Кюфтенца от леща

  За кюфтета или всичко или нищо. В блога имам сума ти рецепти за кюфтета, но тези са определено много различни, защото са само от леща.  

Направията е много лесна, а количествата продукти са доста условни:

Една ч.ч. леща се измива и оставя във вода за 10-а минути - колкото да се обелят  и нарежат 2 моркова, 1 глава лук и 1 среден картоф.

В тенджера в 1 с.л. мазнина се запържват лекичко лука, морковите и картофите, сипва се прецедената леща и се налива вода (идеален вариант е някакъв бульон) колкото да я покрие. Вари се около 20-а минути - или до готовност на лещата. При необходимост се налива по малко течност, но идеалният вариант е лещата да поеме наличната течност изцяло. 

Оставя се да изстине в цедка като целта да стане максимално суха. Както си е в цедката, я притискам с онази джаджа за картофено пюре.

Като се отцеди добре, всичко се намачква добре, но без голямо престаряване - просто да стане на гъста каша.

Чуква се едно яйце и се разбърква. Ако сместа е леко рядка, се слагат 1-2 с.л. царевичен грис. Овкусяват се с черен пипер и сол на вкус, идея кимион и щипка риган или чубрица.

Оформят се кюфтенца с големината на топки за тенис на маса и се нареждат в тавичка. Нека да престоят в хладилника- малко да стегнат.

След това се овалват в пълнозърнесто или царевично брашно и се пържат в силно загрята мазнина, която трябва почти да ги покрива.

Пържат се в тясна касерола, по няколко броя- до хубаво покафеняване.

При ваденето могат да се сложат върху домакинска хартия, но в интерес на истината не поемат много мазнина.

Могат да се сервират с доматен сос или пък с млечно-чеснов сос, въпреки че заложих на доматения сос с лук, чесън и босилек.

Стават невероятно вкусни.

На вкус приличат на кюфтета с купешка кайма, но са по-вкусни.

Най-важното е, че се правят лесно и отнемат малко време.

Може да се направи по-голямо количество и готовите кюфтенца да се замразят във фризера.

Вадят се и след 15-20 минути престой в бокса могат да се пържат.

За вкуса гарантирам, а кой ще събере сили да пробва, не знам. 

Въпреки че сме жестоки месоядни, на нас се харесват достатъчно, че да се правят в къщи.

Е, Наздраве за осмелилите се да пробват.

Уникално сладко от череши

 Както казах в предишната публикация за сладко от череши с тахан и мед, просто имам заявка от Чедата да понаправя малко сладко от череши, че това е едно от малкото сладка дет си ги хапват с кеф. 

 В момента пазара ни е залят с череши от хубави по-хубави, и от скъпи по -скъпи. Ама има и такива дето могат да се купят на 3,00 лв за кило и са направо фантастични за сладко.

 Правил съм сладко от череши по какъв ли не начин - с дълго варене, с печене във фурната, с изваждане на част от сока от тенджерата, че и преди ден с тахан и мед...

 Нейде из руските кулинарни сайтове ми се беше мярнал някакъв начин да правене на сладко по шведски - метод силт или нещо такова, ама като съм изкуфял и не се сетих и не тръгнах да го търся, реших да си го направя по моя начин - както най-често процедирам...

 Днес купих 2 кг череши и след почистването и претеглянето се оказаха 1,500. Голяма фира, голямо чудо, но го преживях ... Значи захар наполовина - 750 грама.

В тенджерата сложих захарта и около 150 мл вода и включих на най-силната степен - хубаво да заври. 

Резнах и 1/2 лимон и сока и сърцевината ги бухнах вътре, както и изрезките от черешите.

Нека да заври хубаво, ама направо да кипне.

Почистените череши сложих в една емейлирана купа и залях със заврелия захарен сироп.

Оставих ги така до почти до пълно изстиване.

Постояха си така 10-а минути и ги оставих добре да се изцедях.

След 10 минути отцеденият сок отново го пратих да се вари да се сгъстява максимално и отново залях черешите с него

Цялата тази процедура е повторих цели четири пъти.

