Домашен суджук (наденица) в марля

Просто уникален домашен деликатес - суджук или наденица в марля.

Бях направил кайма по моя си начин, когато ми хрумна да си направя един експеримент - то и без това тези дни бе застудяло и доста ветровито, като "заложа" едни пробни наденици на терасата.То намеренията са едно, но намирането на малко черва във фризера се оказа направо мисия невъзможна. 

Та се подсетих, че съм чувал за сушене в марля, ама не съм правил и не открих писано нещо подробно и реших просто да експериментирам с малко количество - и нищо да не стане, няма да е кой знае каква загуба.

Каймата бе овкусена с подправките за суджук - още 6 грама сол, 10 грама захар; 3 гр. черен пипер; 5 грама кимион; 1 гр. млян кардамон; по 1 ч.л. суха чубрица и мащерка, горе долу, както съм писал за приготвянето на домашния суджук и затова няма да се повтарям, а само ще разкажа как го направих:

 Каймата бе омесена и оставена така на хладно за 24 часа.

 

В плоска чиния се смесват 1 ч.л. смлян черен пипер, 1 с.л. шопска чубрица (такава имах), 2 с.л. червен пипер, 1 ч.л. риган, 1 ч.л. чили на люспи.

От каймата с леко намазнени ръце се оформят едни ей такива огромни кебапчета - около 3 см дебели и приблизително с тегло по 200 грама.

 Може и доста по-големи, но се оказа, че като са по-малки, съхнат по-бързо...

 

Така оформените колбасчета се овъргалват много добре в смесените подправки и леко се притискат с ръце, за да полепнат по тях.

Марлята се нарязва на правоъгълни парчета с  големина - ами с разчет добре да се завият парчетата месо.

От едната страна леко се наръсва с подправките.

Слага се оваляното парче кайма и се навива на стегнато руло, което се връзва от двете страни и се правят клупчета, на които да може да се провисват.

След като се вържат от двете страни, се пристъпва към овързването им (вижда се). Това се прави, за да могат да държат форма. 

Така приготвени, могат да преспят една нощ в бокса, а след това да стоят в хладилника и да се обръщат от време на време.

 

 Цялата тази процедура бе изпълнена на 9-ти и 10-ти октомври, и още вечерта вместо да влезнат в хладилника, бяха провесени на терасата: Хем беше около 12С, хем подухваше приятен ветерец.

 Съответно бяха и претеглени, за да се знае как се "изветрят" ...

 Така си престояха до 14-ти октомври.

На следващите снимки много ясно се вижда колко са тежали при поставянето и през два три дни:

 Точно за четири дни загубиха почти 30 % от теглото си и дойде ред да бъдат опитани.

 Последва внимателно развиване и леко изтупване от подправките.

 Ето го и първия красавец - лек твърд отвън, страхотно ароматен от подправките и затова не ги почистих.

Нека си стоят ....

 

 Е, направо красота.

Вкусът е неописуем. Заприлича ми малко на салам "закуска", но по-тънък.

В процеса на сушенето нарочно не ги притисках с ръце, за да си запазят кръглата форма. 

Могат още при слагането в марлята се сплескат малко и ще станат като луканка или суджук.

Ако се направят по-дълги, ще станат като луканка. Могат и да се вържат като петалка и ще станат истински суджучета.

Оформянето е въпрос на желание, мерак и т.н.

За мен беше важно дали и как ще станат.

В края на краищата Суджукът в марля се оказа дзверски вкусен - дори по-вкусен от този в черва - заради хубавото овалване в подправките.

Естествено е, че този вид суджук няма да бъде много траен като другия, но той си е за по-бърза консумация, но може да се съхрани и много време, ако се вакумира.


 

Чудесно решение за изпълнение на домашен сушен деликатес без черва и с по-малко усилия...











П.П. След още два дни:

 Загубило е още малко от теглото си и вече е 65 % от първоначалното тегло.

Изсъхнало е достатъчно и повече сушене не му трябва.

Докато първото бе по-мекичко, това вече е доста по-сухо и си е направо като суджук.

Разкош!

Край на червата - бърз и лесен домашен суджук.

И наздраве!