Домашен ябълков оцет

 В интерес на истината домашен ябълков оцет правя за пръв път. Причината е проста - в къщи оцет се консумира много малко - една бутилка от 0,7 л кажи речи стига за цяла година, освен ако не се прави някаква туршия. Основно се ползва лимонов сок - за подправяне, за салати, за дресинги. Само преди време, може би заради ползите от натуралния ябълков оцет, половинката започна да купува някакъв био ябълков оцет. И като си представя, че литър от него ни излиза колкото бутилка средно качествено уиски, взе да ме присвива ей така от вътре.

 И така се случи, че в последните дни на август приятел ме затрупа с 20-а кила ябълки, от които както той си каза поне половината не стават за ядене, освен за оцет или за сайдер.

 Не почнах да правя ябълковия оцет ей така юргулешката, ама както винаги първо си направих проучване. Какво пише в старите книги (имам доста такива), как са правили други и какво са споделили (например Пеп4о - Пепа Стоева и др.), но такива на които имам доверие.

 В общи линии технологията за производството му изисква алкохолна ферментация на ябълков сок, последвана от оцетно-кисела ферментация.

Като взех това предвид и че в домашни условия няма как да се получи чист ябълков сок с пресоване, заложих на варианта за мелене на ябълките. И директно отхвърлих варианта с нарязване на ябълките, както много хора споделят, че правят. Та никой не слага гроздето цяло за вино, или просто леко намачкано.

Ябълките се измиват и нарязват на парчета, които са подходящи да минават през отвора на месомелачката. Не се чистят от нищо, освен ако има загнило или червиво.

 Ползвах електрическата, че с ръчната щеше за 10-а кила ябълки да е голяма играчка. Първоначално започнах със ситната решетка - 2 мм, но се оказа, че и това ще си е утрепия. Затова я смених с по-голямата 4 мм, което се оказа напълно подходящо.

Това, че ябълките почерняват изобщо не е страшно. Значи започват да се окисляват и да подхващат първия етап на ферментация.

От смляното количество ябълки премерих  в една съдина 2,5 кг и започнах да пълня през голяма фуния фуния в 10 л туби за вода. Не е фатално да се ползват пластмасови съдини, па и имат само една стъклена дамаджана от 5 л.

Естествено, че в този момент започнах и няколкото варианта за направията на оцета. Всяка туба по различен начин.

Идеята ми беше да пробвам различните начини, за да мога да сравня резултатите и да преценя кой е най-удачният.

Последва слагането на различните съставки и от там нататък голямото търпение да протече първият ферментационен процес.

Това стана на 3 септември. Оставих тубите на сравнително топло място - в една от стаите, която не се ползва, а капачките не съм завинтвал, а само покрих с марля- да може да диша.

Точно след 20 дни, ферментацията бе спряла и както при джибрите от грозде за ракия, от горе се беше появила течност, а ябълките бяха паднали към дъното на съдините.

Последва прецеждане през обикновена цедка. Вижда се от снимката каква голяма оцетна гъба  се е появила.

Само прецедих, без да изстисквам ябълковата джибра. Оцетните гъби, бяха няколко отделих за следващия път.

Течността биде напълнена в други бутилки, а джибрата я смесих и напълних и напълних в 10 л бутилка.

За нея ще спомена отделно., тъй като идеята ми беше при нея да предизвикам вторична ферментация и опит за получаване на нов оцет като й добавих и едно солидно парче от оцетната гъба.

Ето го прецеденият ябълков ферментирал сок - в двата му варианта.

Покрити с марля, не бива да се затварят с капачките, се оставят на мира да си направят вече оцетната ферментация. иска се търпение за нея.

Тука е след цели 35 дни, поизбистрило се е видимо. На дъното има утайка. Ароматът на оцет е осезателен.

През шлауфка с вързана на края клечка, за да не стига до дъното, оцетът се източва от тубичката, без да се разклаща, за да си останат утайките в нея.

Източеният оцет се прецежда през цедка, в която е поставена кухненска хартия. Демек минава процес на филтриране и се пълни в бутилки, които се затапват и се оставя на терасата. Готов е за ползване.

