вторник, 24 септември 2019 г.

"Желиран" боб с крачета и пушени кокали


  Направо почвам с това, че една снимка на желиран боб няма как да е фотогенична и няма как да се хареса. 
 Само че в случая става за едно уникално ястие от любимия ни на всички боб, на което след дълго търсене в Чичо Георги не успях да открия аналог, освен едно италианско от свинско кожа с боб.
 Та да не дрънкам като празна латерна започвам направо с ястието, което направих. В интерес на истината, всичко си правих както винаги на око, но този път първо ще опиша какво направих, а сетне ще дам и примерни количества.
Свинските крачета с ми любими, а в кварталната месарница продават едни такива по 3,50 лв килото и като попадна на тях изобщо не се замислям.
Бедна Ви е фантазията колко неща могат да се приготвят със свински крачета и какви вкуснотии стават от тях.
Продават ги едни такива цели, та се налага сетне в къщи върху дръвника да ги кълцам с брадвата на две части, че да се хванат в мултикукъра. 
Две крачета - 1,200 кила. 
След яка битка ги разцепих на две и набутах в мултито. 
Една глава лук, 3-4 скилидки чесън и варене на цикъл "яхния" за един път.
В това време една купа боб накисвам в хладка вода.
Второто изкушение след тях бяха пушени свински опашки. Могат да се пооглозгат ей така, но в комбинация със свинските крачета ми се видяха невероятна идея за някаква дзверска вкуснотия  с боба.
Свинските крачета преживяха един цикъл от варенето на програмата "яхния".
Първата вода биде изхвърлена и крачетата върнати в кукъра,с добавка на чиста вода и на боба.
Внимание - не се соли и може да се сложат само подправки - зърна черен пипер, отново глава лук, чесън, морков, целина ...
След първия цикъл крачетата са полусварени.
Купата боб не е обикновен боб, а смесица от три вида боб - бял, червен и т.нар. райкин боб.
След втория цикъл на варене, бобът е почти готов, а крачетата направо са готови.
Всичко се пресипва в една голяма съдина и крачетата се отделят и обезкостяват.
Докато те си се варят, се нарязват две глави лук на ситно, 3-4 скилдики чесън, една червена чушка се почиства и нарязва на късчета; 2-3 моркова се обелват и нарязват на кубчета; 2-3 червени сушени чорбаджийски се натрошават на парчета; един - два домата се обелват и нарязват на кубчета, а един - два стръка кервиз се нарязват на ситно. Да не забравим и Магданоза.
В тиган се загряват 2-3 с.л. гъша мас и задушават до омекване половината лук, чесън, чушки и моркови.
Добавя се и една 1 ч.л. лют червен пипер и брашно и два- три черпака от бульона от варените крачета с боба.
Оставят се да омекнат добре.
В кукъра се слагат една пушена свинска опашка, половината от обезкостените крачета, полусвареният боб с бульона от варенето на крачетата, задушените зеленчуци и останалите сурови такива.
Следват два цикъла на варене по 25 минути - демек до пълно разваряване на всичко.
Разбира се, всичко това може да се направи и в тенджера, но отнема доста повече време. Само че това не си го причинявам след като с кукъра е в пъти по-лесно.
След пълното изпълнение на програмата се добавят сол и черен пипер на вкус. Аха и да не забравим поне 1 с.л. джоджен и много магданоз.
А и да не забравя- пушената опашка се изважда и внимателно се отделя месото, което се връща при боба.

При поднасянето е разкошен.

Като изстине се желира от бульона на свинските крачета и става безумно вкусен. Та и затова го нарекох "желиран" боб. Дори е най-добре да се сервира на другия ден.
НАЗДРАВЕ!

понеделник, 23 септември 2019 г.

Пържено агнешко


 Честно да си призная, обичам агнешкото месо в много варианти, но все съм го правил печено.
  Дядо, Бог да ги прости, бе овчар и от дете съм израстнал с овцете и агнешното - цяло агне на пещ, агнешко на фурна, агнешки кебап в плик и т.н. и т.н. От Дядо знам, че след заколването на агнето, трябва да се "отече" 24 часа на ченгела  и след това да се готви. И си признавам без бой, пържено прясно агнешко до сега не съм правил.