 За последния път върнах соса в тенджерата и го оставих да се вари - почти до карамелизиране.

  Попарените до този момент череши се сипват в тенджерата,  варят се максимум 5 минути, разбъркват се и веднага се пълнят в бурканчета.

 Оставят се върху капачките да изстинат.

От това количеството излезнаха 5 бурканчета по 280 мл и все още не мога да си обясня как стана така... обикновено са 3 броя.

И една бележка - стана много сладко. Ако го правя втори път - няма да слагам толкова захар, а само 600 грама.
И все пак да напомня - всеки път сокът трябва да се сгъстява максимално - иначе сладкото може да стане и малко рядко.

Пробвайте и ще остане очаровани - черешите са крехки, а не разварени като след 1 час варене ... А вкусът не мога да обясня - ако бях Шекспир, може би ...

Сладко от череши с тахан и мед а ла Ути

 Тези дни имам "заявка" от Чедото да понаправя по няколко бурканчета сладко от череши и от ягоди.

 Та вчера 2 кг череши бяха измити, почистени от костилките и посипани с 800 грама захар. Идеята беше да пренощуват и днес сладкото да бъде сварено когато ми дойде мерака за него.

 Със сутрешното кафе Половинката ме подсети, че днес на площада Ути Бъчваров ще готви и ще прави шоу, така че не е зле да отидем. Нали не всеки ден идва Ути...

 Речено, сторено. Да, ама докато се натуткам и докато събера морални сили за пешеходното пътешествие до площада, стана 12,30 часа. Та позакъсняхме и като отидохме Ути вече беше направил сладкото си от череши.

 Все пак успяхме да се видим и с него, за да вземем автограф от него.

За който не знае, проф. Николай Овчаров и Ути Бъчваров са издали доста отдавна едно просто уникална и много интересна книжка.

Написана е много, много добре и е много увлекателна.

Та ето го и самият Ути, преди полагането на автографа в книжката.

Стори ми се доста приятно изненадан.

Въпреки "тарапаната" от мераклии за снимка и селфи, успяхме малко да си поговорим...

Ето го и него до огромния тиган от локомотивно чело.

От една позната разбрахме, че неговите момчета и той са започнали още около 8,00 (?!) и са почистили 100-а кила череши. Голям зор ще да е било. Сварили са сладкото като са сложили кофа мед, сусамов тахан (според нея 10 кг), натрошени орехи и крокан.

За желаещите имаше и възможност да опитат сладкото, което и направихме с кеф.

Беше много много добро и не толкова сладко.

Опитано и идеята на Ути бе "открадната".

Дручко щеше да е, ако бях видял как го правят, но на мен идеята ми стига.

След като се прибрахме, сложих тенджерата с черешите на котлона. Като завряха, последва отпенване и намаляване силата на котлона от 9-та на 3-та степен и оставяне да си покъкри 30-а минути.

Този път си бяха пуснали доста сок и както винаги,  отделих един буркан от сока. Бурканът се затваря с винтова капачка и оставя върху капачката до изстиване. Така през зимата имам чудесен сироп за разреждане или за някакъв сладкиш и т.н.

Като се посгъсти сложих 1 равна ч.л. лимонтозу, изключих котлона и добавих една огромна супена лъжица сусамов тахан и две такива мед. Последва хубаво разбъркване почти до хомогенност и пълнена в бурканите.

Само да вметна, не е желателно медът да се слага да се вари, а следва да се слага след като сладкото се охлади до под 60С. Иначе губи полезните си свойства.

Естествено, беше опитан и одобрен с оценка "отличен  6", т.е. почти като това, което опитахме.

Нарочно не сложих ядки, тъй като ...

Получи се с невероятен, балансиран вкус и не толкова сладко като обикновено сладко.
Бих го сравнил с моя шоколадов мармалад.

П.П. Позволих си да пусна и снимките на Ути, без да съм му искал разрешение - нали изявата му беше публична. Дано не се разсърди , но за това, което прави, си заслужава да го спомена. Все пак е родният ни най-добър шоумен в кулинарията - бих казал, и по-добър от Джейми Оливър.