Мезелък от свински гърди на пара

 Започвам да пиша тази публикация още докато мезето е на дъската и съм си турнал питието и дари не съм му измислил име. Надявам се, че докато я напиша, все нещо ще ми хрумне.

 Днес е неделя и при това Петльовден, и при това огледална дата - 02 02 20 20. Голям праз, ама си го възприемаме като по-специален ден, та и затова - опит за по-специално меню в къщи- ей по така. 

 Ще се огранича до първото нещо - специална крем супа от лапад с моркови и други нещица, защото тя има отношение към този мезелък.

  И до второто- от вчера съм овкусил едни свински гърдички със сол, църно пиперче, кимионче и оставил нарязани на дълги ивици в хладилника с идеята тази вечер да бъдат пекнати на скарата.

 Това в общи линии е предисторията, а към нея една добавка - заради вчерашния Трифон забравих да извадя лапада от фризера. Все едни случайности по никакво време...

Не гледате снимката, тя е възстановка след направата на всичко.

Като се присетих, че лападът се седи замразен и няма как да си направим крем супата с него, го извадих от фризера, бухнах в купата на мултито, капнах му малко водичка и 2 с.л. масло и ха ха да включа уредчето като ме осени Свише идеята да турна отгоре оная джаджа за варене на пара. А върху нея разположих свинските гърдички.

Програмката е 30 мин. варене. Напълно достатъчно време лападът да се разтопи и да е готов за направия на супата. Месото си беше поизкарало белтъчините и започнало да омеква.

Поизгледох го като голям камък, махнах джаджата и си подгових всичко за направията на супата. И отгоре отново онази джаджа. Докато супата се вари, програмката е 40 мин., месото си остана да се оварява на парата.

Не се стърпях и някъде около 20-тата минута реших да си видя мръФката, стори ми се готова и махнах съдината от кукъра и се оставих супата да си се вари.

Преди 30-а минути го извадих, оставих да поизстине, резнах и опитах. Е и веднага си налях питието - такова мезе от свински гърди на пара не бях до сега - крехко и топящо се. 

Па и най-важното - докато си правиш супата, си правиш и невероятно мезе от свински гърди.

И да знаете това не е рецепта, а просто начин за направия на една невероятна вкуснотия.

N.B.Само една бележка - трябва да се наглежда от време на време, за да не се "изпусне", защото ще стана твърдо, а не сочно и на другия ден няма да може да се яде. Идеален е вариантът с ползване на термометър за печене - стига 68С макс 70С и веднага се вади. Длъжен съм да предупредя, защото разлика от няколко градуса в повече ще го направи просто преварено месо, а не крехък и сочен деликатес.

Заглавието ей сега ми хрумна и приемам идеи.

НАЗДРАВЕ!

Телешки суджук "Ятаган"

  Този суджук "Ятаган" се появи като резултат на един експеримент с доста налучкване на подправките. 

  В интерес на истината едвам дочаках да стане. Вече е опитан и оценен с 9,9 от 10 възможни.

Всичко се започна, че от една турска месарница купувах телешко и овче месо и видях едни такива хубави суджуци. Доста ги разпитвах какво има вътре и как са направени. Отговориха ми, че това е ориенталски суджук само от телешко и че само Майсторът знае какво има вътре, а те знаят, че има чесън, червен пипер, лютив пипер и още много други ...

В Турция съм го виждал в продажба и съм купувал. В доста заведения го сервират леко запържен с много гарнитури или го слагат в разни ястия. 

Купих, пробвах и много ми хареса.

Реших да направя такъв или поне нещо подобно, та нали току що бях купил и достатъчно хубаво телешко за експеримента.

Вездесъщият Гугльо не ми даде каквато и да е информация нито за ориенталски, нито за турски суджук. Горе долу на вкус се ориентирах какво има. А от магазина с турски стоки на пазара купих т.нар. Седем подправки - лютив пипер, сладък червен пипер,кимион, мента (нане), чимен, сумак и черен пипер.

Та да си дойдем на думата:

Телешкото месо се нарязва на подходящи за месомелачката парчета като се почиства от ципи и др.п.

Месото се смила заедно с 5 скилидки чесън (на кило месо).

В получената кайма на кило се слагат 20 гр обикновена сол и около 30 грама от  седемте подправки. От тук насетне се започва надграждане на подправките: още 5 грама прясно смлян черен пипер, 5 грама захар, по 3 грама сумак и кимион, 5 грама чубрица, 25 грама сладък червен пипер (от тях 5 грама пушен) и за последно още 15 грама лютив червен пипер.

Следва хубаво омесване и оставяне на хладно да си почине за 24 часа.

За пълненето се оказа, че нямам телешки черва, а само телешки чоз, който е по-широк. Но това не е проблем.

Чозът се слага в купа с марна вода (демек с телесна температура). Половин лимон се изцежда в купата и се пуща и самият лимон вътре.

Колкото повече престои, толкова по-добре. Поне 2 часа. Лимонът убива всякакви миризми, а червата придобиват лек цитрусов аромат.

