Яйчена баница

  За баниците нямам какво толкова да пиша - то си е направо ясно, а и всеки поне малко умеещ може да спретне една баница.

 Само че тази неделна яйчена баница се получи като плод на мерака - баница за закуска и наличните продукти: почти 2/3 пакет кори за баница, яйца бол - че даже и две сварени; кисело мляко в наличност и изостанало парченце сирене колкото кибритена кутийка (е малко по-голямо, де).

Е, след като това са наличностите, това няма да ме спре да правя баница я.

Двете сварени яйца бидоха нарязани на ситно и смесени с малкото сирене. В една кофичка кисело мляко загасих 1 ч.л. сода и всичко това бе смесено със 7 яйца и 2-3 с.л. олио и още почти 1/2 кофичка кисело мляко, както и 1 ч.л. сол.

От тука нататък е ясно. Намасляване на тавичката, две кори, заливане с яйчено-млечната смес, пак кори, пак смес и накрая се залива с останалата смес.

Нарязва се на парчета, тавичката се разтръсква добре и заминава във вече загрятата на 180С фурна.

Пече се около 45-50 минути - по-вярно до хубаво зачервяване.

В интерес на истината, тъй като течността е много и вероятността отдолу да остане сурова, я проверих с повдигане. Наложи се отгоре да я покрия с фолио и да я дозапека още 10-а минути.

Получи се невероятна баница - направо трепач.

Много голяма вкуснотия стана. При печенето се надигна доста, но като поистина се посъбра малко, но това да й е дефекта.

Важното е, че бе много много вкусна.

Па и неделната закуска бе спасена.

Кюфтета от коприва със сирене

 Пролетта дойде  и всичко взе да се раззеленява. И лапад и млада и свежа коприва бол. С полезната за нас коприва могат да се сготвят сума ти вкусни и здравословни неща.
 Кюфтетата от коприва със сирене са си класика от време оно - има ги и из старите готварски списания, а са невероятно вкусни.
 Принципно нямах намерение да пиша за тях,защото се правят лесно, но тези са приготвени по различен начин и затова ще ги споделя - все на някого ще е от полза.

Необходимите продукти са ориентировъчни - все пак е правено по наш вкус.
Необходими са около 300-400 грама коприва, 1/2 глава лук; 3 яйца; около 100 грама сухо картофено пюре (на люспи); поне 150-200 грама сирене; пресен джоджен и копър; 2-3 с.л. кисело мляко и ч.л. сода.
Методът на подготовка е много лесен. Копривата се слага в голям гевгир и се измива на чешмата като се разбърква с лъжица. Никакви ръкавици, никакви глупости. Прехвърля се в голяма купа и се бланшира поне с 1 л или 1 1/2 л вряла вода от бързоканата. Оставя се да се бланшира по този начин за 4-5 мин. и сетне се прецежда пак през гевгира като съвсем леко се притиска с лъжица, за да се отцеди максимално. Не е необходимо престараване в изцеждането.
Отлятата вода от бланширането не се изхвърля, но за нея малко по-късно.

Каквото и да си говорим копривата си има клончета, стъбълца и др.п. Голяма играчка е да ги почистиш и изрежеш. А колкото и да ги кълцаш, сетне в кюфтето се усещат.
Кофти работа.
Затова отцедената коприва, нарязаният на грубо лук, листчетата джоджен и копъра се бухат в купата на нутриблендера заедно с 1-2 с.л. кисело мляко (при необходимост и толкова от копривената вода) и всичко се пасира.
За 30-а секунди машинката свършва цялата работа, за която щяхме да се гъзортим в кухнята с ножа поне 30-а минути, да търсим ръкавици, за да не ни пощипне копривата и т.н.
И най-важното - получава се идеална консистенция на копривата и другите съставки, а това че сме спестили сума ти време хич не е маловажно.
Впрочем като правя супа от коприва - изобщо не си играя да я чиста от дръжки и др.п. Само много добре я измивам и заминава в тенджерата и след сваряването я пасирам. Минимум усилия, максимум резултат...
Накарай мързеливия на работа, а той да те научи на акъл.

