Месни "пликчета" на скара

 И днес не ми е ден за рецепти, а по-скоро за идеи как да си разнообразим ежедневните ястия. Особено важи за тривиалната скара. Какво толкова - хвъргаш каймата на скарата и имаш кюфтаци.

 Е, кюфтаци - ами такива бол и това означава, че нямаш желание да ги разнообразиш по един незабравим начин.

 Та хайде за мляното месо за скара - писал съм много, но в никакъв случай готова кайма, а смляно месо: подправки, 10 % лед и яко месене. 24 часа престой в хладилника и сме готови за печене.

В хладилника се мъдреше от няколко дни една италианска мортадела - 8 резена - 100 грама. И си я преслаждаме. Да, ама като си я преслаждаш и си се къта, започва да остарява и да ти се струва, че "лепне".

Ужас! - За 100 грама си дал пари кат за 500 грама кайма и да си мислиш, че ще трябва да я изпържиш с яйца, започва да ти вижда цяло кощунство.

И почват да ти се появат дяволски идеи.

Парчето го разстилаш внимателно, бухваш му по средата поне 70 грама овкусена кайма, резенче люта чушка и резнато като за куче парче пушена гауда.

До тука с паласпурщината, загъването на пликчето трябва да се извърши старателно - като плик за писмо: каймата около гаудата, да не я "изтърве" и мортаделата точно като плик за писмо (леле какво ли беше това?).

Предвиждат се по две такива за ядяща душа ... Не броя ония гладните...

Върху скарата се слага т.нар. BBQ подложка и докато загрява се нарязват няколко черита на половинки, чушлетата се измиват и започва големия кеф - потенето пред скарата в тез ми ти нечовешки жеги.

Пликчета се слагат с шева отдолу първоначално, за да стегнат и сетне се иска само да ги завърташ да си получат хубавото оребряване. Па ако ги пръхвърлиш върху мястото, където се пекат лютивините, бъдъте сигурни, че ще станат и леко пикантни ...

В никакъв случай не трябва да се пропуща момента, че при това печене могат върху скарата да се турнат и резенчета тиквички, червен лук - искат малко сол и зейтинец... ама това са подробности.

Върху подложката може да се пекне и резен сирене или кашкавалец ... Абе дУша е, каквото ти дойде на ум... Важното е чинията да напълни с уханни зеленчуци и мръФчоци...

Тука е първото "пликче" - дето от срамотия не му турих каквото и да е.

И за наказание ми го дадоха Я да си Ям...

Дручко си е с пушаната гауда и лютивинката ...

Така... 

Ето една проста идея да се направи нещо Дзврески вкусно.

О, не ме критикувайте- знам, че ако имах резени бекон, можех да ги кръстосам - да турна каймата и да ги завия на бохчички и върху скарата.

Ама пушеният бекон в това време не е за пенсионери ... дет били Земали едни пари, без да работят ...

Правете смело, да Ви е сладко и като знаете, че това мезе си иска хубавото питие ми остава да кажа само едно - правете смело (няма рецепта - всичко е по свой вкус) и НАЗДРАВЕ!

Солени палачинки по Дзверски за месоядни ...

 За палачинките е изписано толкова много, че още един начин за правене с него и без него. Но държа да бъде споделен, защото може да се окаже интересен и вкусен за някого.

 Всеки си има собствен начин (рецепта) за правене на палачинки, а в интернет са поне милион, че и повече.

 Изчерпах темата за палачинките и минавам направо към Дзверските такива:

В случая са ни необходими около 150 грама мортадела, която се нарязва на много ама наистина много на ситно. Дори ако се мине през ренде ще е идеално.

Ако няма мортадела, работа върши всякакъв колбас, който е под ръка - може шунка, пушен бекон, салам някакъв мек - дори от типа на хамбургски или камчия и т.н.

Кой с каквото разполага в момента или пък каквото му се ще.

просто имах малко изостанала мортадела, която трябваше да се оползотвори.

Следващата необходима съставка е някакво жълто твърдо сирене от рода на  грюер, гауда, едам и т.н., което добре са разтапя - пак поне 100-150 грама.

Вместо тях може да се ползва моцарела или пък най-обикновен кашкавал.