За пълненето на малки количества ползвам пистолет за силикон - страшно удобна и полезна джаджа.

Този път реших, че ще напълня всичкото количество в едно черво и се получи едно голямо лепезе точно 75 см с тегло 1,300 кг.

Естествено, оглежда се дали има някъде въздух и червото се надупчва с игла без голямо престараване.

Та както си беше такова дълго го закачих от двата края на простора да си се суши така.

Времето се оказа благосклонно - хладно и с лек ветрец и на остъклената тераса много добре му пасна.

За 14 дни си изсъхна идеално и остана точно 60 % от първоначалното си тегло.

Може би можеше да повиси още ден два, но нямах търпение да го пробвам и вчера биде нападнато.

Трудно ми е да обясня колко ароматно и вкусно се получи.

Направо режеш, рИвеш и викаш НАЗДРАВЕ!

Единствената забележка - малко по-силен аромат на чесън и една идея по-лютиво отколкото се възприема в къщи. Макар че за мене, лютивичкото дори ми се вижда, че можеше да е малко повечко.

Значи 5-те скилидки чесън (бяха големи) на кило идват в повечко - може би 4 щеше да е по-добре.

Вижда се - не без основание го нарекох "суджук ятаган" и то на снимката е "съкратен" вече с 20-а сантима за пробата.

Па и ако го бях пресовал на няколко пъти по време на сушенето, щеше да си стане направо истинска сабя.

Наистина голяма вкуснотия.

Не съм и предполагал, че с толкова много подправки ще стане такава дзверска вкуснотия.

Обикновено 5 грама черен пипер и 3 грама кимион, а тука са почти 100-а.

Мислех, че това няма да може да се яде..., а то просто стана Уникално.

Този път го правих с обикновена сол - в името на експеримента. Реших, че толкова много подправки, ще играят някаква по-значима роля и така се оказа.

Впрочем, това не е онзи "ориенталски суджук". За него получих от ФБ приятелка цели две рецепти като по едната вече съм направил пробната партида.

Какво друго да кажа, освен едно НАЗДРАВЕ!

То днес си е и Трифон Зарезан, та ЧЕСТИТ ПРАЗНИК и  още веднъж НАЗДРАВЕ!

Крем супа от моркови и червено цвекло

 Както преди няколко месеца писах, т.нар. супи напълно ги недолюбвах и за да направя и хапна някаква супа, пистолетът трябваше да опрян в слепоочието. Изключение - единствено за шкембе и търнак чорба или някаква подобна с много месо като курбан. От миналото лято правя поне 2-3 пъти седмично най-различни супи и направията им я възприемам направо като забавление. Сравнително малко и разнообразни продукти, бърза подготовка на продуктите и за моя изненада приятно хапване за разяждане.

 Супите от спанак, коприва и лапад направо ми станаха любими, та чак се изненадвам от себе си.

  Даже бих казал, че да се направи една супа е едва ли не по-лесно отколкото да се затопли и направи някаква от тези готовите - инстантните, които хич ама хич не ги пущам да прекрачат прага ни.

 Та този път ще споделя една невероятна крем супа от моркови и червено цвекло. Не е необходимо да обяснявам колко здравословни и полезни за здравето са тези два кореноплодни.

За 4 порции са необходими 1 голяма червено цвекло и поне 4-5 големи моркова, 2-3 скилидки чесън.

Без значение е, че приготвям супата в мултикукър - по същия начин се прави и в тенджера.

В бързоварната кана се слага около 1,5 л вода и се включва да загрява.

В съдината се слагат 1-2 с.л. масло и 1 с.л. зехтин и докато се загряват, чесънът се нарязва и пуща при тях. Докато чесънът се запържва, морковите и цвеклото се обелват и нарязват и заминават при чесъна. Всичко това отнема не повече от три-четири минути. Зеленчуците се заливат с врялата вода от каната, колкото да се изравни с тях. За около 20-а минути зеленчуците са се сварили. Леко се осоляват и се добавя 1 с.л. сушени зеленчуци.

Обикновено, вадя 1-2 с.л. от сварените зеленчуци и се нарязват на ситно, а останалото в съдината се пасира направо в нея. Като се връщат ситно нарязаните зеленчуци и се вари буквално 2-3 минути. 

Сервира си се топла топла, ръсната с малко магданозец и крутони с масълце.

Понеже я обичам по-така, добавям натрошено сирене (в случая прясно биволско), чаена лъжичка чили сос и обилно поръсвам с едро смляно църно пиперче.

А на снимката е моето тайно "оръжие" - с него всички зеленчуци се режат фантастично бързо направо в съдината и то във вид в какъвто искаш. Спестява страшно много време, но си има и един кусур - трябва да внимаваш пръста ти да не попадне там, че одма си му отрязал едно парче.

Лелей пак писах повече време, отколкото ми е необходимо да отпретна две такива супички ...

Правете смело- няма правила за продуктите, винаги може да се добави нещо - преди време правих подобна супа, в която сложих кисела ябълка и стана нещо невероятно.

Нека да Ви е вкусно с подобна здравословна крем супа.