Сладко от череши с тахан и мед а ла Ути

 Тези дни имам "заявка" от Чедото да понаправя по няколко бурканчета сладко от череши и от ягоди.

 Та вчера 2 кг череши бяха измити, почистени от костилките и посипани с 800 грама захар. Идеята беше да пренощуват и днес сладкото да бъде сварено когато ми дойде мерака за него.

 Със сутрешното кафе Половинката ме подсети, че днес на площада Ути Бъчваров ще готви и ще прави шоу, така че не е зле да отидем. Нали не всеки ден идва Ути...

 Речено, сторено. Да, ама докато се натуткам и докато събера морални сили за пешеходното пътешествие до площада, стана 12,30 часа. Та позакъсняхме и като отидохме Ути вече беше направил сладкото си от череши.

 Все пак успяхме да се видим и с него, за да вземем автограф от него.

За който не знае, проф. Николай Овчаров и Ути Бъчваров са издали доста отдавна едно просто уникална и много интересна книжка.

Написана е много, много добре и е много увлекателна.

Та ето го и самият Ути, преди полагането на автографа в книжката.

Стори ми се доста приятно изненадан.

Въпреки "тарапаната" от мераклии за снимка и селфи, успяхме малко да си поговорим...

Ето го и него до огромния тиган от локомотивно чело.

От една позната разбрахме, че неговите момчета и той са започнали още около 8,00 (?!) и са почистили 100-а кила череши. Голям зор ще да е било. Сварили са сладкото като са сложили кофа мед, сусамов тахан (според нея 10 кг), натрошени орехи и крокан.

За желаещите имаше и възможност да опитат сладкото, което и направихме с кеф.

Беше много много добро и не толкова сладко.

Опитано и идеята на Ути бе "открадната".

Дручко щеше да е, ако бях видял как го правят, но на мен идеята ми стига.

След като се прибрахме, сложих тенджерата с черешите на котлона. Като завряха, последва отпенване и намаляване силата на котлона от 9-та на 3-та степен и оставяне да си покъкри 30-а минути.

Този път си бяха пуснали доста сок и както винаги,  отделих един буркан от сока. Бурканът се затваря с винтова капачка и оставя върху капачката до изстиване. Така през зимата имам чудесен сироп за разреждане или за някакъв сладкиш и т.н.

Като се посгъсти сложих 1 равна ч.л. лимонтозу, изключих котлона и добавих една огромна супена лъжица сусамов тахан и две такива мед. Последва хубаво разбъркване почти до хомогенност и пълнена в бурканите.

Само да вметна, не е желателно медът да се слага да се вари, а следва да се слага след като сладкото се охлади до под 60С. Иначе губи полезните си свойства.

Естествено, беше опитан и одобрен с оценка "отличен  6", т.е. почти като това, което опитахме.

Нарочно не сложих ядки, тъй като ...

Получи се с невероятен, балансиран вкус и не толкова сладко като обикновено сладко.
Бих го сравнил с моя шоколадов мармалад.

П.П. Позволих си да пусна и снимките на Ути, без да съм му искал разрешение - нали изявата му беше публична. Дано не се разсърди , но за това, което прави, си заслужава да го спомена. Все пак е родният ни най-добър шоумен в кулинарията - бих казал, и по-добър от Джейми Оливър.

"Студентски" питки на тиган

 Съжалявам за снимката, не че е от телефона, а че е последната на тези неустоимо вкусни питки. Ами просто, след опичането толкова бързо се ометоха, че не успях повече да ги снимам ...

 А и защо "студентски"? Ами защото се предполага, че душичките нямат фурни, а може да им се прииска хубава топла питка. Е няма страшно, могат да се опекат и в тиган. Това го бях срещал из някакви руски сайтове преди време, когато хората обясняваха, че можеш да опечеш булочки и без духовка. Та нещо ми беше топло и не ми се пущаше фурната за няколко питки и не ми се правеха пърленки ... То като в къщи един се яде една седмица, все идва момент когато и филийка няма ... та трябва нещо да се направи на бърза ръка.

За тестото: 300 грама брашно или две ч.ч.; около 160 мл (или малко повече от 3/4 ч.ч.) прясно мляко - леко затоплено - до телесна температура; 1 ч.л. суха мая; 1 ч.л. сол и 1/2 ч.л. захар и 1-2 с.л. много меко масло. Аха и 1/2 до 1 ч.л. сода. Това количество е за 4 броя.

Маята се разбърква заедно със захарта и 1/2 от прясното мляко. Буквално се изчаква няколко минути, слагат се брашното и содата. С лъжица се разбърква като се долива и останалото мляко. Слагат се солта, маслото и на ръка се омесва колкото да се стане тестото.

Не се изчаква да втасва. То си бухва сетне при печенето напълно достатъчно.

Тестото се разделя на четири еднакви парчета. На ръка се оформя като правоъгълник и навива на руло.

В това време тигана се загрява на котлона без мазнина и като загрее силата на котлона се намалява наполовина.

Оформените питки като франзелки се нареждат в тигана и се покрива с капак.

Пекат се около 12-15 минути като се завъртат през няколко минути. 

Поради "недоверието" си в крайния резултат ги пекох на 6-та степен от 9-те на котлона, а трябваше на малко по-ниска - на 4-та или 5-та, та моите леко изглеждат прегорели. 

След ваденето се намазват с масло (с чесън и ситно нарязан копър), завиват в кърпа за няколко минути и се сервират топли.

Ако можеш да устоиш по-дълго време от няколко минути, разбира се. Ароматът е невероятен.

Стават невероятно бързо - всичко на всичко максимум за 25 минути с цялото размотаване, и мога да кажа, че са си истински питки (франзелки) и нямат нищо общо с т.нар. пърленки - в пъти ги превъзхождат.

Правете смело, методът работи безупречно.

Да "спасим" поизсъхнала домашна наденица

 Много често се случва при сушенето на домашна наденица /суджук/ да получи от външната страна една такава твърда коричка, а от вътре да остане мека - дори като леко сурова.

 Другият вариант е след като се прибере и ако не се вакумира, ако се задържи малко повече в хладилника, да се получи същият ефект. 

 По принцип, казват, оправия при такъв проблем нямало. Някои съветват да се вакумира и да се изчака няколко дни. От личен опит знам, че този метод не дава резултат...

С няколко такива изостанали домашни наденици пробвах следното:

Добре се намокря амбалажна хартия или два три слоя от домакинска хартия и парчето се завива в нея. Оставя се в хладилника докато изсъхне - и процедурата се повтаря още веднъж.

Ефектът е потресающ- на третия ден става като нова - омеква, външният твърд слой изчезва, лесно се бели и възстановява вкуса си.

Спокойно можете да пробвате, методът работи.