Лесна и вкусна содена питка "Денка"

 То за една содена питка няма какво много да се пише, но тази на съседката Денка става винаги просто уникална. Записал съм рецептата и когато трябва да отпретна нещо набързо я правя.
 За да не съм голословен, веднага давам необходимите продукти и начина на направията:
 В голяма купа се пресяват пред голяма цедка 10 големи с.л. с връх брашно. Добавя се 1 ч.л. с връх сода бикарбонат (или бакпулвер) + 1 ч.л. сол и толкова захар, и се разбърква с вилица като в средата се оформя нещо като кладенче, в което се чукват три яйца и отново се разбърква с вилицата.
 Слага се 3/4 кофичка кисело мляко и отново се разбърква с вилицата.
 Следва добавяне на 4-5 с.л. разтопено масло и 1 с.л. олио и пак бъркане с вилицата.
 В това време фурната се включва на максимална температура, а около 250-300 грама сирене се натрошават с вилицата и добавят в тестото.

 Тука е интересния момент - сиренето може да се замени с кубчета ситно нарязан кашкавал, или колбас, или да се комбинират ... Що душа ти сака ... 
 Получената консистенция трябва да е много по-гъста от боза - по-скоро като меко тесто и това понякога налага добавяне на малко кисело мляко или брашно.

 Тава с около 28 см диаметър се намаслява и в нея се сипва тестото и пъха във фурната. В този момент температурата се намалява на 150С и се пече около за 40 минути или до хубаво зачервяване.
 Става страшно бързо - има няма 5 минути за объркването и сетне само малко търпение за печенето.

От горе може да се ръсне с малко сусамец, мак или ленено семе ... А ако се ръсне с морска сол става Дзверотия ...

П.П. Най-хубавото е, че питката може да се приготви във варианта "почисти хладилника" и да се сложи от всичко по малко.
Става просто Уникална тази питка.

"Шницелчета" от свински момици

 Значи като стане дума за карантия, доста народ настръхва и започва едно отричане или вричане ... Била гадна, била "фира" и храна за кучетата.

 В интерес на истината, това е петата част на животното - в миналото основна храна за бедните, които не са можели да си позволят месо. Нашите Деди нищо не са изхвърляли на кучетата от животното, което са отгледали и което им е служело за прехрана за дълго време.

 Този път няма да бъда подробен и няма да обяснявам какво представляват тимусните жлези на животното, само казвам, че освен че са много вкусни, са и много полезни. В блога съм изписал доста за момиците ...

 В месарницата на пазара поне два три пъти се появяват и поне веднъж месечно си ги приготвям. Направо не искам да казвам каква им е цената - цяло 1 леФче за цяло едно килце.

 Признавам си честно, позапецнах с идеята как да ги направя по - различно и запитах в една група във ФБ. Хората дадоха доста идеи, но в общи линии все варианти, които съм пробвал, но от някои подмятания за пържени и т.н. ми се появи хрумка и сега се обясня какво направих.

Първо на първо и задължително е момиците да се нарежат на парчета и сложат в купа със студена вода с малко оцет и да се изкисват поне 2 часа. 

Моята хитрина е друга - след 30-а минути сменям водата, слагам лимонов сок и портокалов сок и оставям за два часа. Сетне хубаво измивам.

След измиването следва сваряване - за около 30-а минути, във вода с малко сол, добавка на 5-10 зърна черен пипер, бахар, едно дафиново листче, 2-3 скилидки чесън и 1 глава лук резната на две.

Колкото по-добре се сварят, толкова по-добре, както казва мечо Пух.

Следва вадене от тенджерата и изчакване да поизстинат добре и се нарязват на възможно ситно - демек на късчета 2х2 см, но по-ситно или някъде от този порядък.

В купа нарязаните момици се смесват с 2-3 с.л. брашно (в случая пълнозърнесто), 1 ч.л. сода и 1-2 яйца в зависимост от количеството (за 500 грама стига едно, но и две няма да навредят).

След варенето се пробват на вкус за сол и при необходимост се добавя и малко сол на вкус. Църното пиперче е задължително. Други подправки не съм слагал, но тава е въпрос на предпочитание.

За пърженето няма какво толкова да обяснявам. Пържи се на 2/3 от мощността на котлона след загряването на олиото.

Гребва се с голяма лъжица и се разстила по дъното на тигана - абе все едно, че пържим бухти.

Пържат се до хубаво зачервяване и се вадят върху кухненска хартия за поемане на излишната мазнина.

Не мога да опиша каква Дзверска вкуснотия се получи.

Ако не знаеш, че е карантия, изобщо няма да познаеш какво е ... топи се в устата и направо не е за вярване, че са момици.

Върви си с хубаво питие.

Тези, които не харесват карантия изобщо няма да познаят, че именно това се крие зад тези апетитни "шницелчета".

Впрочем половината от килото направих по този начин, а останалата половинка - с четири вида боб. Е те това беше истинският трепач като ястие, но и на него ще пусна направията.

А сега - само едно - ако намерите, не се стряскайте, а купувайте и правете - както и да се приготвят са Дзверски вкусни, а накрая едно голямо НАЗДРАВЕ!

Старец "Юндола" - деликатес от свинско

Всичко се започна от този прословут салам "Петрохан" и ровенето из тефтерите да намеря рецептата по БДС.

Покрай нея открих и няколко интересни записки от преди години и които при това не съм правил.

Сред тях е и тази, която съм записал като Старец Юндола.

Захванах се с него по записките си преди около седмица и понеже виждам какво се получава, реших да споделя рецептата, а когато го пробвам, ще допълня публикацията.

Запазих и името, под което съм си го записал, без да знам защо е такова - просто нямам спомен. Видял съм го някъде в този вид и съм го записал. Сега просто е ред да го направя.

Необходими са свинско месо от бута и гърдите и след като не съм писал по колко, значи е поравно.

Първото ми отклонение е, че ползвах само свински гърди, които се нарязват произволно на едри парчета примерно 2х2 см.

За подправяне на 1 кг месо 25 грама сол, 2 грама захар и по 4 грама прясно смлян черен пипер и кимион. 

За солта се отклоних малко - 10 грама нитритна (за сигурност) и 13 грама обикновена.

Месото се нарязва, разбърква много добре със солта и останалите подправки и се оставя за 24 часа на хладно.

Понеже съм записал "старец" предположих, че се пълни или в шкембе или в пуска. Възможно е и в сляпо черво (бърсак) или много широки черва.

Все пак заложих на пуска.

След напълването се оставя в хладилника за 2-3 дни, след това се пресова за 24 часа.

Овързва се и започва сушенето - все пак е топло и затова нощем на терасата и през деня в хладилника.
На третия ден започва да се пресова през ден - на стягата за по 12 часа.

Вече съхне 8-ми ден и се вижда от първата снимка, че е започнал да хваща бяла плесен, което много ми харесва.

Не знам защо, но имам усещането, че ще се получи много добре и затова бързам със споделянето.

За сега толкова...

Тука е на 16-ти ноември.
Беше провисен да се суши на 22-ри октомври с начално тегло 1200 грама, а тука е на 24-я ден и е останал с тегло точно 802 грама.
Много добре изсъхнал и стегнат.

Бели се лесно, реже се тънкофайски и не се разпада.
Да не казвам колко ароматен и дзеврски вкусен е.
Просто трябва да се направи и да му се наслаждавате.
Ако нямате пуска, може да се сложи в по-широко колагеново черво или в телешки чоз.
В този случай ще изсъхне и доста по-бързо.











И пак Наздраве!