Защо купувам моркови с листата ?

  Може да се изненадате, но когато търся моркови, все гледам да са си с листата. И това не е, защото изглеждат по-атрактивно, а защото листната маса на морковите е много, ама много полезна.

 Съмнявам се, че много хора знаят за ползите от листата на моркови. Обикновено хората ги изхвърлят, без да се замислят. Е, при мен не е така. Особено когато съм сигурен, че не са третирани с разни химикали и др.п. Идеален е вариантът с домашни моркови или от производител. Все могат да се намерят такива.

 Само ще маркирам, че листата на морковите съдържат доста витамин К, хлорофил, който подпомага пречистването на кръвта и бъбреците. Имат и калий подпомага регулирането на кръвното налягане. А колко полезни минерали и витамини има не мога да изброя - желязо, фосфор, калций, кобалт, цинк, бор, сяра, натрий, никел, мед, манган, йод, силиций, витамини С, В2 и фолиева киселина.

 Най-добре е да се консумират в зелено прясно състояние - като добавка към салати и др.п., на вкус наподобяват рукола с леката си горчивина.

 Много са подходящи като добавка към супи и др.п.

 За да ги съхраня, ги нарязвам на ситно и суша по изпитания си способ. Смесвам ги с останалите изсушени зеленчуци и им придават по-особен вкус.

 Могат, както са изсушени, да се ползват за направата на чай.

 А който се интересува, просто може да потърси повече информация в чичко Гугъл.

 Па дано съм полезен, но запомнете - листата са направо магически и в никакъв случай не са за изхвърляне. Идват при нас заедно с моркова, а съдържат в себе си цяла билкова аптека.

Домашни коктейлни череши

 Череши на пазарЯ все още бол. ама на мен не ми се правят сладка или компоти - малко са ядящите ги в къщи, па и понаправих. От друга страна, много харесвам коктейлните череши. не за украшение, а ей така - като мезенце към питието. Та реших да понаправя малко. Ама то решението ми не дойде ей така, а след като бухнах в два буркана череши и ги залях с водка. Знам, че ще се съхранят идеално. Та покрай тях ми хрумна на коктейлните... Знам как се правят в промишлени условия - химикали, изкисване, обезцветяване, сетне боядисване... Гадост. Гадост, ама ми харесват.

 Както във всички случаи, когато не съм правил нещо, минавал пълна програма по обучение. 

 Изчетох поне 100 публикации и в общи линии голямата част се обединяват около някаква рецепта на Жак Папен - череши с част от дръжката, глюкоза малко алкохол. 

 Е, не ми хареса. Чел съм, че костилките съдържат нещо неприятно, поне горчиво и знам, че алкохолът ще го извлече със сигурност.

 Та да споделя моя вариант: 

 Черешите се измиват и почистват от костилките. Ползвах 500 мл буркани и затова давам пропорциите за такъв буркан.

 Всеки буркан се пълни с почистените череши. Сипва се една с.л. ванилов сироп - продават един такъв по магазините - вижда се от снимката. Сипват се и 50 мл черешов ликьор. И такъв се продава.

 90 грама захар се разтварят с 60 мл вода и се прави сироп, който се вари почти до карамелизиране. Горещият сироп се излива върху черешите. Съдината се "замива" с малко качествена водка и това се сипва в буркана, долива се почти догоре с водка. Затваря се и се обръща върху капачката. От врелия сироп, всичко е затоплено и бурканът се херметизира.

 Това е ... Оставя се на хладно и тъмно място и след 2-3 месеца може да се консумира.
 В името на експеримента направих един буркан, в който замених водката с бренди, а в друг с ром и водка. Ще видим какво ще стане.

 Срце (?!) юнашко не изтрая - пробва едно малко бурканче на третия ден - бяха страхотни. 

Направих и още няколко варианта - с цели череши с дръжките - с добавка на различни сиропи.

Сега просто ще трябва да почакам няколко месеца.

 В крайния резултат съм сигурен, но пак ще докладвам ...

Лимоново-чесново печено бутче

 За поредно споделям един лесен метод да променим начина за печене на до болка познатите ни пилешки бутчета, с който стават неустоимо вкусни.

 Нещата са много лесни - необходими ни са по едно пилешко бутче на човек (за по-ящните), един лимон, скилидка-две чесън, масло и сол и черен пипер на вкус. Това за овкусяването на бутчето.

 Примерно за една бройка: Настъргва се кората на 1/2 лимон (след старателно измиване); на 1/2 от лимона се почиства вътрешността и се нарязва на ситно; 1 скилидка чесън се пресова. Маслото, настърганата кора от лимона, вътрешността му, пресования чесън, солта и черния пипер се смесват добре. 

 С ръка или с остро ножче кожата на бутчето се отделя от месото, т.е. отлепва се като се оставя на долната кост както си е цяла. Бутчето се намазва обилно с лимонено-маслената смес и кожата се връща обратно на мястото си.

 Отгоре се поръсва с идея сол, черен и червен пипер. 

 Бутчето се оставя така в хладилника за час два - колкото да се овкуси.

 Другата половина от лимона се нарязва на кръгчета. Върху част от тях бутчето се полага да полегне и отгоре му още едно резенчета лимон. В тавичката се личва малко вода, завива се с алуминиево фолио и във фурната на 130С максимум 140С за около час. Сетне се маха фолиото, бутчето може да се намаже с малко мед и на вентилатор на 170С за около 10-а минути - или поне добре да се зачерви и кожичката да стане така хрупкаво златиста.

 Ами това е.

 Само мога да кажа, че тези 10-а минути са най-трудни, защото из къщата въпреки аспиратора се носи един такъв неустоим аромат, че не е истина.

 Сетне, гарнитура по желание и НАЗДРАВЕ!

Бонус: Ако от пилешкото месо остане за другия ден, може да се обезкости и да се направи на салата с варени картофи и кисели краставички и идея майонеза.

Или да се сготви с ориз ...

Уф, писах повече време отколкото отнема да бъде направено.