Пълнен свински джолан

 Погледнах си заглавието - пълнен свински джолан ?! Ами много бедничко и просто нищо не показва, че иде реч за една невероятна Дзверска вкуснотия.

 В къщи много се харесва свинският джолан с кожа - правил съм го в най-различни разновидности, но точно така - не. И сме очаровани от резултата.

Един заден свински джолан е обикновено около 1,5 кг и е напълно достатъчен за 4-6 порции.

Първото, което трябва да се направи е джоланът да се обезкости с остър нож. По-лесно е да се започне откъм широката страна - костите в действителност са две и са свързани една за друга - затова обезкостяването се извършва именно и на двете наведнъж. Внимава се само да не се прореже кожата или някой пръст...

Извадените кости не е нужно да се почистват старателно от месото - просто заминават с малко зеленчуци за варене на бульон, от който може да се приготви някаква вкусна супа или нещо подобно.

След като се извадят костите се получава един доста широк отвор: пак с ножа се изрязва част от месото и от към широката страна се правят два три "джоба". В местата на отворите джоланът съвсем леко се овкусява със сол и черен пипер.

С това е свършена най-трудната част.

В подходяща купа се омесват около 400 грама кайма и ситно нарязаното изрязано от джолана месо. Овкусява се със сол, черен пипер, малко кимион и червен пипер (дали ще се ползва лютив или пушен е въпрос на вкус).

На ситно се нарязват 2-3 кисели краставички, един варен морков, 50-70 грама кашкавал на кубчета. В случая имах и едно парченце чоризо и малко шунка - също на ситно. По желание може да се добавят и 2-3 скилидки чесън.

По въпроса за плънката няма правило - слагат се продукти малко от типа на "почисти хладилника".

Така подготвената плънка се напъхва в основния прорез на джолана и направените "джобчета". 

Напълненият джолан се намазва отвън обилно с червен пипер и чубрица, но всеки може да си овкуси какво иска.

Идеята ми беше да го зашия от двете страни, но не си намерих огромната игла.

Затова го овързах с конец, напъхах в плик за печене и пак овързах, за да запази формата си и да не изпадне плънката при печенето.

Пликът с джолана се слага в подходяща съдина, а в друг плик се слагат цели картофи, а ако са големи, резнати на две. 

И те се овкусяват със сол, пипер, риган или чубрица, една две скилидки чесън, но не слагам олио, а ползвам масло.

За фурната ползвам една йенска тенджерка с капак като две части много добре застават една до друга.

Като се ползват стъклени съдини, се слагат в студена фурна, включва се на 150С и постепенно температурата се увеличава до 230С. На тази температура - около 30-а минути и сетне на 170С - до готовност - за около 1,5-2 часа.

Картофите се опичат по-бързо и затова трябва да се извадят, когато се зачервят добре. За по-добър ефект пликът се обръща поне един път.

След изваждането на плика от тавата се оставя на дъската да си се отпусне малко и да поизстине.

Така ще може да се нареже на порционни парчета по-добре.

В тавата се е отделил доста сос от печенето и докато джоланът изстива, в тиган може да се задуши малко лук на много ситно, или гъбки и заедно със соса от печеното и малко винце да се превърне в една разкошна заливка за печеното.

Идва моментът на махане на плика за печене и нарязване на шайби.

Ароматът не може да се опише.

Кожата е станала мекичка и направо се топи.

Идва моментът на сервирането - месцето се къса направо с вилицата, дори и нож не му трябва, кожичката се топи.

Слага се питието и по-добре историята да спре до тук.

Пробвайте се да го направите и няма да съжалявате.

НАЗДРАВЕ!

Бърз и лесен сач с месо и зеленчуци

 Като казвам "бърз и лесен" сач с месо не подвеждам никого - наистина е такъв. Разбира се, има и малко предварителна подготовка за мариноване на месото.

 Хубавото на този вариант е, че може да се направи със свинско месо, с пуешко или пилешко или с комбинацията им. Докато пуешкото или пилешкото искат кратко време за мариноване, то при свинското важи принципа - колкото повече, толкова по-добре. 

Предпочитам свинското разбира се - врат, плешка или шарено месо от гърдите.

