Палачинки с айрян

 По принцип за палачинки се бях зарекъл да не пиша в блога си - рецепти и начини на направия бол. 

 Този път правя изключение, защото за мен са нещо ново и нестандартно.

  След вчерашния ден на бърбъна, днес сутрешната закуска беше наложителна и получих заявка за палачинки. Какво по-лесно от това - да ама не: оказа се, че няма прясно мляко, няма и кисело, а в хладилника се мъдри една шишичка айрян и то просрочена с 4-5 дни.

 Та да си дойдем на думата 500 мл айрян (най-добре е леко киселичък), 1 ч.л. сода, която се загася в него, чукват му се 2 яйца, 1 ч.л. сол и толкова захар, като се разбива в бъркалката на части се сипват 200 грама брашно. Завършва се с 2 с.л. разтопено масло или олио.

 Сместа се оставя да си почине 10-а минути. Печенето е ясно.

Готовите палачинки се мажат с масло.

Вървят си и със сладко и солено, а моята е с конфитюр от сушени смокини и сирене.

Оказа се, че палачинките с айрян стават невероятно вкусни и пухкави.

Пробвайте.

Кюфтенца от леща

  За кюфтета или всичко или нищо. В блога имам сума ти рецепти за кюфтета, но тези са определено много различни, защото са само от леща.  

Направията е много лесна, а количествата продукти са доста условни:

Една ч.ч. леща се измива и оставя във вода за 10-а минути - колкото да се обелят  и нарежат 2 моркова, 1 глава лук и 1 среден картоф.

В тенджера в 1 с.л. мазнина се запържват лекичко лука, морковите и картофите, сипва се прецедената леща и се налива вода (идеален вариант е някакъв бульон) колкото да я покрие. Вари се около 20-а минути - или до готовност на лещата. При необходимост се налива по малко течност, но идеалният вариант е лещата да поеме наличната течност изцяло. 

Оставя се да изстине в цедка като целта да стане максимално суха. Както си е в цедката, я притискам с онази джаджа за картофено пюре.

Като се отцеди добре, всичко се намачква добре, но без голямо престаряване - просто да стане на гъста каша.

Чуква се едно яйце и се разбърква. Ако сместа е леко рядка, се слагат 1-2 с.л. царевичен грис. Овкусяват се с черен пипер и сол на вкус, идея кимион и щипка риган или чубрица.

Оформят се кюфтенца с големината на топки за тенис на маса и се нареждат в тавичка. Нека да престоят в хладилника- малко да стегнат.

След това се овалват в пълнозърнесто или царевично брашно и се пържат в силно загрята мазнина, която трябва почти да ги покрива.

Пържат се в тясна касерола, по няколко броя- до хубаво покафеняване.

При ваденето могат да се сложат върху домакинска хартия, но в интерес на истината не поемат много мазнина.

Могат да се сервират с доматен сос или пък с млечно-чеснов сос, въпреки че заложих на доматения сос с лук, чесън и босилек.

Стават невероятно вкусни.

На вкус приличат на кюфтета с купешка кайма, но са по-вкусни.

Най-важното е, че се правят лесно и отнемат малко време.

Може да се направи по-голямо количество и готовите кюфтенца да се замразят във фризера.

Вадят се и след 15-20 минути престой в бокса могат да се пържат.

За вкуса гарантирам, а кой ще събере сили да пробва, не знам. 

Въпреки че сме жестоки месоядни, на нас се харесват достатъчно, че да се правят в къщи.

Е, Наздраве за осмелилите се да пробват.

Уникално сладко от череши

 Както казах в предишната публикация за сладко от череши с тахан и мед, просто имам заявка от Чедата да понаправя малко сладко от череши, че това е едно от малкото сладка дет си ги хапват с кеф. 

 В момента пазара ни е залят с череши от хубави по-хубави, и от скъпи по -скъпи. Ама има и такива дето могат да се купят на 3,00 лв за кило и са направо фантастични за сладко.

 Правил съм сладко от череши по какъв ли не начин - с дълго варене, с печене във фурната, с изваждане на част от сока от тенджерата, че и преди ден с тахан и мед...

 Нейде из руските кулинарни сайтове ми се беше мярнал някакъв начин да правене на сладко по шведски - метод силт или нещо такова, ама като съм изкуфял и не се сетих и не тръгнах да го търся, реших да си го направя по моя начин - както най-често процедирам...

 Днес купих 2 кг череши и след почистването и претеглянето се оказаха 1,500. Голяма фира, голямо чудо, но го преживях ... Значи захар наполовина - 750 грама.

В тенджерата сложих захарта и около 150 мл вода и включих на най-силната степен - хубаво да заври. 

Резнах и 1/2 лимон и сока и сърцевината ги бухнах вътре, както и изрезките от черешите.

Нека да заври хубаво, ама направо да кипне.

Почистените череши сложих в една емейлирана купа и залях със заврелия захарен сироп.

Оставих ги така до почти до пълно изстиване.

Постояха си така 10-а минути и ги оставих добре да се изцедях.

След 10 минути отцеденият сок отново го пратих да се вари да се сгъстява максимално и отново залях черешите с него

Цялата тази процедура е повторих цели четири пъти.

 За последния път върнах соса в тенджерата и го оставих да се вари - почти до карамелизиране.

  Попарените до този момент череши се сипват в тенджерата,  варят се максимум 5 минути, разбъркват се и веднага се пълнят в бурканчета.

 Оставят се върху капачките да изстинат.

От това количеството излезнаха 5 бурканчета по 280 мл и все още не мога да си обясня как стана така... обикновено са 3 броя.

И една бележка - стана много сладко. Ако го правя втори път - няма да слагам толкова захар, а само 600 грама.
И все пак да напомня - всеки път сокът трябва да се сгъстява максимално - иначе сладкото може да стане и малко рядко.

Пробвайте и ще остане очаровани - черешите са крехки, а не разварени като след 1 час варене ... А вкусът не мога да обясня - ако бях Шекспир, може би ...