Пълнена с плодове тиква

 Това е един уникален есенно-зимен десерт, който просто си няма рецепта, а по-скоро е само идея за направа.

 Често го правя, но поради една ли друга причина не съм го споделял. А сега само ще кажа как направих последната, защото всеки път е различно в зависимост от наличните плодове - сушени и пресни.

На тиква цигулка се отрязва горната плътна част, издълбава се добре като се почистват семките и част от вътрешността.

От там нататък е забавната част - слагат се стафиди, сушени червени боровинки, орехи, кашу, сушени кайсии и сини сливи без костилка; сладко от смокини; ръсва се малко канела; сетне резенчета плод - ябълка; портокал; киви; пак орехи и кашу.

Сушените плодове се слагат, без да се накисват.

И така до напълване на тиквата. Слага се и една с.л. мед и се завършва с резени ябълка или дюля, които просто играят ролята на капак. Наръсва се с канела като носи и други подправки по желание. Сипвам и 50 мл бърбън.

Тиквата се слага в тавичка, завива се цялата с два слоя алуминиево фолио и се пече във фурна на 180С поне два часа.

След два часа се проверява като се боцва тиквата - ако е омекнала, значи е готова. Маха се фолиото и се дозапича до лек загар.

Сетне, малей какво търпение трябва докато поизстине малко и биде нападната.

Впрочем, студена е още по-вкусна. Важното е, че всичко що е плод може да бъде сложен вътре и да стане вкусно.

И от личен опит знам, че става и за мезе на хубаво питие.

Тиквенички

 С рецепта за тиквеник няма да изненадан когото и да е.

 Всеки си има собствена, а отделно и от това като всяко нашенско ястие си има някаква общо приета представа за направата му.

 Това не пречи да пусна моя вариант, а все на някого ще му влезе в работа и може да се реши да го направи. А в случая става за цели два варианта -единият само с тиква, а другият с тиква, орехи, стафиди и идея локум.

 Първата особеност е, че за направата на тиквеника ползвам триъгълни печени на сач кори, с употребата на които се получават отделни парчета - тиквенички. Втората е - в лекото сиропиране на готовите парчета след опичането.

 Започвам с това, че при направата им няма някакви точни количества - дори и количеството на плънката зависи от вкуса на семейството.

 Та затова директно с обяснения:

След обелването и почистването на тиквата, се настъргва ,за предпочитане на ситното ренде. Леко се отцежда и следва задушаване в масло с добавка на канела и захар. Канелата и захарта са на вкус. Само пропуснах - когато маслото се загрява в него се слагат 2-3 с.л. захар и като почне да се карамелизира, тогава се слага тиквата.. По този начин придобива леко карамелен вкус.

 По обясними причини (непоносимост към ядки), едната част от задушената тиква бе отделена за направа на тиквенички само с тиква.

Кората се намазва със смес поравно от разтопено масло и олио. Слага се от тиквата и се навива на руло.

Другата част от тиквата се смесва с натрошените орехи, с предварително накиснатите стафиди и много ситно нарязания локум.

По същия начин се намазва, слага се от плънката и се навиват рулца.

Готовите банички се нареждат в тавички обилно намаслени или върху хартия за печене.

Отгоре се намазват със сместа от масло и олио; може и с разбито яйце; може да се наръсят със семена - сусам и т.н.

Пекат се в предварително загрята на 180С фурна за около 45-50 мин. - до хубаво зачервяване.

От отцедения сок от тиквата с малко вода и захар се сварява сироп, в който може да се добави още малко канела и едно две карамфилчета. 

Готовите тиквенички се напояват леко със сиропа и като поизстинат се наръсват с пудра захар и сервират.

Стават невероятно вкусни и ароматни.

Определено ги предпочитам пред стандартния тиквеник.

Резултатът оправдава "играчката" при направията.

Желирана руска салата - различни идеи

 Руската салата за мен в спомените откак съм човек е свързана основно с Коледните и Новогодишните празници и не мога да си ги представя без нея. Не че не се прави и по друго време де....

 Нямам намерение да пиша рецепта - всяко семейство си има собствена нагодена по вкуса и рядко се експериментира. Съотношението на продуктите също е въпрос на лично предпочитание.

 Мога само да кажа, че традиционно я правя с 1 кг картофи, сварени цели и след обелването нарязани на ситно; един буркан кисели краставички, нарязани на ситно (предпочитам саламурени, ама по-рядко имам), 2/3 буркан грах, 3-4 сварени моркова и нарязани на ситно, поне 300 грама колбас (шунка или шпеков салам), 150-200 грама кашкавал,  2-3 сварени и нарязани на ситно яйца, черен пипер на вкус и домашна яйчена майонеза. 

 Вариантите със смесване на майонезата с цедено мляко, заквасена сметана и т.н. не ги възприемам. Домашната майонеза мога да си я направя достатъчно лека, така че не се налага да я разреждам с каквото и да е.

 За разнообразие може да се добавят нарязани маслини, кисела ябълка и др.п., но това зависи от настроението при правенето. 

 И задължително да престои на студено поне 24 часа преди поднасянето.

 Е сега ще ме попитате какво толкова интересно предлагам? Ами различният начин на понасяне и приготвяне.

 Вариантите са два:

На резени или под формата на пълнени яйца.

За целта е необходим желатин - едно или две пакетчета в зависимост от количеството на салатата. При моя вариант - задължително две пакетчета.

Всички продукти се нарязват и смесват в подходяща купа.

Желатинът се слага в купичка с хладна вода, разбърква се леко и заминава в микровълновата за 30-а сек.

Достатъчно време да се разтвори и да се смеси с вече направената майонеза. Следва добро разбъркване на продуктите с майонезата.

Кексова формичка се покрива с достатъчно голямо парче стреч фолио и се слага поне слой от поне 2 см от салатата.

Върху този слой се нареждат сварени цели яйца, които може да се оформят леко с ножа, както и да се добавят нарязани маслинки.

Отгоре се затрупва с руска салата до напълване на формата. Могат да се сложат маслинки, резенчета краставичка или колбас - въпрос на мерак.

Завива се добре със стреч фолиото и се оставя на студено да стегне.

При сервирането се реже на тънки филийки - примерно по 1 см и може да се сервира с допълнителна украса.

Изглежда достатъчно ефектно, вкусът нищо не е загубил, а даже е получил подобрение.

Не успях да направя по-добри снимки при поднасянето.

Вторият вариант е да се напълнят празни черупки от яйца. Просто като се чупят това се прави от едната страна и целите черупки след измиване се запазват.

Пълнят се с желираната руска салата и оставят да се стегне.

"Яйцата" от руска салата и желирано месо с добавки изглеждат достатъчно ефектно на трапезата, освен че са вкусни.

И тук са преди да бъдат украсени и поднесени на масата.

Но всеки сам може да си измисли варианти за това.

Важна е идеята.

Правете смело и се наслаждавайте на една наистина различна руска салата в традиционното й изпълнение.

И Наздраве!