Гол тиквеник по Дзверски

 Онзи ден Хелуин, след него тиквени избори, а предизборно младежите заявиха, че ще се приберат за малко "да се заредят" идейно и дадоха заявка за тиквеник и някаква тиква ей така по най ...

 За тиквениците всичко е ясно. Насън да ме бутнат, ще го направя поне в 10 варианта, ама ей това за някаква тиква ама по най ... ме хвърли извън тъча. Сетих се, че върви някаква рецепта из ФБ като много модерна тази есен за гол тиквеник.

 Гугльото ме прати също в тъча - поне 10 рецепти "гол тиквеник" - и всичките като ксерокс копия на варена тиква, запеена с яйца и мляко. Такова единодушие в рецептите направо ме разби. Абе ксерокс какво да обяснявам.

И като са ти дали 3 часа аванс какво ти остава освен да отскочиш до пазара и да купиш обелена и нарязана тиква - 1,00 леФче килото. Направо няма да те свърши.

Прибираш се започваш да хвърчиш като финикиец - нарязване на кубчета 2х2 см, овалване в 50-60 грама разтопено масло и сетне в 2-3 с.л. брашно, в което смело си бухнал 1 ч.л. ванилена захар и 1 ч.л. канела. Смело със захарта - 2-3 с.л., 100-а мл вода и 50 мл бърбън.

Всичко това направо в тавата и увито с алуминиево фолио за 40 мин. във Хурната.

След това вече фолиото не ти трябва, но си го запазваш за втора употреба - икономията е майка на бедността.

При вече полуготовата тиква бухаш смело печени коре за баница на сач - има едни такива при нас Одрински - 6 броя - 500 грама ги продават по 2 лв за пакет. Прежалваш една от тези кори и я натрошаваш вътре в тавата и връщаш във фурната. Нека както са натрошени отгоре, да вземат да се зачервят и засрамят ...

установих, че най-добре се чувстват на дъното на фурната, а не върху решетката. И нека ги блъска поне 200С - кат чернички на плажа ... (Лелей коя ли конвенция ще ме санкционЕра за ... нямам толкова пари като БФС да си платя глобата - ще събирам помощи :) )

Докато в тавата всичко си върви на пълна излагация и срамно зачервяване, цели четири яйчиЩа от щастливи кокошки се разбиват с 500 мл мляко от съмнителна крава и след бързо вадене се залива, яко се разбърква - да не познаят останалите какво е станало с тавата и отново на 180С - ама на вентилаторче, да ги обдухва и да му е кеф.

Само забравих, че тука е великият момент - малко преди да стане като загоряло, тавата се вади, вътре се бухат 4-5 дзверски лъжици мед и в рамките на изчерпаното търпение - 3-4 минути на обдухване.

Идва най-трудното - вадене и дишане със шнорхел, да не получиш дихателен пристъп от аромата на тиква, канела и ванилия.

Най-добре е да стане поне с температура на атомния човек по Любен Дилов (1957 год. ако не ме лъже паметта) и се нарязва на квадратчета и поръсва с пудра захар...

Оказа се, че деЗертчета става по-вкусно, ако вземеш да го забравиш в хладилника поне една нощ.

Ама дека таквоз търпение :)

Режеш, ръсиш с пудра захар, сипваш розето и засядаш ...

Дзверски десерт с едно стандартно име и нямащ нищо общо с това дет го рИкламират масово.

Правете, сипвайте си и Наздраве! Колкото  и да е странно, с един десерт също може да се каже Назраве!

Лесна и вкусна содена питка "Денка"

 То за една содена питка няма какво много да се пише, но тази на съседката Денка става винаги просто уникална. Записал съм рецептата и когато трябва да отпретна нещо набързо я правя.
 За да не съм голословен, веднага давам необходимите продукти и начина на направията:
 В голяма купа се пресяват пред голяма цедка 10 големи с.л. с връх брашно. Добавя се 1 ч.л. с връх сода бикарбонат (или бакпулвер) + 1 ч.л. сол и толкова захар, и се разбърква с вилица като в средата се оформя нещо като кладенче, в което се чукват три яйца и отново се разбърква с вилицата.
 Слага се 3/4 кофичка кисело мляко и отново се разбърква с вилицата.
 Следва добавяне на 4-5 с.л. разтопено масло и 1 с.л. олио и пак бъркане с вилицата.
 В това време фурната се включва на максимална температура, а около 250-300 грама сирене се натрошават с вилицата и добавят в тестото.

