Почти мързелива наденица тип "чоризо"

 Едно от любимите ми занимания в бърлогата на Дзвера е да правя колбаси и салами и да експериментирам с най-различни вариации. Много често съм казвал, че правя малки количества - просто ей така докато си блея пред ТВ-то и си слушам някой филм. Понякога това, което искам да получа не става, друг път се изненадвам от Дзверския резултат. В общи линии споделям най-сполучливите опити, за които съм сигурен, че дори и лаик да го прави няма как да не стане.

 Сега ще обясня и тази направо мързелива наденица.

В кварталната месарница продават едно такова особено месо - "за готвене". Някаква смес от месни изрезки - бут, плешка, гърди, филе и т.н. Цената му е повече от приемлива - 5,69 лв/кг.

В последно време купувам от него, защото се убедих в качествата му. Вземам или кило, или две. Мелят ми го на място - или на едро или на ситно. Правя икономия и от меленето.

Като се прибереш в къщи имаш истинско мляно месо.

Може да си направиш домашна кайма (няма да обяснявам сега), може направо да пристъпиш към правенето на домашен колбас.

Само обикновено го оставям една нощ в хладилника или на терасата, ако е студено. Но може и без това.

Месото се слага в подходяща съдина, вече е претеглено и не е проблем според теглото да се слагат подправките.

За кг смляно месо: по 8 грама нитритна и обикновена сол; 3 грама захар, 5 грама черен пипер; 12 грама пушен червен пипер и 10 грама лютив червен пипер.

Омесва се много добре. Колкото повече, толкова по-добре. Дори не е необходимо да се оставя за 24 часа да престоява на хладно.

Цялата тази процедура отнема 15-а минути.

В това време се слагат червата в хладката вода да се отпуснат.

За такова количество - кило или две, не е необходимо дори да се цапа машинката за мелене на месо. 

Пълненето става на ръка и отнема не повече от 30- а минути.

Готовите наденички се връзват, надупчват с игла да излезе въздуха от мехурчетата, където го има. 

Оставят се една нощ на топло и на другия ден отиват за сушене.

От червения пипер така хубаво са си променили цвета.

Заради непостоянното време не ги суша на терасата, а в сушилнята - на постоянна температура от 16С, с вентилатор.

На 13 януари бидоха сложени в сушилнята и на 26-ти бяха готови.

Идеално изсъхнали, но все още приятно меки.

За вкусът нямам думи - като чоризо и дори не са толкова пикантни колкото очаквах.

Е, в интерес на истината са наистина мързеливи - за 1,30 кг готови наденички всичко на всичко работа около 45 минути.

Можех и да я оставя по-мекичка или по-суровичка, но за разлика от испанците нямам намерение да я готвя, а смятам да си я хапнем като сухо мезенце.

Правете смело, стават лесно и НАЗДРАВЕ!

Чорба от свински крачета

 С тази чорба от свински крачета няма кого да изненадам, но ще я споделя, защото е невероятно вкусна и доста различна от традиционната пача от свински крачета. 

Необходим е минимален набор от продукти, и максимално търпение за сваряването на крачетата:

4 свински крачета, около 200 грама месо от джолана, поне 600 мл прясно мляко, 2 с.л. брашно, 1 с.л. масло, 2 жълтъка, сол и черен пипер на вкус. И една цяла глава чесън.

Откак ползвам слоукукър изобщо нямам грижа за сваряването на крачетата: измиват се, слагат се в купата на слоукукъра заедно с месото и с малко сол и студена вода, която да ги покрива. Добавя и главата чесън с отрязани мустаци и отрязан горен край. 

Включва се уредчето за 5 часа на 2-ра степен или на 7 часа на 1-ва и се забравя. Спокойно може да тръгнеш на работа или да си легнеш да се отспиш. Дори и да се прескочи времето, уредчето минава на режим подгряване и толкова. Никаква опасност да изври и да останат на сухо.

Крачетата стават направо на мозък.

Следва обезкостяване на крачетата и нарязването на ситно на месото.

Бульонът се прецежда през филтърна хартия докато е топъл.

От сварения чесън се изцежда сърцевината, а шлюпките изхвърлят.

В тенджера в загрятото масло се запържва брашното, внимателно с разбъркване се налива от бульона около 600 мл и толкова прясно мляко. Връща се обезкостеното месо с изцедения чесън и се вари 15-20 минути на средна степен на котлона. Сол черен пипер и на края застройване с двата жълтъка - разбиват се и малко по малко се темперират с топлата чорба и сетне при разбъркване се връщат обратно в нея.

След 5 минути чорбата е готова.

Може да се сервира със запържен в масло червен пипер, но съвсем ще стане като шкембе чорба. Та затова - обилно поръсена с черен пипер и ситно нарязан или пресован чесън.