Достатъчно е да е настъргано на ситно ренде.

Трябва и да си направим смес за палачинки.

Който не знае и не може да си направи, може да си купи готова такава от  хипермаркета.

За всеки случай, ако се наложи да си направим сместа сами: 2 яйца се разбиват с 2 с.л. разтопено масло (олио), 1 щипка мащерка (риган и т.н.), 1/2 ч.л сол и 1 ч.л. захар, с две ч.ч. прясно мляко и 1 ч.ч. с връх брашно. Трябва да стане смес гъста като боза. Това става с добавка на още брашно или пък течност. В тази смес се сипва нарязаният колбас и разбърква добре.

Оставя се да си почине поне 15-а минутки.

В загрят тиган, първоначално леко смазан с масло, си сипва по един черпак от сместа.

Всеки си знае мерките за една палачинка ... да не стават досаден.

След като палачинката се стегне, се обръща от другата страна и наръсва с настърганото сирене.

Количеството е въпрос на предпочитание.

И почти веднага с помощта на две шпатули или пък с ръце - когото не го пари, палачинката се навива на руло и прехвърля в подходяща съдина.

След ваденето не е необходимо да се мажат с масло, но това не пречи и да бъдат намазани.

От това количество получих цели 10 броя палачинки, ама си знаете - това зависи от големината на тигана, от дебелината на палачинките и т.н.

Па и някоя може да се загуби пътьом от чинията до масата.

Всичко се случва.

Стават невероятни - вкусни и ароматни.

Подходящи са и за закуска и направо като предястие ...

Както и установих, вървят си и с айрян, и с питие - зависи по кое време на денонощието ще се хапват.

Правете смело и се наслаждавайте.

Наистина са Дзверски вкусни.

Кюфтенца само за възрастни

  Ама този път не очаквайте да пиша как се правят кюфтенца или кюфтета. Оказва се, че в блога имам досега 62 публикации с етикет  "кюфтета". Па и всеки си има свой маниер на правене на пържени кюфтета така че да не се повтаряме. Само за стотен път ще кажа, че много харесвам малките кюфтенца - по-малки от орех, нещо с размери като на топчета за супа. Пържат се много в тигана, нямат нужда от обръщане, а само от разбъркване. И сетне, особено през лятото, в салатата от домати и краставици. Става една такава дзверска мъжка салата - направо си е цяло ястие...

От приготвената и овкусена кайма за пържени кюфтенца се откъсват мънинки парченца и с намазнени ръце се оформят топченца.

Бях си турнал едно бърбънче и стигнах до извода, че с намазнени ръце не може да правиш кюфтенца и да си викаш наздраве.

Какво по-лесно, овлажваш ръцете си с бърбън и оформяш кюфтенцата. Ама след третото установих, че само си развалям бърбъна в чашката, па и нещо неоправдано разточителство за едни кюфтета. Сипах в друга чаша една ароматна ракия и на бърза ръка топчетата бяха готови - почти 40 бройки.

Както си бяха оформени, заминаха във фризера за 15-20 минути - колкото да се постегнат малко.

За пържене много често ползвам или само гъша мас или я смесвам с 1-2 с.л. олио. За ползата от гъшата мас, не му е тука мястото, а как да си я направим в домашни условия вече съм писал.

В загрятата мазнина се пущат две три скилидки чесън и резенче джинджифил и се слагат всички кюфтенца - нали затова ползвам голям уок. Само се разбъркват от време на време. 

Когато леко покафенеят и са почти готови в тигана се сипва 1 чашка (поне 100 мл) ракия и пърженето продължава докато отново останат на мазнина.

Нашите кюфтенца за възрастни са готови изпържени и задушени.

Сега е ясно защо са само за възрастни, макар че алкохолът се изпарява, остава лек аромат (зависи си и от ракията), а кюфтенцата са невероятно, просто дзверски вкусни и пухкави.

Идеално си вървят като добавка на салатата или самостоятелно, или пък поднесени върху картофено пюре като цариградски.

Веднъж пробвани, сигурен съм, няма начин да Ви се харесат и да не Ви се иска пак да се направят. Особено на мъжката част. А ако в каймата се сложи и малко лютовко, проста стават трепач.

Правете ги смело и НАЗДРАВЕ!