"Баница" от спанак, сирене и лаваш

 От как съм открил лаваша, дали направен от мене в къщи или купен готов, рядко купувам кори за баница (освен когато твърди съм решил да правя стандартна баница), а в останалите случаи ползвам именно Лаваш. Става като основа за пица, за руло със сирена и куп други неща. Какво ли не съм правил с него.

 Та онзи ден по пазаря виждам спанак по 1,50 лв за 0,500 кг и вдъхновено купувам две торбички. Добре, че не аз го чистих и мих, че инак щеше да ми се отели волЪт. Но тази дейност биде извършена под моето вещо ръководство - мустачките изрязани и изхвърлени, дръжките изрязани и събрани старателно и листенцата измити и отделени. 

 Въртеше ми се идея за някаква супа или нещо със спанак - нали е бъкан с железо и е полезен за дъртофелните ни организми и повишава хемоглобина.

Първоначалната ми идея бе направя прясна салата от спанак със сирене и като взех, че то нарязох кат за куче и смесих със сирене около 300 грама.

В тоз ти ми момент мярнах в хладилника пакета с лаваша, намерих тава с размерите на лаваша. На дъното турнах един лест хартия за печене, отгоре един лаваш, а в спанака със сиренето - 1 кофичка кисело мляко, 1 ч.л. сода и 3 яйца от най-големите. Всичко това добре се обърква с лъжицата, а върху лаваша се сипва малко зейтинец.

Върху лаваша се слага половината от спанено-яйцено-се.иренената смес, друг лист лаваш, малко мазнотийка и останалата смес от спанака и захлюпва с третия лаваш.

Притеска се добре и се нарязва на квадрати с остър нож.

Отгоре се залива с 1/2 кофичка кисело мляко, разбито с едно яйце и се пече в превварително загрята фурна на 180С за около 40-а минути.

Всичко си зависи от Хурната. В нашТа се зачерви за 40 мин., турнах фолио отгоре и пекох още 10 мин.

На снимката изглежда като изгоряло, но не е така - това е от телефона и светлината.

За около 5 лефа - една цяла баница за поне 4-ма, невероятно вкусна и т.н.

Здравословна при това.

Излъгах - излизат поне 6-7 порции и е невероятно вкусна.

Прави се лесно и за времето прз което писах това щях да направя поне 3 баници.

А за дръжките на спанака и няколко листенца от него ще напиша отделно.

Щом а можах да  я направя за Вас ще е още по-лесно.

Правете без да се плашите. Щом аз успях, Вие ще се справите като с детска играчка.

НАЗДРАВЕ!

"Сушена" сланина

 Домашна сланина съм правил в какви ле не варианти - в блога имам поне няколко рецепти за уникално вкусна сланина, но тази надмина всички ми очаквания и стана Дзверска вкуснотия. Та затова ще напиша какво направих.

 Само преди това ще споделя, че в последно време - направо в последните години много трудно намирам дебела поне 3-4 пръста сланина за осоляване. Все една такава тънка - като т мършави недохранени прасета. Та този път открих такава - тавлъ сланина и се понакупих. Част направих по традиционния начин и в буркан, но и отделих едно парче около 500 грама за експеримент.

Парчето както си беше цяло биде турнато в една кутия, на дъното на която имаше около 2 с.л. сол и обилно натъркано със сол отстрани и отгоре- още 2 с.л. Кутията се затваря и се забравя на студено място за седмица. Общото количество на солта - около 4 с.л. за 500 грама сланина.
След седмица в касеролата се наливат около 600-700 мл зелева чорба, слагат се 1 дафинов лист, 4-5 бахарчета, 10-а зрънца черен пипер, 1-2 карамфилчета, 3-4 скилидки пресован чесън и  като за разкош кората на 1/2 изцеден лимон нарязана на ситно. Цялата смес завира на котлона и като заври парчето сланина изтръскано като мокро куче от солта се пуща вътре. Вари се буквално 2-3 минути, котлонът се изключва и се оставя така да си изстине. Сетне на студено - поне за една нощ.
Следва вадене, хубаво избърсване с кухненска хартия, закачване на ченгелче и провисване на терасата.
Така си вися цели 3 седмици и след свалянето беше "олекнала" с цели 10 %.