Домашна сланина в буркан

От миналата зима не съм правил домашна сланина и преслаждам едно парченце във фризера и ... 

 То се оказа направо мисия невъзможна да се намери дебела сланина за осоляване. По месарниците, дори и уважаваните от мен, сланина йок, а ако има - "дебела" е като гьонена подметка и не става за солене. Взех да се чудя къде изчезнаха прасетата от прочутата бяла българска и що за добичета се отглеждат, щом нямат сланина.

 И о, Чудо! Вчера, случайно открих в една месарница дебела сланина.

 Имаше цели три парчета и от кумова срама купих само две - общо 3 кила.

 И ме обзе едно такова тихо щастие ... 

Веднага се сетих как един приятел германец преди доста години твърдеше, че ние българите сме знаели какво е щастието. Питам го - защо?, а той ми отговаря - представяш ли си при нас в Германия, ако ми потрябва нещо, отивам в магазина и си го купувам, а тук в България - няма, няма и няма. И когато го намериш, наистина изпитваш едно такова тихо щастие ...

Та и аз така - след месеци търсене, намерих.

За да стане сланината хубава, първоначално е желателно да се изкисне за няколко часа в студена вода и която се сменя няколко пъти. В последната вода слагам и сока поне на половин лимон.

Така сланината се изчиства от останала по нея кръв и става розово бяла и променя леко аромата си.

След хубаво подсушаване и кратък престой на хладно, се пристъпва към нарязването й на парчета с широчина от около 2-3 см.

Защо ли? Много просто - защото ще се прави в буркани.

Парчетата сланина се режат с големина да стигат малко под гърлото на буркана и се нареждат в бурканите. Няма страшно, че остават парчета с дължина по 3-4 см. С тях ще се напълни друг буркан.

Слагат се по 3-4 парчета в буркан, като не е необходимо да се тъпче сланината. Нека да си има място и за саламурата.

Сега идва тънкият момент - всички буркани се пълнят с вода, която да покрие сланината - демек до ръбчето на гърлото.

Сетне водата се изсипва в тенджерка и се премерва количеството й. Това е най-точният начин да се измери колко саламура да се направи - няма опасност да не стигне, няма опасност и да артиса.

След като се знае колко е водата, в нея се слагат с разчет на 1 л вода - 200 грама едра морска сол, 1 с.л. захар, 10-а зърна черен пипер.Може и дафинов лист.

Саламурата се сварява добре - до кипване и разтапяне на солта.

Във всеки буркан може да се сложат различни неща - в единия скилидки нарязан чесън, в другия - чили, в третия друга подправка, а в един сложих и водка. Подправките са въпрос на вкус и на желание.

Саламурата още гореща, но вряла, се сипва във всеки буркан. Капачката се стяга и бурканът се обръща с капачката надолу. Когато изстинат напълно, се обръщат и слагат на хладно място. 

След 7 до 10 дни може да се напада. Разбира се, че колкото повече стои в буркана, толкова по-вкусна става.

Става невероятно крехка и приятна на вкус. 

Само след изваждането трябва известно време да престои в хладилника - да стегне.

Може да се извади от буркана и да се оваля в подправки - пипери, праз и т.н.

Най-важното е, че така приготвена сланината може да си издържи и цяла година в буркана, преди да бъде отворен.

Е, и известно количество заложих по традиционния начин - с обилно зариване в морска сол.

Но сега оценям, че играчката тука е по-голяма. След няколко дни, ще трябва да се обръща, сетне трябва да се чака сума ти време да стане.

А вариантът с буркана е много по-бърз и дава невероятен ефект в направията на дзверско вкусното мезе.

Впрочем този вариант не е съвсем традиционен за нас, но все пак си струва се опита.
П.П. Да взема да допълня - има и друг вариант: след пълненето в буркана, слагането на подправките, се налива вода, в която е разтворена солта. Бурканите се затварят и варят в тенджера - като компоти. Буквално докато водата заври и след минута две се вадят да изстиват. Казвам й стерилизирана сланина. Но тук има риск да се превари леко. Благодаря на Ирина Стоянова от ФБ, че ме подсети. Този вариант не съм правил от дълги години и ми убегна.

П.П. 09.02.2019 год.

Направих още един вариант на сланината в буркан.
Този път ползвах разсол от киселото зеле с добавка на още сол - на литър разсол още 100 грама сол.

Всичко останало, както съм писал по-горе: подправки по желание, сланина и разсола.
За 5 дни е готова. Невероятно крехка стана.











П.П.

След седем дни - първа беше нападната тази с добавка на водка. 

Идеално бяла, невероятно крехка и топяща се просто.

Не мога да се сдържа и да не кажа НАЗДРАВЕ!