Сушени патешки гърди (магре) - друг вид

 Харесвам патешките гърди. Правил съм кайзеровано патешко магре, но тези са изпълнени по друг начин и съм доволен от резултата.

 Често съм споменавал, че обичам различни ястия от тях и че са много по-вкусни от пилешкото месо, а откак ги открих в кварталния магазин по 6,50 лв/килото, като си присетя, минавам купувам и правя нещо.

 Понеже сега му е сезона на вкуснотийките, реших да направя просто сушени патешки гърди - по възможно най-лесния начин.

 Необходими са патешки гърди, едра морска сол и захар (за предпочитане е кафява или фруктова), по пет 6 зрънца черен пипер, бахар и хвойна. Сетне за овалването - червен пипер, чубрица и розмарин.

 Понеже правя по два броя - по толкова ги продават, количествата ще ги посочвам за тях, но всеки може да си се съобразява със своя вкус.

 Парчетата гърди се подсушават и с остър нож се оформят в подходящ вид като се почистват ципи и др.п. неща.

Като се оформят и почистят, от другата страна съвсем леко се цепват - не като мене, ама ножът бе като бръснач - па и нали не си знам силата.

В хаванче се слагат зърната черен пипер, бахар и хвойна. Е намерих само две бучки кафява захар.

Всичко се натрошава добре.

Смесват се 100-а грама едра морска сол с 50 грама обикновена захар и натрошените подправки. 

В "бойната купа" с капак (често я ползвам за тази цел) се насипва малко от сместа, слагат се парчетата гърди и обилно се поръсват с остатъка.

Кутията се затваря и заминава за два дни в хладилника.

След двата дни (демек горе долу 48 часа), парчетата гърди се почистват от солта.

Оставят се накиснат за около час в студена вода.

 Солената течност се прецежда и се запазват останките от черния пипер, хвойната. Макар и да отдали от себе си, все още имат вкус и аромат.

Смесват се 1 с.л. червен пипер, 1 ч.л. чубрица и 1/2 ч.л. натрошен розмарин заедно с отделените зрънца и с ръка хубаво се втриват в гърдите.

 Нарочно не отделих част от мазнината - тлъстинката се оказа страшно вкусна.

В единият им край се забива кукичка и висват на терасата да си се ветролеят и да съхнат.

Това нещо стана на 11.12.

На 18.12., точно една седмица по-късно са загубили около 35 % от теглото си.

Дори е можело да бъдат прибрани ден по-рано.

 

Бидоха резнати, опитани, одобрени.

Парче отделено за винцето за вечерта. 

Този път не слагах витамин С при солта и предпочетох в сместа за овалването да има червен пипер, а не нещо друго.

Но подправките могат да бъда розмарин и мащерка или риган и чубрица.

Естествено едното парче, бе старателно вакумирано и прибрано.

Другото ще си отиде с едно хубаво червено винце.

Малко усилия и малко търпение - това е.

Истинско и дзверски вкусно мезе.

Наздраве!