Само че се случи така приятел да ми донесе едно бутче от току що заклано агне - като го пипнеш, още е топло. Знам си моите предразсъдъци и запитах в групата "В моята кухня" за съвет - със 100-а коментара направо ми "разказаха играта" - от толкова съвети - трябваше направо да го хвърля в кофата...
Умници :) 
Не можело да се готви, не можело да се пържи - трябвало да се пече и т.н. Направо ме "хвърлиха в тъча"....
Отделих си частта от гръбнака с опашката, а от бута си отрязох едни ситни парченца около 3х3 см заедно с мазнотийката ...
Горе долу за две души - почти 500 грама, които овкусих с червен и черен пипер. Ръснах малко гурме сол, джоджен и смлян  розмарин.
Размесих и оставих в хладилника за два три часа докато получа отговори от "Моята кухня".
е, не ми бяха от полза ... 
От такива съвети може само да те заболи главата - разчиташ, че ще ти отговорят на конкретен въпрос, а философия по Елински ... 
Разбрах, че трябва да с оправям интуитивно ...
Загрях в тигана 2 с.л. гъша мас и 1 с.л. олио, бухнах 2 скилидки чесън и 1 не много люто чушле и след тях агнешкото месце.
Запържване за около 5-6 минути  като го видях, че започва да се зачервява, една шепичка прясна коприва.
Лелей какво стана - отвън хрупкава коричка - а от вътре меко и крехко месце...
След ваденето на месото - в същата мазнина нарязани картофи и една тиквичка.
Не мога да опиша вкуса на картофа - направо безумие ... а тиквичките ... скапахме се ...
Божей, станах на 63 и за пръв път правя пържено агнешно. 
Повярвайте, Дзверска вкуснотия ...
А и една тънкост - пържи са на по-слаб котлон и под капан ... Но за кратко, в момента, в който стане червено, се вади ... Иначе ще ядете "трески" и ще оплювате Дзверски вкусно, а не го искам.
Направете и сетне ми кажете НАЗДРАВЕ!


Нещо запечено с кайма и елда


  Всичко се започна от една закуска. Гледам поне веднъж на две седмици да направя закуска с елда - демек каша от елда. Елдата при нас е малко позната, а е много полезна. В Русия с тяхната гречка каша, и в Англия много спорят коя каша от елда е по-вкусна. По принцип се оказва, че за нас елдата освен че е непозната, я приготвяме и по доста неправилен начин и затова остава един такъв особен и непривичен аромат, че няма как да ни хареса.
 Е, сега ще споделя възможно най-правилният начин за приготвяне на елдата (гречка), за който руснаците гарантират:
 Елдата се почиства от примеси (тази, която продават на нас няма нужда - тя е от най-скъпите и е добре почистена), измива се с течаща вода няколко пъти и се оставя да се отцеди добре и леко се подсушава с кухненска хартия.
 Сетне се прехвърля в тиган и направо се пече в него на силен котлон (без мазнина и без каквито и да са добавки). По този начин зрънцата на елдата се разпукват и си пущат естенствената мазнина и аромати и стават по-лесни сетне за варенето.
 В тенджера се загрява вода до завиране - на 1 ч.ч. елда поне от 2,5 до 3,5 ч.ч. вода и елдата се пуща във врялата вода и се вари поне 10-а минути като след 5-6 минути се оставя да къкри. В края на варенето се слага масло (колкото повече, толкова по-добре) и сол. След изключването на котлона се оставя поне за още 10-15 минути под капак.
 Става уникално здравословна закуска.
 Та и аз я направих по този начин, само че добавих и ситно нарязани моркови - цели два, но залитнах в количеството и ми артиса повече от 1 ч.ч. Горе долу почти две чаши.
 И се зачудих какво да направя с остатъка - няма да се хвърля я, а за другия ден няма да е вкусна.
Както си беше в тенджерата, й добавих един нарязан домат, две яйца, избутах я в единия край и сложих две филийки хляб да поеме излишната течност. След омекването на хляба поотделих от коричките и мекичкото го намачках при елдата.
След това при елдата добавих 500 грама свинска кайма и добре разбърках.
Отделно 250 грама гъби печурки, 1 голяма глава лук и 2 моркова нарязох на ситно, задуших в масло и след изстиването добавих при каймата. В хладилника имах и малко изостанала от преди отпуската поизсъхнала моцарела около 150 грама, която нарязох на ситни кубчета и добавих вътре. 
Последва подправяне на вкус - сол и черен пипер, малко кимион, риган и щипка балканска чубрица.
Подготвих си две порцеланови тавички, които затстлах с хартия за печене.
Малък трик - хартия се откъсва на достатъчно голямо парче, добре се намокря и смачква на топка и сетне се застилат тавичките. Така добре заемат формата им и са лесни за застилане.
Едната само я омазних, а в другата сложих достатъчно голямо парче бутер тесто.
Получената смес разпределих в две тавички и добре увих с хартията за печене.
И веднага във фурната на 180С за около час.
Изчаква се да изстинат малко и опеченото се вади от формичките - хартията се отделя лесно и сетне се сервира в чинии.
Реже се лесно на филийки...
Точно от този вариант не останах много доволен - бутер тестото леко се беше степало.
А това стана уникално. Не мога да опиша за какво става реч ... аромат и вкус невероятен.













Не мога да опиша колко уникално вкусна запиканка стана. 

За съжаление не успях на тази моя измислица - да й измисля :) каквото и да е име.

Проста невероятно, без малко дзверски вкусно (само още малко месце и ще стане дзверско), направо си е като колбас. Освен като ястие, като изстине може да реже тънкофайско и да се сложи върху филийка на сандвич ... абе какво да разправям - измишльотина, ама вкусна и засища.
И все пак - престрашете се, направете го, опитайте и НАЗДРАВЕ!