Получената маса се прехвърля обратно в купата, слага се 1 с.л. кисело мляко, в което се загася содата, чукват се яйцата и се добавя натрошеното сирене.
Да не забравим и църното пиперче.
Нищо пречеше и него да го бухнем в блендера, но така се усеща по-сериозно, а иначе щеше само да придаде вкус.
Разбърква се с лъжица и започва да се добавя картофеното пюре с лъжица и да се бърка докато се получи достатъчно гъста консистенция. 
Тъй като пюрето има нужда да дръпне от течността и да си набухне, просто го оставяме да си почине, а ние си наливаме едно питие, палим цигарата и след като свърших с нея проверяваме какво е станало. ако се налага, се добавя още от сухото картофено пюре. Пробваме на сол и ако се налага - добавяме.

С намазнени ръце от цялата смес си подготвяме кюфтета и си ги нареждаме в чиния.
Пристъпва се към пърженето - на 2/3 от силата на котлона в първоначално добре загрята мазнина.
Пържат се до хубаво зачервяване.
Пазят форма, но все пак трябва да се внимава при обръщането. 
Не се налага да се вадят върху хартия - не поемат мазнина, но не пречи и да се ползва хартия - за още по здравословно.

В наченатото кюфте се виждат бучките сирене ...
Сервират се с млечно чеснов сос.
Как се прави всеки си знае - мляко, малко майнеза или сметана, пресован чесън, ситно нарязан копър, а и други зелентии - с добавка на пипери и т.н.

Най-важното, правят се с минимално усилия - без добавка на брашно, галета и др.п. Могат да се опекат във фурната вместо да се пържат.
Подходящи са за хора с непоносимост към глутена и т.н., а и в копривата сме запазили максимално полезните неща.
Всеки може да оцени предимствата на този начин на приготвяне пред общоприетия начин...

П.П. И на края - обещаният бонус.
Всички знаят, че при бланширането на копривата във врялата вода, от нея се извличат най-полезните вещества. 
С тази вода някои хора поливат цветя, други си мият косата, а ние постъпваме по друг начин:
Водата се прецежда през филтър или домакинска хартия и се пълни в шишенца и заминава или във фризера или в камерата на хладилника. 
Защо пък този труд ли?
Ами просто. След размразяването се разрежда поравно с обикновена вода, може да се добави мед и да си се пие като студен чай.
Така всички полезни неща от копривата си се усвояват от нас, а не се харчим за химичен студен чай...
Хем икономично, хем полезно. 

Содени питки с кефир и тиквени семки

  Тези питки са просто невероятни и малко се различават от обикновените содени питки, но употребата на кефир при направата им променя страхотно вкуса им и то към по-добро.

 Така става, когато се окаже в петък вечерта, че сте забравили да купите хляб и в хладилника няма кисело има, а има един леко поизостанал кефир. А и трябва да се направи нещо съвсем набързо - няма да се нагъват кюфтета без лебец я !?

Необходими са 1 1/2 ч.ч. кефир (ако е леко по-кисел още по-добре); 1 ч.л. сода; 1 ч.л. сол и 1/2 ч.л. захар; 1 с.л. зехтин или олио (но с масло стават още по-хубави); 2 ч.ч. брашно или малко повече, както и поне 50 грама тиквени семки (може и цели може и начупени).

В подходяща купа се сипва кефира, загася се содата в него и се слагат всички останали съставки. Бърка се с дървена лъжица - до получаване на меко тесто. Може да се наложи да се сложи още малко брашно - зависи от гъстотата на кефира, от вида на брашното. Но на снимката се вижда - меко, но държи форма.

За по-голям вкус и аромат може да се добави в тестото ронена чубрица, сминдух и т.н. или просто шарена ароматна сол (но тогава солта в тестото трябва да е по-малко).

Тестото се оставя да си почине за кратко докато фурната загрява на 200С.

Оформят се питки или малки франзелки и се слагат върху хартия за печене.

Не е необходимо да се мажат с каквото и да е, но който иска може да си ги намаже с мляко, с разбито яйце или да ги поръси със сусам, едра сол и т.н. - въпрос на мерак.

Пекат се за около 20-а минути, като след първите 10-а фурната може да се намали на 180С. Печенето е до зачервяване - тъй като са малки, времето на печене може и да е по-кратко. Важното е да не ги прегорим.

След изваждането е желателно да се напръскат с водичка и да се завият за кратко в кърпа.

Съхраняват се в хартиен плик и се запазват свежи няколко дни.

Реже се лесно, с хрупкава коричка и мек от вътре.

Абе, какво да обяснявам - вкуснотия голяма.

Правят се лесно и бързо- за има няма 30-а от започването до ваденето от фурната.

Правете, без да се притеснявате.