се намазва обилно с маслото, в широкия край се слагат 3 ч.л. от изварата и започва да се сгъва.
След първото завиване се слагат още две ч.л. извара.





Пак се завива и пак се слага извара и се довършва завиването на баничката.
От снимките се вижда много ясно как става.
Така се процедира до свършване на плънката.
Заради експеримента, бях отделил малко чиста извара и с нея направих две банички - ей така за проба.
Готовите банички се нареждат в подходяща съдина, която обилно е намазана с масло и върху всяка баничка след намазване с разбития жълтък с малко от сместа масло и олио, се нареждат по 2-3 ситни бучици масло.


Тъй като ползвам йенска съдина, фурната се загрява на 150С и сетне след поставяне на тавичката, температурата се увеличава на 180С.
Пече се около 45-50 минути - до хубаво зачервяване.
Сетне се завива с кърпа и след 10-15 минути може да се напада. Ако може да се устои на аромата  на маслото.
Невероятно вкусни. Дори тези само с изварата без яйцето, ми харесаха повече.
Лесно и дзверски вкусно.
Страхотно си вървят с чаша домашен кефир.

събота, 29 декември 2018 г.

Осолен деликатесен свински език


Излишно е да обяснявам за пореден път, че сме любители на всякакви видове мръФчести включително и на т.нар. дреболии. 
Този път иде реч за един най-необикновен свински език, който приготвен по този начин е дзверски вкусно мезе към всяко питие макар че си върви най-добре с изстудена водка.

Преди години в една чужбина точно като мезе пробвах такъв невероятен деликатес от осолен свински език - тънкофайски нарязан и поднесен с препечени филийки с масълце точно като мезе на водката. 
Та питах няколко пъти как е приготвена тази вкуснотия - ами нищо особено - солен език. Да, ама нямаше нищо общо с варения език или пък желирания език.
Па и като се замислиш, то няма много варианти за приготвяне на език.
Само че като си наумя нещо, нямам спиране. Потърсих из Гугльото, ама нещо го ударих на камък. Потърсих и на руски и попаднах на един подобен особен език и реших да си го адаптирам по мой начин.
Ще разкажа технологията на правенето по възможно най простичкия начин.
Купих три свински езика, които общо излезнаха с  20 грама повече от едно кило. Та да си ги смятаме толкова - 1 кило.
Задача първа, да се проверят дали не е останала подезична кост или нещо такова и да се резне.
Задача втора, старателно изкисване на езика, за да се почисти. Прави се в голяма купа със студена вода, която се сменя пет шест пъти докато "светнат" и престанат да пущат кръв.
Като си стоят във водата вече да не розовее.
Езикът леко се подсушава и слага в подходяща купа. Смесват се 40 грама сол - 30 грама едра морска сол и 10 грама нитритна сол (може и без нея, но тя придава сетне друг вкус и червен цвят на готовия език); 1 пълна чаена лъжичка с кафява захар, 10-а зърна запечен черен пипер и леко чукнат, по 5-6 зърна бахар и хвойна - също пекнати и чукнати леко; както и 1/2 ч.л. чесън на гранули. Всичко това много хубаво се втрива в езиците и се прехвърлят в подходящ пакет, който добре се връзва, но преди това се слагат и 1-2 натрошени дафинови листа.
Пакетът заминава в хладилника за време от 3 до 5 дни като от време на време се обръща. Три дни стигат, но за предпочитане са пет, тъй като поема по-добре солта и подправките.
Тъй като реших да е по-различно и трите езика след изваждането от пакета, ги пъхнах през тръба в мрежичка за колбаси.
Това изобщо не е необходимо да се прави, носи го наумих - и заради формата и заради фасона.
Ако е сложена нитритна сол, преди варенето пакетът трябва да се остави на стайна температура поне за 2-3 часа.
Вместо да ги варя в тенджерата, ползвах слоукукъра на слабата степен - за три часа.
Така си се варят на постоянна температура и просто ги забравяш.
Могат да се сварят и в тенджера - на слаб огън.
Слагат се в малко вода, колкото да ги покрие, без да се мият - направо както са си извадени от пакета. Дори, за да не се обезсолят съвсем, добавих и половината от течността от пакета и всички подправки.
Всеки знае как се вари език - докато набодеш в него вилицата спокойно. Така че на този етап - просто се вари до готовност. 
Трите часа и при мене се оказаха малко и просто го доварих още малко.
Вади се от тенджерата и се охлажда за кратко в студена вода.
Сега е моментът езикът да се обели. „макар че малко трудно, но го обелих преди да го сложа в мрежичката).
След леко подсушаване, се овалва добре в подправки по желание - смес от черен пипер, малко сол, червен пипер, риган и т.н.
Първо го овалях в черен пипер и сетне в червен пипер, но остана без снимка, че ръцете ми бяха охлепани и щях тотално да омажа телефона.
След овалването в подправките следва провесване на терасата поне за 2-3 дни. В никакъв случай за повече, че ем ептен ще се втвърди.
В интерес на истината и този етап може да се прескочи. Достатъчно е да прекара една нощ в хладилника и да се нападне.
Може нападението да стане и час два след овалването, а нетърпеливите може да прескочат и овалването в подправки.
Само че така си става вкусово много по-добре.
Тука е нарязан на филийки и пробван на втория ден след сваряването.
Леко сочен и невероятно вкусен.
На заглавната снимка е след пет дни съхнене - леко е поизсъхнал, доста по-ароматен и се реже съвсем тънкофайски.
Кой, как и кога ще го хапва си е въпрос на вкус и предпочитание. 
Върви си и като мезе и върху препечена филийка с масълце.
Само хубавото питие го намирам за задължително - просто са родени един за друг: мезето и водката.
Е, който не пие, може и без питие.
Важното е, че е невероятно дзверски вкусно.
Пробвайте и няма да съжалявате. Много обяснявах, но се прави лесно.
НАЗДРАВЕ!