Домашен шунков салам или свински бут в чоз

 Този домашен шунков салам е резултат на моите експерименти за подобряване на домашните изделия.

 След този кратък въвод, казвам - на когото не му е интересно да чете до тука. 

 Тази публикация е предназначена за тези, които искат да си направят истински домашни деликатеси, в които няма излишни и вредни неща и с които искам да споделя промените в моите мислене и в начина на направия на истински домашен деликатес.

 Без да навлизам в подробности, но домашните изделия само със сол, смлени домашно подправки и някакви черва няма как да станат с неповторим вкус.

 Все пак живеем във времена, в които има много качествени продукти и в които няма боклуци, но трябва да си ги намерим и да ги приложим в домашни условия.

 Например за нитритната сол и ползите и вредите от нея съм писал вече и няма да се повтарям. Наистина е необходима и замества селитрата, която са ползвали дедите ни за домашни колбаси. Писал съм, че съотношението с обикновена сол в колбасите при 50:50% е направи незначително, но може да ни предпази от разни болестотворни микроорганизми и крайно неприятни неща. За да се постигне този резултат с обикновена сол, е необходимо огромно количество от нея, а вредата е в пъти по-голяма.

 Продават се и много подправки, но не винаги са качествени. За сметка на това има фирми, които подготвят смеси от подправки и от екстракти от такива, които са много качествени и дават почти винаги гарантиран резултат. Приемам ги, защото в това няма нищо лошо, а качеството е гарантирано.

 Казаното се отнася и до опаковките- естествени черва, колагенови или някакви други. 

 Снабдявам се с такива от пазара, от различни продавачи и често не знам какво представлява едно свинско черво и с какви бацили и микроби бъка. Ама идеята, че е естествено ме крепи. За сметка на това има производители, които ти дават невероятно качество и гарантирано на 100 %.

 Някои приятели от групата във ФБ - Как да си направим домашни колбаси и мезета експериментират и търсят варианти. Това ме подтикна да започна да търся и други варианти.

 Специално започнах да търся парчета колагеново фолио и покрай това търсене попаднах на фирма Све Флекс. 

 Няма да казвам с каква досада е пренебрежение се отнасям към подобни фирми - все съм ги възприемал като великите отровители на храната ни и врагове на истинското месно мезе. 

 Тъй като си търсех колагеново фолио на листове, открих, че ази фирма ги има в портфолиото си. Чичко Гугъл ми каза къде се намират в Стара Загора и преди месец при едно пътуване до морето кривнах от магистралата до тях. Беше петък и почти в края на работния ден. Видях сградата - красива, модерна, пълен паркинг с коли и ... няма фирмен магазин. 

 Какъв ужас !? Дори и не не знаеш да как влезнеш в тази сграда.   Чучнах се пред входната врата и тя сама си се отвори. Посрещна ме едно приятно на вид девойче (то на моята възраст всички жени са девойчета) и все едно,че мене е чакало пита с какво ще ми е полезна. Ами простичко - искам да си купя опаковки за колбаси.

 О, значи съм за търговския им мениджър. Веднага ще го извикам. 

 Дойде един млад и симпатичен мъж, обясним му какво искам и какво търся. Малко ме погледна странно, но ме изслуша търпеливо. Да, имат от всичко, което търся, само нямат колагеново фолио, че търсенето е почти никакво, но може да ми предложи други неща.

 Ама аз нали съм инат - фолио, та фолио и питам за други неща. О имаме, ама това се продава на л.м. - поне 1000 м, да това имаме, но е в разфасовки по 1 и по 25 кила. Свят ми се зави. 15 гр/кило - ако купя едно кило е за 65 кг колбаси, а от зор правя годишно 50-а. Па ако купя от тези по 20-а кила, ще имам подправки за един цял следващ век ...

 Няма да обяснявам, че ми отделиха повече от час - намериха начин да ми продадат по 100 грама от няколко вида подправки, 10 пуски (невероятни като качество и еднакви по размер).

 Направих велика покупка за цели 16,60 лв, а около мен се въртяха търговския Любомир Жеков и Валентина Шинева (работила в "Родопа" Стара Загора) и старателно ми обясняваха кое как се употребява, а аз още по0старателно си записвах на едно листче. 

 Обещаха ми при следващата доставка през април на колагенова обвивка с мрежичка да ми отделят една шпула от 25 м и само да се обадя в началото април. Та почти месец след това се обадих на г-на Жеков и се оказа, че не ме е забравил и обещаното е налично. Заедно с поръчаното си купих и телешки чоз пак по тяхна препоръка. Оказа се, че цената е доста по-ниска от тази на нашия пазар и при това си е калиброван и напълно естествен, произведен в Германия.

 Това беше голямото отклонение ... Да са живи, здрави и така отдадени на работата си!

Та да си дойдем на думата за саламчето. За експеримента с готовата подправка купих 2 кг обезкостен бут и 200 грама прясна сланина.

Почистих старателно от ципи и др.п. и подходих напълно философски:

1/3 нарязох на продълговати ленти

1/3 - на малки кубчета

и

1/3 накълцах с ножа на ситно, но без много да се престаравам.

Излишно е да обяснявам, че цялата процедура се прави със силно охладено месо и температурата му в никакъв случай не бе над 10С. Пък и така много по-лесно се реже самото месо.

