Телешки суджук "Ятаган"

  Този суджук "Ятаган" се появи като резултат на един експеримент с доста налучкване на подправките. 

  В интерес на истината едвам дочаках да стане. Вече е опитан и оценен с 9,9 от 10 възможни.

Всичко се започна, че от една турска месарница купувах телешко и овче месо и видях едни такива хубави суджуци. Доста ги разпитвах какво има вътре и как са направени. Отговориха ми, че това е ориенталски суджук само от телешко и че само Майсторът знае какво има вътре, а те знаят, че има чесън, червен пипер, лютив пипер и още много други ...

В Турция съм го виждал в продажба и съм купувал. В доста заведения го сервират леко запържен с много гарнитури или го слагат в разни ястия. 

Купих, пробвах и много ми хареса.

Реших да направя такъв или поне нещо подобно, та нали току що бях купил и достатъчно хубаво телешко за експеримента.

Вездесъщият Гугльо не ми даде каквато и да е информация нито за ориенталски, нито за турски суджук. Горе долу на вкус се ориентирах какво има. А от магазина с турски стоки на пазара купих т.нар. Седем подправки - лютив пипер, сладък червен пипер,кимион, мента (нане), чимен, сумак и черен пипер.

Та да си дойдем на думата:

Телешкото месо се нарязва на подходящи за месомелачката парчета като се почиства от ципи и др.п.

Месото се смила заедно с 5 скилидки чесън (на кило месо).

В получената кайма на кило се слагат 20 гр обикновена сол и около 30 грама от  седемте подправки. От тук насетне се започва надграждане на подправките: още 5 грама прясно смлян черен пипер, 5 грама захар, по 3 грама сумак и кимион, 5 грама чубрица, 25 грама сладък червен пипер (от тях 5 грама пушен) и за последно още 15 грама лютив червен пипер.

Следва хубаво омесване и оставяне на хладно да си почине за 24 часа.

За пълненето се оказа, че нямам телешки черва, а само телешки чоз, който е по-широк. Но това не е проблем.

Чозът се слага в купа с марна вода (демек с телесна температура). Половин лимон се изцежда в купата и се пуща и самият лимон вътре.

Колкото повече престои, толкова по-добре. Поне 2 часа. Лимонът убива всякакви миризми, а червата придобиват лек цитрусов аромат.

За пълненето на малки количества ползвам пистолет за силикон - страшно удобна и полезна джаджа.

Този път реших, че ще напълня всичкото количество в едно черво и се получи едно голямо лепезе точно 75 см с тегло 1,300 кг.

Естествено, оглежда се дали има някъде въздух и червото се надупчва с игла без голямо престараване.

Та както си беше такова дълго го закачих от двата края на простора да си се суши така.

Времето се оказа благосклонно - хладно и с лек ветрец и на остъклената тераса много добре му пасна.

За 14 дни си изсъхна идеално и остана точно 60 % от първоначалното си тегло.

Може би можеше да повиси още ден два, но нямах търпение да го пробвам и вчера биде нападнато.

Трудно ми е да обясня колко ароматно и вкусно се получи.

Направо режеш, рИвеш и викаш НАЗДРАВЕ!

Единствената забележка - малко по-силен аромат на чесън и една идея по-лютиво отколкото се възприема в къщи. Макар че за мене, лютивичкото дори ми се вижда, че можеше да е малко повечко.

Значи 5-те скилидки чесън (бяха големи) на кило идват в повечко - може би 4 щеше да е по-добре.

Вижда се - не без основание го нарекох "суджук ятаган" и то на снимката е "съкратен" вече с 20-а сантима за пробата.

Па и ако го бях пресовал на няколко пъти по време на сушенето, щеше да си стане направо истинска сабя.

Наистина голяма вкуснотия.

Не съм и предполагал, че с толкова много подправки ще стане такава дзверска вкуснотия.

Обикновено 5 грама черен пипер и 3 грама кимион, а тука са почти 100-а.

Мислех, че това няма да може да се яде..., а то просто стана Уникално.

Този път го правих с обикновена сол - в името на експеримента. Реших, че толкова много подправки, ще играят някаква по-значима роля и така се оказа.

Впрочем, това не е онзи "ориенталски суджук". За него получих от ФБ приятелка цели две рецепти като по едната вече съм направил пробната партида.

Какво друго да кажа, освен едно НАЗДРАВЕ!

То днес си е и Трифон Зарезан, та ЧЕСТИТ ПРАЗНИК и  още веднъж НАЗДРАВЕ!

Крем супа от моркови и червено цвекло

 Както преди няколко месеца писах, т.нар. супи напълно ги недолюбвах и за да направя и хапна някаква супа, пистолетът трябваше да опрян в слепоочието. Изключение - единствено за шкембе и търнак чорба или някаква подобна с много месо като курбан. От миналото лято правя поне 2-3 пъти седмично най-различни супи и направията им я възприемам направо като забавление. Сравнително малко и разнообразни продукти, бърза подготовка на продуктите и за моя изненада приятно хапване за разяждане.

 Супите от спанак, коприва и лапад направо ми станаха любими, та чак се изненадвам от себе си.

  Даже бих казал, че да се направи една супа е едва ли не по-лесно отколкото да се затопли и направи някаква от тези готовите - инстантните, които хич ама хич не ги пущам да прекрачат прага ни.

 Та този път ще споделя една невероятна крем супа от моркови и червено цвекло. Не е необходимо да обяснявам колко здравословни и полезни за здравето са тези два кореноплодни.