Последва рязване и пробване.
Отвън чак суха - с нещо като много тънка коричка.
При нарязване - невероятно крехка - чак леко розовее.
Реже се невероятно лесно на тънки парчета, въпреки че беше на стайна температура. Никакво омекване.
Всички аромати се усещаха като букет, без нещо да преобладава.
Признавам без бой, вследствие сушенето - температурите тези дни бяха доста високи, парченцето в края - имаше съвсем леко един такъв привкус - абе особен - този привкус, който сланината придобива като престои дълго време на топло.
Последва нарязване на много ситно на зелената част на едно парче праз с дължина около 15-а см, добавяне на 1 ч.л. сол и 2 скилидки пресован чесън и обилно втриване във вече резната на две парчета сланина.
От там нататък е ясно. Пакетиране и прибиране във фризера.
Проба след три дни - направо Дзверска вкуснотия. Прелестен аромат и вкус.
За следващи път към праза ще добавя черен пипер и идея лютив червен пипер на люспи.
Правете смело - невероятна е и НАЗДРАВЕ!

Крехък пържен телешки дроб

  Преди да започна много ми иска да кажа две три думи за ползите от дроба - черният дроб като започнеш от телешки, агнешки, свински, пуешки и пилешки съдържа в 100 грама седмичната ни доза от необходимия ни витамин В12. Така че веднъж седмично трябва да се хапва, за да подкрепяме организма си.

 Който иска може да прочете в интернет повече. Моята цел е да кажа само, че черният дроб е много полезен и изобщо не трябва да се пренебрегва.

 Толкова за ползите, та за другото: 

 Черен дроб съм приготвял по толкова много различни начини, че свят ми се завива, но не спирам да експериментирам. Все търся вариант, в който наистина да започне да се топи в устата.

 В действителност това не е рецепта, а споделяне на последния ми невероятно успешен експеримент за приготвяне на телешки дроб.

 Няма да обяснявам, че предварително телешкият дроб трябва да се почисти от ципата, която го обвива, от вените и всичко друго. Сетне трябва да се нареже на тънки пластини. Това най-лесно става, когато дробът е много добре охладен - на границата на замръзването.

Сега ще пусна една съвсем ужасна снимка, но намирам, че е необходима:

Нарязаният на ленти, плочки или както и е - важното е да тънки се слага в купа и залива с прясно мляко. Оставя се така за около 30-а минути. Сетне в купата се добавят на 600 гр дроб (толкова беше), 1 ч.л. черен пипер, 1/2 ч.л. кимион, 1/2 ч.л. чесън на прах, по 1/2 ч.л. пушен и лютив червен пипер и 1 ч.л. сода бикарбонат и се изцежда 1/2 лимон. Добре се разбърква и се забравя, най-добре в хладилника, поне за 2 часа.

На снимката много добре се вижда реакцията на содата с лимоновия сок - едни такива красиви пуканчета.

Та така-турнахме го в хладилника и го забравихме. В това време се обелват няколко картофа, нарязват на пръчици и хвъргат в купа със студена вода - да си се плацикат. След 40-а минути се измиват и подсушават с кухненска хартия.

В същото време се почистват няколко скилидки чесън и нарязват на тънки люспи.

Грабаме един тигань и в него него загряваме олио в комбинация с 1-2 с.л. гъша мас.

Хвъргаме картофите и ги запържваме до златисто. Като ги извадим, да не забравим да ги осолим.

Докато се шматкаме с картофите, поставяме в цедка дроба и много добре го отцеждаме. Както си е в цедката го ръсваме със смес от царевично и и обикновено брашно с добавка на 1 ч.л. сол. Отново го изтръскваме от излишното брашно и хоп в силно загрятата мазнина. Само да не забравим да пуснем люспичките чесънче. Слага се по-малко - по няколко парчета. Така се пържат страхотно бързо - за максимум 2-3 минутки от всяка страна и се вадят при картофчетата.

Да знаете, направо не е истина какъв крехък дроб стана - хапваш и се топи в устата. Дори не се налага да се дъФче - нещо като за беззъби пенсионери .

Дзверска вкуснотия. Пробвайте и няма да съжалите.

НАЗДРАВЕ!