Да не забравим да си ги надпишем, за да не объркаме партидите.

В крайна сметка почти осем литра превъзходен домашен ябълков оцет и то цели ри вида.

Като краен извод - невероятен домашен ябълков оцет. При това и в различни варианти.

За всеки вкус.

За съжаление - отделеното от джибрите, втора преработка още не е готово - а минаха почти два месеца. Застудя и това ми е оправданието.

Това е отделената оцетна гъба, която сама си се разви в процеса на ферментацията и която ще бъде съхранена в буркана за следващия път.

Тогава няма да ползвам мая или друго, ами направо нея.

Знам, че тя може да оцелее много дълго време. Дори и изсъхнала, а моята е с оцет - като консервирана. Със сигурност догодина ще влезе в работа и ще даде много по-добър резултат отколкото изкуственото активиране с мая или по друг начин.

Добавете надпис

На тази снимка е моят оцет вляво и вдясно купешният Био натурален оцет.

Моят е в пъти по и най вкусен.

И да не казвам, че ми е почти безплатен - само много труд и търпение.

И преди да стигна до точната рецепта и да споделя какво и как е направено:

Готовият ябълков оцет може да бъде овкусен по собствено желание по различни начини с различни подправки:

Този е с пуснати в бутилката стръкове розмарин.

Могат да се сложат в бутилчето и други подправки - като риган, мащерка, салвия, че и биля нарязан чесън.

Те това последното става трепач ...

Пробвах и един вариант - със слагане на чили и направо ме утрепа...

Май вариациите могат да бъдат безкрайни за начините на овкусяване.

Впрочем от тези джибри може да се направи и невероятен домашен калвадос.

Ама това е съвсем друга тема.

Благодаря на всички, които бяха търпеливи да прочетат това писание до тук.

А сега различните варианти:

Първи вариант:

2,5 г смлени ябълки

250 грама захар

1 ч.л. мая

3 л. вода затоплена на телесна температура и филтрирана

След първоначалната ферментация и прецеждане

300 грама захар разтопени в 500 мл вода и с добавка на една скилидка пресован чесън

Втори вариант:

2,5 кг смлени ябълки

100 мл натурален ябълков оцет

250 граза захар разтворена във филтрирана топла вода - около 500 мл

4 л марна вода

След първоначалната ферментация и филтриране:

300 грама мед разтворен във вода

Трети вариант:

4 кг смлени ябълки

500 грама мед и

500 мл вода, в която е разтворен медът

След първоначалната ферментация и филтриране:

300 грама мед разтворен във вода и парче от гъбата

Изводи:

Във вариант първи - получи се много силен оцет.

Буквално трябва леко да се разреди, че ... трябва да се слагат по няколко капки

Вторият вариант - много нежен на вкус и много приятен.

За предпочитане пред останалите.

Третият вариант:

Стана много гъст, много ароматен и много приятен.

Ако ме питате, бих заложил на втория вариант.

Засега имам достатъчно количество, дал съм на Чедата, но след след време пак ще пробвам.

Това май ми е единствената публикация, след която няма да кажа Наздраве, а само - ако искате истински домашен ябълков оцет, правете смело без да се плашите.

Няма как да не стане!

8 януари - 4-ти рожден ден на "Дзверски вкусно"

Приел съм, че рождената дата на Блога ми е 8-ми януари 2015 год., когато написах първата си публикация, въпреки че стана "видим" едва на 15-ти, защото нещо му бях пообъркал настройките.

Е, за тези години поне се научих да не ми се губят публикациите.

Смених стария телефон с нов, който прави малко по-добри снимки и който също остаря и започва да плаче за смяна.

Четвъртият рожден ден не е някакво време за равносметка, но за това време се оказва, че съм направил 975 публикации, като в някои от тях има по повече от една идея за някое ястие.

Основно си наблягам на любимите мръфки, но това не означава, че не харесвам и други неща.

Показвам само това, което се готви у дома и сервира на масата, без да се втелясвам за някакво специално поднасяне, украсяване и снимане. 

