"Сушена" сланина

 Домашна сланина съм правил в какви ле не варианти - в блога имам поне няколко рецепти за уникално вкусна сланина, но тази надмина всички ми очаквания и стана Дзверска вкуснотия. Та затова ще напиша какво направих.

 Само преди това ще споделя, че в последно време - направо в последните години много трудно намирам дебела поне 3-4 пръста сланина за осоляване. Все една такава тънка - като т мършави недохранени прасета. Та този път открих такава - тавлъ сланина и се понакупих. Част направих по традиционния начин и в буркан, но и отделих едно парче около 500 грама за експеримент.

Парчето както си беше цяло биде турнато в една кутия, на дъното на която имаше около 2 с.л. сол и обилно натъркано със сол отстрани и отгоре- още 2 с.л. Кутията се затваря и се забравя на студено място за седмица. Общото количество на солта - около 4 с.л. за 500 грама сланина.
След седмица в касеролата се наливат около 600-700 мл зелева чорба, слагат се 1 дафинов лист, 4-5 бахарчета, 10-а зрънца черен пипер, 1-2 карамфилчета, 3-4 скилидки пресован чесън и  като за разкош кората на 1/2 изцеден лимон нарязана на ситно. Цялата смес завира на котлона и като заври парчето сланина изтръскано като мокро куче от солта се пуща вътре. Вари се буквално 2-3 минути, котлонът се изключва и се оставя така да си изстине. Сетне на студено - поне за една нощ.
Следва вадене, хубаво избърсване с кухненска хартия, закачване на ченгелче и провисване на терасата.
Така си вися цели 3 седмици и след свалянето беше "олекнала" с цели 10 %.

Последва рязване и пробване.
Отвън чак суха - с нещо като много тънка коричка.
При нарязване - невероятно крехка - чак леко розовее.
Реже се невероятно лесно на тънки парчета, въпреки че беше на стайна температура. Никакво омекване.
Всички аромати се усещаха като букет, без нещо да преобладава.
Признавам без бой, вследствие сушенето - температурите тези дни бяха доста високи, парченцето в края - имаше съвсем леко един такъв привкус - абе особен - този привкус, който сланината придобива като престои дълго време на топло.
Последва нарязване на много ситно на зелената част на едно парче праз с дължина около 15-а см, добавяне на 1 ч.л. сол и 2 скилидки пресован чесън и обилно втриване във вече резната на две парчета сланина.
От там нататък е ясно. Пакетиране и прибиране във фризера.
Проба след три дни - направо Дзверска вкуснотия. Прелестен аромат и вкус.
За следващи път към праза ще добавя черен пипер и идея лютив червен пипер на люспи.
Правете смело - невероятна е и НАЗДРАВЕ!

Крехък пържен телешки дроб

  Преди да започна много ми иска да кажа две три думи за ползите от дроба - черният дроб като започнеш от телешки, агнешки, свински, пуешки и пилешки съдържа в 100 грама седмичната ни доза от необходимия ни витамин В12. Така че веднъж седмично трябва да се хапва, за да подкрепяме организма си.

 Който иска може да прочете в интернет повече. Моята цел е да кажа само, че черният дроб е много полезен и изобщо не трябва да се пренебрегва.

 Толкова за ползите, та за другото: 

 Черен дроб съм приготвял по толкова много различни начини, че свят ми се завива, но не спирам да експериментирам. Все търся вариант, в който наистина да започне да се топи в устата.

 В действителност това не е рецепта, а споделяне на последния ми невероятно успешен експеримент за приготвяне на телешки дроб.

 Няма да обяснявам, че предварително телешкият дроб трябва да се почисти от ципата, която го обвива, от вените и всичко друго. Сетне трябва да се нареже на тънки пластини. Това най-лесно става, когато дробът е много добре охладен - на границата на замръзването.

Сега ще пусна една съвсем ужасна снимка, но намирам, че е необходима:

Нарязаният на ленти, плочки или както и е - важното е да тънки се слага в купа и залива с прясно мляко. Оставя се така за около 30-а минути. Сетне в купата се добавят на 600 гр дроб (толкова беше), 1 ч.л. черен пипер, 1/2 ч.л. кимион, 1/2 ч.л. чесън на прах, по 1/2 ч.л. пушен и лютив червен пипер и 1 ч.л. сода бикарбонат и се изцежда 1/2 лимон. Добре се разбърква и се забравя, най-добре в хладилника, поне за 2 часа.

На снимката много добре се вижда реакцията на содата с лимоновия сок - едни такива красиви пуканчета.

Та така-турнахме го в хладилника и го забравихме. В това време се обелват няколко картофа, нарязват на пръчици и хвъргат в купа със студена вода - да си се плацикат. След 40-а минути се измиват и подсушават с кухненска хартия.

В същото време се почистват няколко скилидки чесън и нарязват на тънки люспи.

Грабаме един тигань и в него него загряваме олио в комбинация с 1-2 с.л. гъша мас.

Хвъргаме картофите и ги запържваме до златисто. Като ги извадим, да не забравим да ги осолим.

Докато се шматкаме с картофите, поставяме в цедка дроба и много добре го отцеждаме. Както си е в цедката го ръсваме със смес от царевично и и обикновено брашно с добавка на 1 ч.л. сол. Отново го изтръскваме от излишното брашно и хоп в силно загрятата мазнина. Само да не забравим да пуснем люспичките чесънче. Слага се по-малко - по няколко парчета. Така се пържат страхотно бързо - за максимум 2-3 минутки от всяка страна и се вадят при картофчетата.