Докато се занимавам с месото, сланинката се замразява във фризера и се нарязва на кубчета.
Правя корекция - количеството й бе малко, трябваше вместо 100 грама на кило бут да е поне 200-250 грама.
Нормалното съотношение сланина към сухо чисто месо трябва да е поне 25 %, за да се получи много добър резултат.

Идва ред на омесването на нарязаното месо и сланина с подправките. Както казах - 15 грама от подправката на Све флекс, 20 грама сол (поравно нитритна и обикновена сол), 1 ч.л. - около 5 грама пушен червен пипер. За разкош бухнах и 100 мл ром. Заради аромата.
Следва омесване с дървена лъжица и прибиране в хладилника поне за 24 часа.

Телешкият чоз го накиснах в марна (с телесна температура) вода с добавка на сока на 1/2 лимон и 1/2 портокал.
Защо ли? ами придава му лек цитрусов аромат и става много по-ароматно.
Пълни се с фуния, овързва се добре и се надупчва с игла да излезне излишният въздух.
Оставя се да престои поне една нощ на стайна температура.

На следващия ден във фурната. Обяснявам съм го много пъти - от 50С на вентилатор до 80С и докато термометърът покаже в саламчето поне 70С.
Става за около 2,5-3 часа.
Ведна яко охлаждане в студена вода и в хладилника поне за 24 часа.

Ето го готово след 24 часа в хладилника.
Единственият проблем е - търпение.
Тука си запазвам един секрет, който ще споделя в друга публикация.
От четири парчета по 300 грама, две минаха през фурната, а останалите две ... Другия път.

Внимателно се пълни чашата с любимо питие.
Дъската добре се измива, ножът минава през последен брус и започваме да го режем тънкофайски ...
Резенче, глътка, резенче, глътка за по-добро преглъщане ...
И по-добре историята да я спра до тука, че за главоболието не ми се говори, но то не е от саламчето.
Стана невероятно, дзверско вкусно, шунково саламче. След такова, дори не ти се поглежда магазинско, та камо ли да го опиташ...
Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Овчарско кюфте

В случая изобщо не става дума за рецепта, а за едни много различни кюфтета, които стават много вкусни.

Няма да обяснявам как се прави кайма за пържени кюфтета. Всеки си я прави по негов начин. За две кюфтета са необходими 500 грама кайма, в която се слагат не по.малко от 100 грама натрошено сирене (овче най-добре) и 1 ч.л. чили (въпрос на вкус - може и без него).

Каймата се омесва много добре и разделя на две части, от които се оформят по едно голямо плоско кюфте - като питка.

Пържат се на по-слаб котлон - на 6-та от 9 степени, до готовност.

Обръщат се внимателно с широка лопатка.

Как ще се поднесат и с каква гарнитура е въпрос на въображение.

Може да Ви се стори странна комбинацията - кайма и сирене, но гарантирам, че стават невероятно вкусни.

А инак едно кюфте на човек е напълно достатъчно.

Пробвайте и няма да съжалявате.

Наздраве!

Кюфтета с патладжан и доматен сос

 Наистина на пръв поглед звучи странно - кюфтета с патладжан или патладжанени кюфтета. Само звучи, обаче, а в действителност са просто неустоими в съчетанието на вкусен патладжан с кайма. 

 За това как да си направим кайма за кюфтета отдавна съм престанал да пиша - изписал съм достатъчно. Само подчертавам, че в случая става дума за мляно месо с подправки, а не за купешка кайма с един Дявол дет знае какво има в нея.

За направията са необходими: 500 грама смляно месо (кайма), два средни патладжана, 1 червена чушка, една-две тиквички; 1 буркан консервирани домати; 2 яйца; подправки.

Изпълнението не е трудно: патладжаните и чушката се изпичат, обелват и накълцват на ситно. Най-добре се работи с печени патладжани и чушки - от фризера: вадиш, размразяваш, оцеждаш и кълцаш.

Смесват се мляното месо с накълцаните патладжани и чушка и се овкусяват с подправки на вкус: 2-3 скилидки пресован чесън или 1 ч.л. сух; сол и черен пипер; кимионът е задължителен. Носи и ситно нарязан магданоз.

Като се сложат яйцата се преценя дали сместа не е много рядка и тогава се налага да се добави домашна галета, за да се получи достатъчно гъста кайма.

За домашната галета всичко е ясно - сухият хляб е много подходящ за тази цел.

Оформените кюфтета се изпържват добре. Предпочитам варианта без да се овалват в брашно преди пърженето. Най-вляво са оваляни в брашно - получават една такава малко неприятна поне за мене коричка.

В същата мазнина се запържват и тиквичките.

А сетне се сипва в тигана консервата пасирани домати - като преди това се запържва една малка главичка ситно нарязан лук с добавка на малко черен пипер.

Сервират се в голяма чиния - върху тиквичка кюфте и обилно заляти с доматения сос и още по-обилно поръсени с магданоз.

Кюфтетата стават наистина неустоими, невероятно вкусни и меки.

Тука големият трик е след като доматеният сос заври за няколко минути в него да се пуснат изпържените кюфтета.

За финал мога да кажа само едно пробвайте и НАЗДРАВЕ!