Знам, че качеството на снимките в общи линии иска значително да се подобри, но ... Някога и това ще стане.
Дали Блогът ми е популярен и дали е полезен, не е моя работа да правя оценки. Това ще го направите Вие, които случайно или поради една или причина го посещавате.
Ами горе долу това е ... Само ми се ще да кажа, че на първата му годинка беше посетен едва от 41 хил. човека.

Преди финала, в общи линии около рождената дата на блога все съм се старал да има нещо по-интересно:

2016 год.

яйца с праз и домашна луканка  
и

чудодейна рецепта за дълголетие с чесън
и
печен заек на фурна с бекон и вино

2017 год.
"Икономично" печено прасенце на фурна

Боб с печени свинска кожа и ушички

2018 год.

Мераклийски питки и не само питки

Биволско месо и кулинария

НАЗДРАВЕ и до нови срещи и през следващата, че и идни години!

Как да приготвим Пуйка, Фитка или Мисирка

 Странна птица е това Мисирът - върви си, тресе си гребена и гушата и едно такова ми ти басово си гълчи. Стадото върви ей така някакси на ян, все си търсят тревичките и са колектив - не се делят. Приличат на стари Баби дет са се събрали на раздумка ама ей тъй пътьом, но разговарят някак си ей тъй леко сърдито и на малко по-висок глас от общо приетото и при това се поклащат едно такова странно и някак си умно.

 Е, просто става дума за най-обикновената пуйка. Да ама има райони, в които като кажеш пуйка ще те гледат като извънземно и няма да те разберат. На таз ми ти птица обикновено при нас се казва Фитка, а на мъжкия - Фитарок. В други региони - мисирка и мисир, а в трети - Биба и Бибок. Ама най-готино ми звучи Пипа и Пипок. Ако някой друг знае друго име на тази ми ти птица, да каже ...

 Та думата ми е не да обяснявам колко е полезно и здравословно пуешкото... всеки си го знае.

 Традиционно е прието за Коледа в някои страни да има печена цяла пуйка, макар че побеснявам, когато ни го налагат и като нашенска традиция. Пуйката си е някаква му Хамериканска. При нас е рядкост. Няма я в сериозно промишлено производство - основно е в селските ни дворове, защото е не толкова претенциозна. Доколкото знам, внасят ни от Унгария.

 Само за информация - женската Фитка става до 9 кила, а мъката може да стигне цели 25 кила. Направо Дзвер, а не птица. Пуешките бройлери за няколко месеца достигат 5 кила и са много вкусни и крехки.

 За да продължа нататък само ще кажа, че традиционната цяла печена не ни харесва. В какъвто и вариант да е - не я възприемаме.

Ето тази на снимката - 7 кг, купена от района на Крумовград за 5 лв живо тегло.

Няма да коментирам, ще замълча. 

Въпросът за цените ми е болезнен. Пуешка пържола на унгарска, гледана промишлено, е около 15 лв. Филето гони 20 лв и то ако го намериш...

Имаш цяла пуйка, но как да я разфасоваш  правилно?

Необходим е остър нож. Първо се отрязва шийката из основата. Сетне крайчетата на крилата. Птицата се поставя върху дъската с гърба надолу. После се хваща всяко крило и леко за зачупва и се отрязва цялото. Може да се раздели на две - на крилцето и т.н. маншон. Следват краката - с натиск настрани - до прекършване от ставата и отрязване. Крачето също се разделя на две по средата през ставата - на долно и горно бутче.
Както си е притисната по гръб с ножа внимателно отгоре и надолу и настрани към крилцата се отрязва едното филе, а след това и другото. На практика, вече е разфасовано. Остава скелетът т.нар. фенер, който се разделя на две по средата. Така е по-удобен за варене. Не е необходимо голямо престаряване при почистване на фенера - нека да си остане по него месце - за супата.