Да знаете, направо не е истина какъв крехък дроб стана - хапваш и се топи в устата. Дори не се налага да се дъФче - нещо като за беззъби пенсионери .

Дзверска вкуснотия. Пробвайте и няма да съжалите.

НАЗДРАВЕ!

Панирани жабешки бутчета

Жабешки бутчета!? Лелей, какви спомени от преди 50 и малко повече годинки. Бяхме Лапета, търчахме по гащета из селските поляни и цяло лято гледахме да се отскубнем от Баба и Дядо и да се топнем в рЯкЪта. Една безгрижна и весела тайфа от Лапета - момчета и момичета. Градските бяхме няколко за "цвят" и все трябваше да се доказваме, че можем да яхмем магарето от раз или да се гмурнем в дълбокия вир, или да изкатерим дивата круша и ... че не ни е страх от смока, който пълзи из тревата... Или че не ни пука и можем да пием мляко направо от овцЪтЪ. Както и че не сме лигльовци и можем да станем в 4,30 часа, да впрегнем каруцата и да сме на тютюнЯ и да пълним кошовете в катранено лепнещите листа, пръстите да почернеят от катрана и че това не ни пречи да излапаме една две филии Ляб със сирене за закуска.

Но най-голямият кеф беше като приключим с низането на тютюна - някъде около обяд. Събирахме се до оградата на училището, бързо строй се, преброй се ... Я, Маринчо (Нела, Митьо ...) ги няма. Бегом до тях, а те горките още нижат или носят на прасето,  или ... На бърза ръка се впрягат чевръсти 15-а чифта ръчички и коша с тютюна е нанизан и низите проснати под сайванта, или прасето нахранено и сетне тумбата с няколко коматЯ Ляб направо към рЯкътъ. Плискотене в марната вода на уморената и бавно течаща река, гмуркане из подмолите и вадене на мряна с ръце или пък ловене на ... жабоци.

Е, те това беше най-големият кеф. Отрязване на бутчетата, одиране. Съчки и сухи клони бол - напалвахме огънчето, сетне до жар. От върбовите клонки шишчета. Старателно се издялваха по няколко чатала и печене върху жарта ... Лелей, ще взема да ревна. Сегашните деца, ако вземат да влезнат в същата рЯка, сигурно ще получат обриви и алергия от разни химикали и други помии в реката. Да не говоря, че ще получат остро хранително натравяне от рибата в нея, ако изобщо я има.

Колко риба сме изпекли, колко жабешки бутчета сме изяли и никой, ама наистина никой - да не говорим за някакви му там Агенции за детето, се е заинтересувал какво правим. Важното беше да се приберем цели (синини, рани и др. никой не ги броеше), да излапаме набързо вечерята приготвена от Баба и да хукнем към лятното кино в 21.00 часа - "Робинхуд", "Черната стрела", "Винету" - демек всичко с Гойко Митич. На невероятната за нас цена от 10 стотинки за билетче. Е, купувахме 5, а влизахме 10-а. Бай Кольо Клисаря, по съвместителство отговорник и за селското лятно (имаше и зимно) хич не се вълнуваше колко Лапета ще влезнат - за него бяха важни Дъртите, че влизаха за по 0,20 лв билетчето. Знаеше, че Лапетата ще прехвърлим оградата или ще се накачулим по клоните на дърветата. По-добре да ни пусне отколкото да се ядосва с някое изръсено Лапе от ореха до киното.
 Май много се отклоних, но както и да е...

Жабешките бутчета са невероятен деликатес. Който не ги е опитвал, само той не знае. Някои хора им казват "морски падпъдъци" за по-голямо благозвучие и приличие. Има една държава дет на  гражданите им казват "жабари" заради този деликатес, но има и друга - като Франция, където го ценят не по-малко.
Класиката е панирани жабешки бутчета и точно това искам да споделя сега.

Не знам дали някъде могат да се намерят пресни жабешки бутчета. Не бих посмял вече да хапна такива наловени в някоя река. По-добре да си ги купя от някой голям хипермаркет - има ги и за съжаление пак вносни от Италия или Франция. Продават се в разфасовки по 1 кг и са около 40 бройки в пакет.
По 4-5 бутчета са достатъчни на човек - все пак не са за наяждане, а са за удоволствие на стомаха и душата.
След размразяването се подсушават с кухненска хартия.
В една купа се смесват почти поравно обикновено и финно царевично брашно със сол и бял пипер като носи и малко, идея, чесън на прах. В друга купа се разбиват 2-3 яйца.
В тигана добре се загрява масло и малко олио - в съотношение 3:1.
Бутчетата се овалват в брашняната смес, сетне в яйцата и хоп в тигана. Пържат се буквално за 2-3 минути от всяка страна до хубаво зачервяване.
Вадят се върху домакинска хартия, за поеме излишната мазнина.
Как и с какво ще се сервират е въпрос на лично предпочитание. Не само със зелена салата, но и с картофено пюре си вървят идеално.
П.П.: един малък секрет - яйцата се разбиват с 1 с.л. коняк или бърбън- за по-добър вкус.
Хубавото питие е задължително.
Ако видите в някой от тези хипермаркети замразени жабешки бутчета, не ги подминавайте. В хиляди пъти са по-вкусни от толкова рекламираните крокодилски филета.
Наздраве!