Пълнено контрафиле

 Както доста често при мене, не става дума за рецепта, а за един доста лесен и оригинален начин да се приготви нещо вкусно, което да задоволи и най-капризния вкус и в същото време да ни "отсрами" и пред гости и да им "вземе акъла".
 Количества нарочно няма да давам, а ще бъда само "примерен". За 6 -8 порции трябва около кило свинско контрафиле. Как да се почисти от ципите на всеки е ясно. 

Оформя се едно хубаво яко парче и с нож за филетиране на две места през 1 см по дължината на филето се правят джобове.
Пълнят се с нарязан пушен бекон, кашкавал или пушена гауда, може и нещо друго друго- задушени гъбки, синьо сирене .... Тука всичко е въпрос на мерак и въображение. Лично аз сложих пушен бекон и пушен кашкавал и малко гауда.
Филето леко се осолява и опиперява.

Заради идеята може да се овърже, а може и да не се овърже, но задължително се запържва в малко мазнина с добавка на чесън и лют кайенски пипер от всички страни.
Запържва се до леко зачервяване...
Докато оно се запържва, се обелват няколко картофа, 5-6-7 и нарязват на произволни парчета - дет му викаме по народному "кат за куче" ...

Нарязаните картофи задължително се овкусяват със сол, черен пипер, салвия, розмарин и добре разбъркват.
Първо парчето месо се слага в гювеча заедно с мазнината от запържването. 
Бухват се и овкусените картофи и тука идва момента на болната фантазия - бира, бяло вино или някакъв друг алкохол. Понеже ми липсва въображение - 100 мл бърбън.
Захлюпва се с капака и се пече поне час на 180С.
Могат да се сложат моркови, и на кой какво душа му сака, защото добавките са за гарнитура.
След опичането, месото се вади, оставя се леко да поизстине и се реже тънкофайски и сервира  опечените зеленчуци като гарнитура.
Дзверска вкуснотия ..., която се прави бързо, лесно и носи всякакви импровизации.
НАЗДРАВЕ!

Свинско винен кебап

 Оказва се, че в моя блог не съм писал нищо за иначе любимия винен кебап. Правил съм с различни видове месо (телешко, свинско, биволско, че даже и със заешко), но фаворит ми е свинското. Може би, защото най го харесвам.

 Най-често го правя по начина, който ще споделя и който доста се различава от т.нар. класически вариант. 

 Просто стана така, че попаднах на едно много хубаво свинско за готвене в месарницата и не се стърпях да го купя с идеята да правя тривиална свинска яхния с картофи, но преразмислих и заложих на варианта с винения кебап.

 При това го правих в мултитенджерата (демек мултикукъра) и стана много бързо.

Необходими са: 

• поне 600 грама, свинско нарязано на кубчета 2х3 см и овкусено с черен пипер
• 3 глави лук и 1 стрък праз, нарязани на много ситно
• 2-3 скилидки чесън, нарязан на тънки люспи
• 5-6 малки моркова нарязани напречно по диагонал на 2 см
• половин глава обелено червено цвекло и нарязано на малки кубчета
• поне 1/2 буркан домати, които се пасират
• 1 ч.ч. хубаво червено вино
• сол и черен пипер на вкус; мазнина
• ориз за гарнитурата

Кукърът се включва на програма пържене, налива се малко мазнина (олио) и на партиди месото се запържва до полуготовност, да промени цвета си почти към кафяво, и се изважда в подходяща съдина.

След това в същата мазнина последователно лукът, чесънът и празът се запържват, добавят се резенчетата морков и цвекло. Всичко това за около 5 минути, добавят се доматите и червеното вино и като заври се добавя месото. Слага се капакът на кукъра и се преминава на програма "яхния", която при мене е 25 минути и напълно достатъчно ястието да се сготви.

Докато то си се вари, се приготвя и ориза за гарнитурата.

За целта са достатъчно около 3/4 ч.ч. ориз.

Когато варя ориз за гарнитура, не го мия.

В тиган (с капак) или касерола се загрява малко мазнина - 1-2 с.л. и в нея оризът се запържва до прозрачност. Налива се 1 ч.ч. топла вода и се похлупва с капака като силата на котлона се намалява наполовина. След 7-8 минути се отваря, налива се още една ч.ч. топла вода, слага се 1 ч.л. сол и се оставя отново да покъкри под капака за 7-8 минути. Това време му е достатъчно да свари. Отстранява се от котлона и се слага бучка масло като се разбърква.

От там нататък всичко е ясно. Сервиране и да не се забрави хубавото питие.

НАЗДРАВЕ!

"Баница" от лаваш с няколко вида сирена

 От доста време започнах да ползвам лаваш за приготвяне на различни вкуснотии - става за домашен дюнер, за такос, може да се ползва като блат за бързи пици или пък да се направи уникално вкусна баница.

 В общи линии държа във фризера един пакет лаваш - 10-а броя са обикновено, ей така за зор заман или за екстрени случаи, когато трябва да се приготви нещо съвсем, ама съвсем набързо.

 В неделя трябваше да приготвя баница (нали е традиция на Сирни Заговезни да се прави баница или питка), а кори за баница нямаше в къщи. И като те домързи да се разходиш до пазара, прибягваш към резервите.

 За една правоъгълна тава с размери 30х20 см отделих пет броя лаваши и ги нарязох на правоъгълници с размери почти на тавичката. Изрезките просто попълват празнините - няма страшно, изобщо не личи, че ги има. 

За направията предвидих една кофичка кисело мляко, една чаена чаша прясно мляко, 5 големи яйца, и изненадата - обрах изостанали сирена от хладилника. Около 150 грама обикновено краве сирене, 100 грама втвърдена рикота (която настъргах), парче гауда - пушена и парче кашкавал - общо около 150 грама и малко крема сирене. Част от гаудата и кашкавала настъргах, а останалата нарязох на люспи. Добавих и малко по-малко от 100 грама шунка нарязана на много ситно и 2 стръка пресен лук - също много на ситно. В киселото мляко се загася 1 ч.л. сода и се смесва с яйцата и останалите продукти.

Дъното на тавичката се намазва добре с масло, слага се една кора от лаваша и обилно с лъжица се залива с плънката. Най-добре става с решетъчна лъжица, че остава малко от течността.

Така се процедира с всичките пет кори.

Нарязва се на квадрати и обилно се поръсва с остатъка от яйчено-млечната смес. Добре се разтръсква, за да проникне течността добре.

Все пак корите лаваш са дебели и искат повече течност. 

Тук таме се поръсва с тънкофайски резенчета масло.

Цялата тази процедура отнема не повече от 10-а минути.

Пече се на 180С във фурната малко повече от час.

По-дългото време на печене е лесно за обясняване - просто течността е повече.

По време на печенето се надува яко - почти двойно и ха ха да излезе от тавата.

По средата на печенето е желателно да се покрие с фолио, за да не прегори отгоре заради продължителността на печенето.

Най-добре е готовността да се провери по стария изпитан метод - със забождане на шишче. 

Целта е хубаво да се изпече, че ако се извади по-рано, може да остане леко глетаво.

След изваждането от фурната поспада малко и си се прибира в тавичката.

Желателно е да се поизчака малко да поизстине преди да бъде нападната. Защо ли - ами просто, докато е гореща изглежда някак си не съвсем добре опечена отвътре.

Но това е измамно. Като поизстине, си стане точно каквато трябва да бъде.

Не мога да опиша колко ароматна и вкусна става "баницата" приготвена по този начин.

А на другия ден е още по-вкусна.

Е, нямам какво да кажа повече.

Наистина става невероятна баница.