Сутляш (мляко с ориз) с тиква

 С мляко и ориз, т.нар. сутляш, няма кого да изненадам. Но който е измислил добавката на тиква или е бил голям кулинар или голям късметлия. Така този съвсем простичък и познат на всички още от детството десерт става неустоим. Особено е подходящ сега през зимата.

 Ще дам количествата съвсем условно в чаши, с уговорката, че тази която ползвах е около 150 мл:

1  ч.ч. ориз; 1 ч.ч. вода; 4 ч.ч. прясно мляко; 1 1/2 ч.ч. сварена и пюрирана тиква; 2 яйца; щипка канела и една ванилия, както и захар - около 1 ч.ч. (но по-добре е захарта да е на вкус - сложих 2/3 от чашата и пак ми дойде сладко).

Най-добрият вариант за ориза е не само да се измие предварително, но и да се накисне в студена вода за около час като водата се сменя няколко пъти.  Така се отмиват всички химикали от обработката на ориза и пада излишното нишесте. В резултат зърната при варене не се слепват.

В общи линии, когато готвя (варя) ориз обикновено процедирам по този начин.

Оризът с водата се слага в подходяща съдина и се подварява до полуготовност като се слага и захарта и не се забравя да се бърка.

При ориза се налива млякото и се оставя да се вари няколко минути.

В това време тиквата се намачква добре с онази джаджа за картофено пюре (може да се и пасира). Разбърква се с яйцата, канелата и ванилията и се сипва в тенджерата.

Вари се до сгъстяване и пълно омекване на ориза.

Следва пресипване на десерта в купички, чашки и т.н. 

От това количество при мене излезнаха 4 купички и 2 чаши.

Изчаква се малко да изстине и леко да хване коричка. Всяка съдина се посипва със захар - желателно е с кафява, но поради липса ...

След това с газовата горелката посипаната захар се карамелизира и десертът е готов за поднасяне.

Не мога да опиша вкуса и аромата на този иначе най-обикновен десерт - мляко с ориз.

Бих го оприличил с хубав крем брюле, но със собствено очарование.

В идеалния вариант би трябвало да го приготвя не с цели яйца, а само с жълтъци (поне 3-4), но нищо не загуби от това.

Правете смело и се наслаждавайте.

П.П. Може да се направи и със сурова тиква, която трябва да се настърже на ситното ренде и да се сложи да се вари едновременно с ориза. Само че вариантът с предварително сварената тиква е много удачен, защото самата тя става като крем.

Палачинки пухкавелки

 Всъщност това не са съвсем палачинки, ама и не са катми - нещо по средата. Леко дебелички и много пухкави. 

 Вървят си както със соленко (сиренца), така и със сладко и мед.

 Направията е много проста:

 Необходими са: едно яйце, около 400 мл кисело мляко (една кофичка) - желателно е да е овче и да е леко почнало да киселее като ползвах в случая кефир, 1 ч.л. сода, 1 ч.л. сол и 1 ч.л. захар, поне 2 с.л. олио (идеално е с разтопено масло), както и брашно - в случая пое точно 1 кофичка. 

 Всичко се разбива добре - трябва да се получи доста гъсто тесто - дори и по-гъсто от боза. Консистенцията е такава, че да се разлива върху тигана, но със затруднение.

 Загрява се тиган с дебело дъно, намазва се с масло и се сипва с черпак (моят е 70 мл) в средата на тигана и съвсем леко се разнася, за да се получи кръг с диаметър около 14-15 см. Тъй като са дебелички, силата на котлона се намалява с 1/3 и се пекат по този начин от двете страни до готовност. Нареждат се в чиния като по желание се намазват с масло.

 Преди всяка палачинка тиганът се намазва с масло или се пуща олио около 1 ч.л.

 Стават невероятно пухкави, леко дебелички и изненадващо вкусни. Невероятни с мед или петмез.

Домашен млечен колбас (салам)

 Това домашно млечно саламче са появи като резултат на един много, ама много неуспешен опит да направя домашен кренвирш.

 Едновременно с историята ще дам и обясненията:

 След като изчетох куп рецепти за кренвирши, включително и Стандарта "Стара планина", бях убеден, че ще се справя с направията им в домашни условия. Идеята ми беше да ги направя изцяло от свинско месо и да са си месни и без каквито и да добавки. В последно време, когато ще правя домашен салам, купувам от т.нар. месо за готвене - цената му е прилична (около 5,00 лв за кило), па има няколко вида вида от свинското месо и не се налагат някакви специални комбинации.

Нарязох си месото на късчета, удобни за месомелачката, охладих го почти до замръзване и смелих на ситната решетка.

Подготвих си леда и блендера, но когато сложих първата партида смляно месо в него, ми хрумна вместо лед да сложа силно изстудено овче мляно за смилането.

Всичкото месо биде смляно в блендера по този начин и се получи ей тази кашичка, която се вижда на снимката и то при температура 7,3С. 

Какво по хубаво от това?! Идеална температура за домашен колбас. Последва слагането на подправките - сол (поравно нитритна и обикновена), смляно индийско орехче и черен пипер (порди липса на бял). И понеже елмашинката съм я нагласил на по-едро мелене,  то черният пипер си личи като точици.

В това време се подготвят червата - измиват, накисват. Винаги слагам при водата и лимонов сок, че им придава друг вкус.

А се бях заредил с тънки овчи черва и едни изкуствени, неядливи, уж специално за кренвирши.

Голям зор видях докато напълня овчите черва, че са тънки и тесни. От снимката се вижда какво се получи. Набождат се с игла, за да излезе въздуха от тях ...

В тенджерата се слага вода, чиния на дъното, малко сол и след като заври, силата на котлона се намаля и вътре се пущат за варене колбасчетата. 

30-а минути са им напълно достатъчни, за да са готови. Следва охлаждане в ледена вода и престой в хладилника поне една нощ.

Само търпение да имаш да изчакаш опитването.

Първата проба беше пълен потрес: нищо общо с кренвиршите - хубав приятен вкус, леко груба консистенция, държат си формата ... Ама айде да не лъжем, правя кренвирш, а се получи нещо друго - пълно разочарование.

Поне в началото, докато прекарах няколко късчета с питието за успокоение.

И сетне се усетих, че е невероятно , дзверски вкусно колбасчето.

Оревах се във ФБ, че кренвиршите ми не са станали и добрите люде рекоха, че това прилича на братвурст. Е, така е и не е така - въпреки много рецепти за братвурст - не се прави само от свинско и с добавка на мляко, но на външен вид си е направо такъв ...  Ама и само зари приликата на външен, не го нарекох "братвурст".

Та от този неуспешен кренвирш, се получи невероятен млечен домашен салам и при това, повярвайте ми, дзверски вкусен - бих го приравнил на най-добрите си попадения.

И след толкова приказки и лакърдии, рецептата:

Кило свинско - шарено, с поне 200 грама сланинка

18 грама сол - поравно нитритна и обикновена, но може само обикновена

3 грама смлян бял пипер (е поради липса - сложих черен)

1 грам индийско смляно орехче

200 мл прясно мляко (сварено) - овче за предпочитане, но и краве върши работа

1 ч.л. царевично нишесте, което се разтваря в млякото.

Става много лесно - като всеки домашен колбас (салам), а за вкуса няма да говоря ...

НАЗДРАВЕ!