СУПА

Фенерът заедно с шийката и изрезките от крилцата след измиване се слагат в тенджера със студена вода колкото да ги покрива два пръста, леко се осолява и се вари докато месото започне да се отделя от костите. В този процес на варене не е необходимо да се добавя каквото и да е друго. Така бульонът може да се ползва и за друго ястие. Впрочем става доста мазничък и който не го харесва такъв може внимателно да отстрани мазнината.
Докато бульонът се вари, дреболиите се нарязват на едро и изкисват в студена вода. Само черният дроб се отделя - става за печене.
След като поизстине, бульонът се прецежда, а месото старателно се отделя от костите.В малко масло смесено с олио (по 1 с.л.) се запържва една голяма глава лук, нарязан на ситно, 2-3 ск. чесън, следват 1-2 средни моркова, обелени и настъргани на ситното ренде.

Тук вариантите са два - или да се сложи кафена чаша измит и накиснат предварително ориз, или 1-2 средни картофа,нарязани на ситно. Добавя се и ситно нарязан стрък целина (кервиз - зелената част от стъблото). Налива се бульон, който може да се поразреди с топла вода (ако е много силен) - общо около 1,8 - 2 л. И се оставя да си покъкри поне 20-а минути. 
Слага се и отделеното месо, както и една шепичка натрошено фиде. Добавя се и 1 с.л. сушени зеленчуци. Вари се още максимум 10-а минути. В това време от 2 яйца се отделят само жълтъците и разбиват с 3/4 или цяла кофичка кисело мляко. От супата с черпака се взема малко от течността и се темперира с яйчената смес. След това застройката се връща при супата. Сега е моментът да се провери за сол.
Супата е готова и може да се поднася обилно поръсена с магданоз или на вкус.

Панирани шницели от гърдите

Гърдите, почистени от кожата се нарязват на филенца с желана големина и дебелина и леко се начукват. Съвсем леко се овкусяват със сол и черен пипер и буквално по 2-3 капки лимонов сок. Овалват се в брашно, в разбито яйце и галета и се пържат на средно загрят котлон до леко зачервяване. 
От тук нататък е въпрос на желание: могат да се поръсят с настъргана кора на лимон и да се поднесат с картофено пюре, варени картофи (или салата от тях) или зелена зелена салата ...

Пропуснах нещо: Кожата може да се свари заедно с фенера и сетне да се нареже на ситно и да се ползва за супата. А на който не му харесва, след сваряването може да я даде на домашния любимец.


ПЕЧЕНО

Отделените бутчета и крилца се овкусяват много добре със сол, черен и червен (желателно и опушен и лютив) пипер, риган и се оставят да престоят така поне 2-3 часа. Нареждат се в тава, сипва се малко вода на дъното. Тавата се завива с фолио и се пече във фурната на 220С за около 20-а минути, сетне - 30-а минути на 180С. Проверява се готовността - вилицата да влиза в месото с лекота, маха се фолиото и се запича за кратко на вентилатор - до хващане на лек загар.
Вместо вода в тавата може да се сложи бяло вино или бира, въпрос на вкус. Пробвал съм и с кока кола. Все става. Много хубав аромат придобива, ако при овкусяването се ползва смлян розмарин, но той не на всеки се харесва. Риганът може да се замени с мащерка. Въпрос на предпочитание.


Дроб на грил тиган

Дробът на Мисира е доста и при това много вкусен. Грехота е да се ползва за супа.
Затова леко се изкисва в студена вода. Подсушава се.
Пече се в силно загрят грил тиган буквално 2 минути от едната страна и една от другата. Осолява се и опиперява и остава да му се насладим със студена водка.
Ха, на снимката някой вече е успял да си крадне едното парче ...








ДРЕБОЛИИТЕ

Ха сега, някой по наблюдателен ще ме запита ами какво стана с дреболиите? Ами нищо - бидоха измити и замразени. Когато се прави супата от пуешко месо, слагането на дреболиите е във вреда на вкуса й. Затова просто се отделят и сетне ще станат на супа, но само от дреболии.
Това не пречи да се направи супа от половината месо и половината дреболии, а другата част - след време пак на супа. Но определено предпочитам супата да е само от месото или само от дреболиите. Въпрос на предпочитание.

Вау, какво се получи? Май поизчерпах темата за готвене на фитката.
Ами какво друго да кажа, освен едно смело гответе си фитката както ви харесва и НАЗДРАВЕ!