четвъртък, 23 март 2017 г.

Не е странджански дядо


Това е съвсем различен домашен деликатес, какъвто правя за първи път и веднага казвам, че е невероятен и дзверски вкусен.
Определено не е "странджански дядо", макар и технологията да е подобна. 
Определено не е пуска, макар че именно тя служи за обвивка.
И съвсем определено нямам идея за име на този изключителен домашен деликатес.
По-добре да разкажа как е направен, па да си стои безименен докато не ми хрумне нещо или пък не получа някаква подсетка.
Необходими са телешко месо от плешката или от бута, една пуска и подправки.
На кг месо: 25 грама сол, 10 грама захар, по 5 грама черен и червен пипер, 3 грама кимион и 5 грама ронена суха чубрица.

Изпълнението не е трудно - просто стандартното като за всеки домашен деликатес: 
Месото добре охладено се нарязва на парченца и се омесва с половината сол и се оставя за една нощ.
След това се смила на два пъти - първо на едрата решетка на месомелачката, сетне на ситната.
Слагат му се останалата сол и другите подправки и добре се омесва.


Така омесено престоява една нощ на хладно (в хладилника за предпочитане).


На следващия ден, пуската (демек мехурът) се накисва за 30-а минути в марна вода да се отпусни и готовата кайма се пълни в нея през фуния като се натъпква добре.


Като се напълни пуската, останалата кайма отива за пълнени на наденици - ще стане разкошен телешки суджук.


Готовата напълнена пуска се зашива откъм отвора, тук таме се набожда с игла да излезе излишния въздух. 


На снимката се вижда - на 11.ІІ.2017 год. е 875 грама.

Оставя се в този вид да "дръпне" поне 24 часа и сетне се притиска между две дъски с тежест отгоре. За тази цел ползвах хитрото приспособление - дъски с две стяги.
В този вид престоява поне 10 дни като всеки ден се пристягва по малко.


Слага се в един дамски чорап и се увисва на терасата - не сенчесто и проветриво. Нека си съхне така.






Така изглежда на трийсетия ден от увисването на терасата.


Загубени са 50 % от първоначалното тегло. На пипане изглежда доста твърдо.
Може да се пристъпва към рязането:



Това е на 19-ти март.


Перфектно изглежда.
Малко ми заприлича на огромна кръгла луканка.

Но вкусът е просто неописуем.

Дзверска вкуснотия.

Мога да кажа само:
Наздраве! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар