Карфиол със синьо сирене

Ако ми разрешите, няма днес да пея дитирамби за ползата от карфиола. Някои го нареждат заедно с броколито за супер храна, предпазваща от рак и тем там подобни. За мен просто си е вкусен зеленчук дет може да се направи в различни варианти - правил съм дори невероятно вкусни кюфтета.

 Този път заложих на една запеканка от карфиол и нещо тип "почисти хладилника" от разни сирена, от които най-много се оказа едно синьо сирене около 180 грама.

 Нарочно няма да давам количества, всичко ще следва като описание в снимковия материал. По принцип в последно време предпочитам да давам обяснения, а конкретните количества зависят от предпочитанията и броя на порциите. При нас все пак са 4-6 такива.

Една глава карфиол се накъсва на най-ситните розички и се задушава в леко подсолена вода заедно с няколко парченца нарязан морков. Може и да се свари на пара.

Предпочитам да е леко хрупкав и полусварен.

Сетне се прецежда добре в цедка.

В подходяща съдина се приготвя сос бешамел по собствен вкус. В моя вариант 3 с.л. масло, около 3-4 с.л. брашно и почти литър прясно мляко. Без сол. Като поистине малко в бешамела се настъргват сирената. В случая гауда, кашкавал, малко обикновено сирене, както и почти 180-200 грама синьо сирене.
За любителите на броколите, може да се сварят няколко броя с бешамела и да се пасират заедно с него и чак след това да се сложат сирената.

Карфиолът в леко намазнената тавичка се залива със сместа от сирената и добре разбърква.

Тук е моментът да кажа, че може да се направи със сметана, но у нас не е на почит.

В цялата тази галимация може да се бухнат и едно, че и повече яйца.

Цялата тази "сложна конструкция" заминава във фурната на 180С  - колкото да се засрами и от срам позачерви.

А пропуснах и нещо не съвсем маловажно - носи църно пиперче и за любителите малко люто и пушено цървено пиперче. По моя преценка вкусът на сирената е достатъмен и не са необходими други подправки. 

Ама това си зависи от мерака на ящниците...

Едно невероятно вкусно, лесно, просто за изпълнение ястие, което е от типа "почисти хладилника", защото носи и други добавки. Чак съжалявам, че не пробвах и да му добавя някакво колбасче...

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Кайзеровано пилешко филе

  Рядко готвим пилешко, а също така и рядко правя деликатеси от пилешко. Просто това месото от бройлери не ни е фаворит. Само че това кайзеровано пилешко филе си заслужава направията, па и става разкошно мезе към питието. В този вариант става и много бързо и не иска кой знае какви усилия.

 Та и затова направията ще я дам направо в снимки с кратки обяснения.

Вземат се двете половинки на пилешки гърди и леко се оформят с ножа да придобият "търговски" вид.

Могат де се почистят и от разни ципички и др.п., ако има по тях.

Двете парчета се поставят, както на горната снимка - дебелият край на едното към тънкия край на другото. Едното от тях леко се осолява и опиперява и захлупва с другото.

Следва старателно овързване, слагане в подходяща съдина и засипване с едра морска сол.

12 часа осоляване са им напълно достатъчни.

Следва измиване от солта и подсушаване.

След подсушаването добре се овалват в смес от червен пипер (обикновен, пушен и лютив), черен пипер, сух чесън, чубрица и т.н. На който каквото му харесва.

Е те тука идва най-интересният момент - сушенето. Традиционно би трябвало да висне за няколко дни на терасата или да престоява в хладилника, ако времето е топло.

Този път заложих на варианта със сушилнята за плодове и зеленчуци.

Просто я включих на най-ниската степен, захлупих и оставих.

След 4 часа взех да го пробвам и на 6-я час ми хареса на твърдост. Оставих в хладилника да се поохлади и веднага след това филето биде нападнато.

Въоръжаваш се с остър нож, обзавеждаш с печени филийки и гледаш водката да не се стопля.

Впрочем след 2-3 дни в хладилника поизсъхна още малко и стана направо филе.

Прави се лесно и става невероятно вкусно.

НАЗДРАВЕ!

Печени картофи на фурна вариации по темата

 Отдавна не съм писал нещо, което да влезе в графата полезни предложения, та затова искам да споделя един два трика за печенето на картофи.

Какво толкова - режеш, слагаш в тавата, печеш ? 

 Е, има и някои неща, които ги правят по-вкусни.
Както са си в тавата се заливат с малко мазнина (олио, зехтин, гъша мас), поръсват се със сол, черен пипер, смлян розмарин, щипка индийско орехче, сух чесън. Подправките са на вкус, но задължително трябва да се поръсят с галета. Следва хубаво разбъркване на ръка, завиване във фолио и във фурната на 180С за около 40 мин.

След това фолиото се маха и се дозапичат до готовност - хубаво зачервяване като един два пъти се разбъркват.

Бързо лесно и невероятно вкусно.

Вторият ми вариант го намирам за по-практичен:
Нарязаните картофи се слагат направо в плик са печене. Сипва се олиото и подправките и поне 1 ч.л. с връх брашно. Добре се разбърква в плика и се наливат около  100 мл течност (вода или бира). В друг плик се слага овкусеното месо и двата плика в тавата и на 180С във фурната. Печене до готовност.
Картофите стават меки, вкусни и със сос. Страхотна гарнитура към опеченото месо.