Месото - примерно 500 грама, се нарязва на кубчета като за шишчета и се овкусява с 1/2 ч.л. черен пипер, 1 или 1 1/2 ч.л. червен пипер (желателно е и малко пушен, като слагането на лютив пипер е въпрос на вкус), 1 ч.л. риган, 1 с.л. мед и 1-2 с.л. зехтин или олио. Една глава лук се нарязва на полумесеци и се размачква с щипка сол и оцет. Всичко се омесва добре и оставя така да се маринова на хладно. 

Ако много се бърза, стигат и 30-а минути. 

При мариноването не слагам сол. Сол слагам едва преди слагането на сача.

За заленчуците няма да обяснявам - лук, моркови, чушка, тиквичка - каквото има,почистват се и се нарязват на кубчета. Овкусяват се със сол, пипер и чубрица. Слага им се малко зехтин и заедно с месото се объркват в подходяща купа.

Ако се ползва чугунен сач, няма проблеми, но глиненият сач си изисква малко предпазливост.

Глиненият сач се намазва с мазнина и се слага във фурната на 150С и се оставя да загрее. Сачът, вече загрял се вади с ръкавици, в него се сипват месото и зеленчуците, отгоре се нареждат резени домат и се връща във фурната, която се увеличава на 200С за 10-а минути и сетне се дозапича на 230С - до готовност, някъде около 30-а минути.

Има и друг вариант - като се напълни, глиненият сач да се сложи в студена фурна и да се включи на 180С и сетне да се увеличава температурата, но в първия вариант става много по-добре.

Впрочем, ползвам и една малка хитринка - подготвям зеленчуците, във времето, в което сачът загрява във фурната. 

Като се извади от фурната, може леко да се ръсне с настърган кашкавал или някакво подобно сирене - гауда, ементал и т.н.

Става наистина бързо и лесно и е невероятна вкуснотия като хапване и като мезе за питието.

НАЗДРАВЕ!

Закуска "петминутка"

 Заявката за съботна закуска беше палачинки. Да, ама нещо сутринта бях малко нефел и не ми се висеше до котлона, та реших да направя т.нар. немска палачинка или мексиканска шапка. Тавата се намазнява, загрява и палачинковата смес се излиза вътре. Пече се бързо и се надува по средата и става направо като мексиканска шапка.

 Извадих тавата, сложих в нея по 1-2 с.л. масло и олио и във фурната да загрява на 200С.

В купа чукнах 4 яйца и хоп първата изненада - кутията с прясно мляко в хладилника се оказа с по-малко от 50 мл в нея. 

Та вместо с прясно мляко яйцата разбих с кофичка кисело мляко и това промени изцяло плана ми за палачинката, тъй като се присетих за една тънка питка дето Баба ни я правеше преди доста години. Само че вместо сирене като нея, добавих 250 грама извара и 1 ч.л. сода, както и брашно - колкото да стане тесто доста по-гъсто от палачинково, но да може да се изсипва. Бъркането става с лъжица.

Всичко това отнема има няма 3 минути. Настъргах и около 100 грама кашкавал.

Тавата се вади от фурната, естествено с ръкавица, тестяната смес се изсипва в нея на равен пласт и отгоре се наръсва с настъргания кашкавал и обратно във фурната.

Пече се на 200С до хубаво зачервяване за около 20-25 минути - все пак си зависи от фурната.

След като се извади тавата от фурната се нарязва на парчета и направо на масата за закуска.

Става много бързо - всичко на всичко със забъркването и печенето, кажи речи половин час.

Невероятно вкусна и лесна закуска.

27.01.2020 г.
П.П. Баба я правеше често в печката с дърва - яйца, мляко, овче сирене, брашно - всичко домашно. Само содата купуваше. Като се опечеше, я мажеше обилно с домашно масло и ръсеше с чубрица. Беше тънка около един пръст и от тавата я слагаше направо на синията. Нямам спомен да я наричала с някакво име.  Само казваше, днес сме на сиренката.
Синията вече изчезна от нашия бит. Беше една ниска масичка с кръгла форма обикновено на три крачета, рядко на четири или пък върху две дъговидни дъски с височина около 20-а см. Около нея се сядаше направо върху чергата.