 Тука е интересния момент - сиренето може да се замени с кубчета ситно нарязан кашкавал, или колбас, или да се комбинират ... Що душа ти сака ... 
 Получената консистенция трябва да е много по-гъста от боза - по-скоро като меко тесто и това понякога налага добавяне на малко кисело мляко или брашно.

 Тава с около 28 см диаметър се намаслява и в нея се сипва тестото и пъха във фурната. В този момент температурата се намалява на 150С и се пече около за 40 минути или до хубаво зачервяване.
 Става страшно бързо - има няма 5 минути за объркването и сетне само малко търпение за печенето.

От горе може да се ръсне с малко сусамец, мак или ленено семе ... А ако се ръсне с морска сол става Дзверотия ...

П.П. Най-хубавото е, че питката може да се приготви във варианта "почисти хладилника" и да се сложи от всичко по малко.
Става просто Уникална тази питка.

"Шницелчета" от свински момици

 Значи като стане дума за карантия, доста народ настръхва и започва едно отричане или вричане ... Била гадна, била "фира" и храна за кучетата.

 В интерес на истината, това е петата част на животното - в миналото основна храна за бедните, които не са можели да си позволят месо. Нашите Деди нищо не са изхвърляли на кучетата от животното, което са отгледали и което им е служело за прехрана за дълго време.

 Този път няма да бъда подробен и няма да обяснявам какво представляват тимусните жлези на животното, само казвам, че освен че са много вкусни, са и много полезни. В блога съм изписал доста за момиците ...

 В месарницата на пазара поне два три пъти се появяват и поне веднъж месечно си ги приготвям. Направо не искам да казвам каква им е цената - цяло 1 леФче за цяло едно килце.

 Признавам си честно, позапецнах с идеята как да ги направя по - различно и запитах в една група във ФБ. Хората дадоха доста идеи, но в общи линии все варианти, които съм пробвал, но от някои подмятания за пържени и т.н. ми се появи хрумка и сега се обясня какво направих.

Първо на първо и задължително е момиците да се нарежат на парчета и сложат в купа със студена вода с малко оцет и да се изкисват поне 2 часа. 

Моята хитрина е друга - след 30-а минути сменям водата, слагам лимонов сок и портокалов сок и оставям за два часа. Сетне хубаво измивам.

След измиването следва сваряване - за около 30-а минути, във вода с малко сол, добавка на 5-10 зърна черен пипер, бахар, едно дафиново листче, 2-3 скилидки чесън и 1 глава лук резната на две.

Колкото по-добре се сварят, толкова по-добре, както казва мечо Пух.

Следва вадене от тенджерата и изчакване да поизстинат добре и се нарязват на възможно ситно - демек на късчета 2х2 см, но по-ситно или някъде от този порядък.

В купа нарязаните момици се смесват с 2-3 с.л. брашно (в случая пълнозърнесто), 1 ч.л. сода и 1-2 яйца в зависимост от количеството (за 500 грама стига едно, но и две няма да навредят).

След варенето се пробват на вкус за сол и при необходимост се добавя и малко сол на вкус. Църното пиперче е задължително. Други подправки не съм слагал, но тава е въпрос на предпочитание.

За пърженето няма какво толкова да обяснявам. Пържи се на 2/3 от мощността на котлона след загряването на олиото.

Гребва се с голяма лъжица и се разстила по дъното на тигана - абе все едно, че пържим бухти.

Пържат се до хубаво зачервяване и се вадят върху кухненска хартия за поемане на излишната мазнина.

Не мога да опиша каква Дзверска вкуснотия се получи.

Ако не знаеш, че е карантия, изобщо няма да познаеш какво е ... топи се в устата и направо не е за вярване, че са момици.

Върви си с хубаво питие.

Тези, които не харесват карантия изобщо няма да познаят, че именно това се крие зад тези апетитни "шницелчета".

Впрочем половината от килото направих по този начин, а останалата половинка - с четири вида боб. Е те това беше истинският трепач като ястие, но и на него ще пусна направията.

А сега - само едно - ако намерите, не се стряскайте, а купувайте и правете - както и да се приготвят са Дзверски вкусни, а накрая едно голямо НАЗДРАВЕ!