Руло от свински гърди в мрежичка

 Продължавам с различните вариации на домашните деликатеси и разбира се с експериментите.

 Този път "заложих" на възможно най-бързото приготвяне на това руло от гърди и ще обяснявам всичко направо със снимките.

Парчето гърди без кост, което ползвах бе 1,2 кг.

Разрязох го с остър нож по дължина на две тънки парчета.

Този път нещо не се справих много добре с рязането и станаха малко неравномерни, което се отрази сетне на формата.

Двете парчета ги сложих едно до друго на дъската е овкусих със 

сол (общо 30 грама - 10 грама нитритна и 20 грама обикновена); 

сух чесън - 4 грама (но носи и повече - реших да не стане натрапчив вкуса от него); 

5 грама черен пипер 

и по 1 грам млян кориандър и кимион. 

В интерес на истината можеше да сложа и малко повече.

Най добре става като подправките се смесят и втриват в месото с ръка.

Месото навих на руло, но не стана равномерно и напъхах в кръгла кутия от узо, на която бях надянал мрежичката и старателно го набутах в нея.

След като го вързах от двете страни, ми се стори малко рехаво и го пристегнах и с конец доста добре.

Оставих така за около час.

Сетне във фурничката върху решетката - в месото забит термометъра, на дъното тавичка с вряла вода и постепенно увеличаване на температурата от 50С до 80С на долен вентилатор.

Горе долу за два часа и половина стигна 70С вътре.

Не го мих, а направо го пъхнах в камерата на хладилника за около 30-40 минути и сетне оставих в хладилника до следващата вечер.

И биде нападнато с хубаво питие.

Много добре държи формата, реже се тънкофайски.

На вкус много много добро, но на мен ми се стори леко безсолно, но на останалите им хареса на сол.

И може би дойде малко по-сухичко, защото гърдите бяха основно от месо.

То се вижда от снимката, че е основно месо  съвсем малко сланина.

Най-важното е, че стана много вкусно и сравнително бързо.

Ако нямате мрежичка за колбаси, може да се овърже много добре.

Като забележка - за по-добър резултат, може би трябваше готовото руло да го оставя поне за 24 часа в хладилника, преди да го вкарам във фурната.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Палачинки от овесени ядки

 Продължавам с палачинките и направо съм възторг от тези, защото станаха великолепни на вкус, меки и пухкави като катми и в същото време са адски здравословни и при това без глутен. Само за Чедото. Жалко, че този път няма да ги опита.

 Днес е петък и имах доста задачки за вършене. Само че сутринта се събудих още в ранни зори и при това гладен. А се събудих, защото нагъвах една палачинка обилно намазана с крем мед (от този дето си правя редовно) и при това с течен шоколад. Е те това с шоколада ме стресна и събуди. Шоколад по принцип ям малко и то само като мезе за бърбъна. И сега изведнъж - нагъвам яко палачинка и то с течен шоколад.

 Добре де, както и да е събудих се и се стреснах втори път - че ще правя палачинки беше ясно, ама кат знам, че в къщи няма обикновено брашно, що да правя? Има брашно от елда (правя си го), има от ориз, има от нахут (също си го правя), ама инак - само едно брашно за кекс, което нападнах и пробвах преди дни за катми, но това е друга история ... И докато ровех из шкафа, мернах един пакет овесени ядки.

 Е те това беше истината.

Сипах на око от овесените ядки в купата на нутриблендера и за 30 секунди, овесените ядки станаха на финно брашно.

До там ми стигна ума, че да го претегля преди да продължа. Нъль кат готвя, 3/4 от мисълта ми е за блога. Оказа се, че са точно 120 грама.

Това ми беше достатъчно за ориентир.

Две яйца, чаена чаша прясно мляко заедно с 1/2 ч.л. сода и толкова ванилова захар и 1 ч.л. сол бидоха разбъркани старателно и размесени с овесеното брашно.

Тъй като овесеното брашно има нужда да поеме влагата и да си получи консистенцията, оставих тази смес да си почива, а аз се заех с останалите си сутришни занимания.

След 20-а минути проверих какво е станало, стори ми се гъстичко и добавих в сместа още около 50 мл мляко и 2 с.л. олио. Нямах разтопено масло, та затова ...

Получи се една ей така консистенция - като на боза.

Загрях си тигана с дебелото дъно добре, намазах го един единствен път с идея масло и след това намалих силата на котлона с 1/3 и сипвах по един черпак направо в тигана и леко разстилах с черпака.

Печат се сравнително бързо - за около 3 минути от едната страна и минута, две от другата ---

Правят си пуканчетата идеално.

След ваденето се намазват с масло.

Станаха страхотни, меки пухкави и невероятно вкусни.

Вървят си със сладко със солено- с една дума кой как ги обича.

За търпелите да прочетат до тук:

120 грама смлени в блендера овесени ядки

2 яйца

по 1/2 ч.л. сода и ванилена захар

1 ч.л. сол

около 1 ч.ч. и 1/3 прясно мляко

2 с.л. олио

Вместо да се мели в блендера, всичко може да се сложи в купата на пасатора и да се пасира добре.

Впрочем, след като ги направих и докато си ги хапвахме с кеф, потърсих из Нета - оказа се, че има подобни варианти. Така, че съм спокоен - не съм открил топлата вода.

Пица върху лаваш

 Истинските любители на пицата може и да ме разкъсат на парчета заради тази пица върху лаваш. Нека! Но ще кажа, че това е възможно най-бързият и спасителен вариант да се направи невероятно вкусна домашна пица и то максимум за 15 минути от започването до сервирането.

 Точно за такива екстремни случаи във фризера държа пакет лаваш (арабски питки). 

 Фурната се включва на 230-250С да загрява.

 Върху тавичката й се хващат по два броя лаваши, които се слагат направо върху ния - без да се намазнява и без да се ползва хартия за печене. Те са готови и няма опасност да залепнат или да изцапат яко тавата.

 Какво ще се сложи отгоре, зависи от наличните продукти. Може да се намажат с доматен сос и да се наредят саламчета, шунка, кисели краставички и да се поръсят обилно с моцарела или настърган кашкавал. 

Може само резенчета домати и настъргана моцарела.

Поръсва се обилно с подправка за пици - направил съм си такава в един буркан, която съм почти смелил смес от риган, чубрица, босилек, черен пипер, розмарин, кориандър и още някои неща. Някой ден ще споделя по-подробно.

Тавата заминава в загрятата фурна и след 10 минути пиците са готови опечени.

Те това е - максимум за 15 минути, поне две пици.

Могат да си се хапват като обикновена пица, но стават още по-вкусни, ако се навият на руло.

За времето, през което обяснявам, щях да направя и да опека поне четири пици.
Освен бързината на приготвянето има и едно голямо предимство - малкото въглехидрати, заради това, че лавашът е тънък и всичко на всичко е 50 грама, а иначе става богата откъм плънка.

Най-голямото умение, което изисква приготвянето на тези пици, е да не си порежеш пръстите при рязането и стъргането.

Хич да не си правил пица, пак ще стане.

Става лесно, бързо и вкусно.