За 4 порции са необходими 1 голяма червено цвекло и поне 4-5 големи моркова, 2-3 скилидки чесън.

Без значение е, че приготвям супата в мултикукър - по същия начин се прави и в тенджера.

В бързоварната кана се слага около 1,5 л вода и се включва да загрява.

В съдината се слагат 1-2 с.л. масло и 1 с.л. зехтин и докато се загряват, чесънът се нарязва и пуща при тях. Докато чесънът се запържва, морковите и цвеклото се обелват и нарязват и заминават при чесъна. Всичко това отнема не повече от три-четири минути. Зеленчуците се заливат с врялата вода от каната, колкото да се изравни с тях. За около 20-а минути зеленчуците са се сварили. Леко се осоляват и се добавя 1 с.л. сушени зеленчуци.

Обикновено, вадя 1-2 с.л. от сварените зеленчуци и се нарязват на ситно, а останалото в съдината се пасира направо в нея. Като се връщат ситно нарязаните зеленчуци и се вари буквално 2-3 минути. 

Сервира си се топла топла, ръсната с малко магданозец и крутони с масълце.

Понеже я обичам по-така, добавям натрошено сирене (в случая прясно биволско), чаена лъжичка чили сос и обилно поръсвам с едро смляно църно пиперче.

А на снимката е моето тайно "оръжие" - с него всички зеленчуци се режат фантастично бързо направо в съдината и то във вид в какъвто искаш. Спестява страшно много време, но си има и един кусур - трябва да внимаваш пръста ти да не попадне там, че одма си му отрязал едно парче.

Лелей пак писах повече време, отколкото ми е необходимо да отпретна две такива супички ...

Правете смело- няма правила за продуктите, винаги може да се добави нещо - преди време правих подобна супа, в която сложих кисела ябълка и стана нещо невероятно.

Нека да Ви е вкусно с подобна здравословна крем супа.

Пълнен свински джолан

 Погледнах си заглавието - пълнен свински джолан ?! Ами много бедничко и просто нищо не показва, че иде реч за една невероятна Дзверска вкуснотия.

 В къщи много се харесва свинският джолан с кожа - правил съм го в най-различни разновидности, но точно така - не. И сме очаровани от резултата.

Един заден свински джолан е обикновено около 1,5 кг и е напълно достатъчен за 4-6 порции.

Първото, което трябва да се направи е джоланът да се обезкости с остър нож. По-лесно е да се започне откъм широката страна - костите в действителност са две и са свързани една за друга - затова обезкостяването се извършва именно и на двете наведнъж. Внимава се само да не се прореже кожата или някой пръст...

Извадените кости не е нужно да се почистват старателно от месото - просто заминават с малко зеленчуци за варене на бульон, от който може да се приготви някаква вкусна супа или нещо подобно.

След като се извадят костите се получава един доста широк отвор: пак с ножа се изрязва част от месото и от към широката страна се правят два три "джоба". В местата на отворите джоланът съвсем леко се овкусява със сол и черен пипер.

С това е свършена най-трудната част.

В подходяща купа се омесват около 400 грама кайма и ситно нарязаното изрязано от джолана месо. Овкусява се със сол, черен пипер, малко кимион и червен пипер (дали ще се ползва лютив или пушен е въпрос на вкус).

На ситно се нарязват 2-3 кисели краставички, един варен морков, 50-70 грама кашкавал на кубчета. В случая имах и едно парченце чоризо и малко шунка - също на ситно. По желание може да се добавят и 2-3 скилидки чесън.

По въпроса за плънката няма правило - слагат се продукти малко от типа на "почисти хладилника".

Така подготвената плънка се напъхва в основния прорез на джолана и направените "джобчета". 

Напълненият джолан се намазва отвън обилно с червен пипер и чубрица, но всеки може да си овкуси какво иска.

Идеята ми беше да го зашия от двете страни, но не си намерих огромната игла.

Затова го овързах с конец, напъхах в плик за печене и пак овързах, за да запази формата си и да не изпадне плънката при печенето.

Пликът с джолана се слага в подходяща съдина, а в друг плик се слагат цели картофи, а ако са големи, резнати на две. 

И те се овкусяват със сол, пипер, риган или чубрица, една две скилидки чесън, но не слагам олио, а ползвам масло.

За фурната ползвам една йенска тенджерка с капак като две части много добре застават една до друга.

Като се ползват стъклени съдини, се слагат в студена фурна, включва се на 150С и постепенно температурата се увеличава до 230С. На тази температура - около 30-а минути и сетне на 170С - до готовност - за около 1,5-2 часа.

Картофите се опичат по-бързо и затова трябва да се извадят, когато се зачервят добре. За по-добър ефект пликът се обръща поне един път.

След изваждането на плика от тавата се оставя на дъската да си се отпусне малко и да поизстине.

Така ще може да се нареже на порционни парчета по-добре.

В тавата се е отделил доста сос от печенето и докато джоланът изстива, в тиган може да се задуши малко лук на много ситно, или гъбки и заедно със соса от печеното и малко винце да се превърне в една разкошна заливка за печеното.

Идва моментът на махане на плика за печене и нарязване на шайби.

Ароматът не може да се опише.

Кожата е станала мекичка и направо се топи.

Идва моментът на сервирането - месцето се къса направо с вилицата, дори и нож не му трябва, кожичката се топи.

Слага се питието и по-добре историята да спре до тук.

Пробвайте се да го направите и няма да съжалявате.

НАЗДРАВЕ!