Пърженото свинско, ама не изобщо свинско, а онова специално месо с праз е едно от любимите хапвания от детството и е свързано с коленето на прасето, с печката на дърва и огромния калайдисан тиган на Баба - от онези с желязната права дръжка. Стояхме малчуганите до печката с комат хляб от фурната и все гледахме да го топнем в цвъртящата мазнинка и да отмъкнем и мръфка ...
Осмянка е онова месо под гърдите на прасето - откъм корема - хубаво и шарено, умерено тлъсто. Именно то се пържеше за колячите на прасето, които засядаха около синията и тиганЯ с кани червено вино ...
Е май това вече го няма. Както няма и осмянка, а има бекон ...
Няма да давам количества, защото всичко зависи за колко народ ще се прави.
Необходими са осмянка, парче сланина, сол и черен пипер, праз - колкото повече толкова по-добре (но на кг месо поне 1 голям стрък или 2 по-малки), както и червено вино.
Изпълнението е простичко - като всички манджи на село.
Сланинката се нарязва на произволни парченца (но не на ситно) и се хвърля в загрятия тиган. Пържи се докато си пусне мазнинката и започне да се зачервява. В този момент се слага и нарязаната осмянка - също на произволни парчета (поне 2-3 см) - кой ще си играе да реже на правилни кубчета. Като се позачерви месото, се слага и нарязаният на по-едро праз, както казваше Баба - нарязан джаста праста. Когато омекнеше празът, сол и черен пипер на вкус. И чашка вино - готви се докато отново остане на мазнина.
Не се слагаше нищо друго - ни червен пипер, ни други миризми, нищичко - просто да се усеща вкуса на прясното месо.
Сега - в "модерното" време предварително мариновам месото в малко червено вино и подправки - черен пипер и кимион.
След изпържването в мас запичам за малко във фурната.
Поднесена с домашни чеснови пърленки, е невероятно мезе към питието.
Прави се бързо и лесно и си е истинско нашенско ястие ...
Прави се бързо и лесно и си е истинско нашенско ястие ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар