сряда, 18 март 2020 г.

Салата (разядка мезе) от лютеница и сирене


 Това е една любима салата или разядка, а най-точно ракиено мезе, с което наистина питиетата си вървят сериозно.
 Много прилича на известният преди много по заведенията "тракийски хайвер", но е в пъти по-вкусна.
 Вариантите за направията са много, но нашият най-любим е от 300 грама домашна лютеница (нашата е едро смляна); 150 грама натрошено сирене (продават такова); 4-5 стръка пресен лук (само зелената част), нарязани на много ситно; 1/2 връзка магданоз и няколко стръка копър - също на много ситно. Добавка на идея смлян кимион и малко прясно смлян черен пипер.
 Ако не чакаме гости, задължително се слагат и 2-3 пресовани скилидки чесън.

 Друг вариант ни е с добавянето на 3 три сварени твърдо яйца, накълцани или намачкани с вилицата.

 Нищо не пречи да се направи и с купена качествена лютеница.

 Става мезе трИпач. Само питие да има и да се налива ...
 ПРАВЕТЕ и НАЗДРАВЕ!

Крехък и мек свински дроб


 Свински или телешки дроб съм правил по 100 различни начина и непрекъснато пробвам различни варианти - все с идеята да постигна идеален вкус и невероятно крехък и мек пържен дроб.
 Този път предлагам един напълно нов за мене начин, който даде наистина дзверски вкусен резултат. Получава се невероятно крехък и мекичък дроб, който и на другия ден не променя вкуса си (ако остане). 
 Няма рецепта, няма количества:
 Докато дробът се почиства и нарязва на резенчета (жулиенчета и т.н.), в бързонагряващата кана се възвира около 1 л вода.
 Дробът се слага в метална съдина (алпака, емайлирана и др.п.) и се залива с врялата вода. 
 Оставя се така за 10-а минути. Всички кървища от него и др.п. коагулират и излизат от него.
(малко ужасно изглежда на снимката).
След това се прецежда през едро сито, леко се подсушава с домакинска хартия и се пържи за много кратко 2-4 минути в силно загрята мазнина (масло и олио, само олио, или гъша мас). Пърженето става на малки партиди.
Соли се и се овкусява с черен пипер като се извади от тигана.
В същата мазнина може да се карамелизира с добавка на малко кафява захар  нарязана на резенчета круша или ябълка.
Комбинацията става невероятно вкусна и се получава мезе за питието от типа на "ядеш, рИвеш и си наливаш..."
Пробвайте и няма да съжалите.

вторник, 17 март 2020 г.

Пица със "специално" тесто


 За пицата няма какво толкова да се пише, но тази определено е различна. 
 Оказа се, че в къщи има само половин пакет брашно, направихме ревизия и горе долу като установихме какво липсва и със списъчето в ръка до най-близкия квартален магазин.
 Работен ден, по улицата до магазина джан джун няма, само един два автомобила минаха. Вратата на магазина широко отворена и запената с туба вода - отдалече да се види, че работи.  Я - единствен клиент, продавачката с маска. Гледа ме като извънземно - за последния един час съм бил единствен клиент. На щанда за хляб няма никой - щели по някое време да донесат. Млека и сирене колкото искаш, сутринта дошла колата. С брашното ударих на камък - два пакета и то италианско оригинално за пица, на цена 2,80 лв пакета. Е купих ги, няма да се шматкам из града заради едно брашно.
 Изчетох старателно рецептата за пица на етикета, па и реших да направя за вечеря една пица.

Та така:
извадих чугунения сач, намокрих парче хартия за печене и като си отбелязах кръга на сача, него турнах във фурната и се захванах с тестото.
И идеята ми за пица по италиански отиде на кино още с първите 5 с.л. брашно. Към тях добавих и толкова фини овесени ядки, 1 ч.л. сол и 1/2 ч.л. захар, както и 1 ч.л. суха мая, както 2 с.л. олио.
Добавих и 1 ч.ч. леко затоплена вода и поизчаках малко овесените ядки да набъбнат и тогава омесих тестото. Наложи се да добавя още една идея вода, за да стане, защото иначе стоеше малко суховато.
Тестото се оставя за малко да си отдъхне и сетне се разстила върху хартията за печене по очертания кръг като в средата се оставя малко по-дебеличко, а в краищата по-тънко.
Фурната със сача се включва да загрява на 250С и в това време тестото се гарнира по желание.
В случая нарязан на тънки резенчета домат, колбас и накъсани ивички кашкавал и обилно се поръсва с готовата ми подправка за пица (за нея ще пиша друг път).
Сачът внимателно се вади с ръкавици от фурната, пицата се прехвърля върху него и пак фурната.
Пече се на 250С максимално 6-8 минути. засякох времето - точно 8 минути и дари малко я "поизтървах".
Стана невероятно вкусна. 
Кората се беше опекла отдолу и станала хрупкава.
Едно парченце изостана за тази сутрин. Беше си все така хрупкава и мека за хапване.
Вече няколко пъти правя подобно тесто - комбинация между брашно и овесени ядки и мога да кажа, че съотношението до 60:40 % е най-сполучливо и поравно да е пак става много добре.
Струва си да се пробва.
А и ето снимки на италианското брашно за пици:

И от другата страна с рецептата за тесто за пици:
Ами толкова за тази пица с интересно и различно тесто.