Домашен бекон

  За първи път няма да се впущам в каквито и да е обяснения - нито що е то бекон, нито то що е панчета или сушени свински гърди. Това го оставям за друг път.

 Само ще маркирам, че в това, което ни го продават за бекон има толкова странни неща, че е по-добре да не се яде. Затова и не купувам подобни неща.

 В последно време ми прави впечатление, че по месарските щандове продават едни такива тънки парченца под заглавието "бекон" и то на цена, от която свят ти се завива. А в действителност, в много от случаите, това е т.нар. осмянка, подребрена или коремна част на прасето, която е най-евтината част на прасето и в същото време най-вкусната. Други приемат, че беконът е обезкостената част на свинските ребра. Всеки е в правото си. Все пак в нашата кулинария понятието бекон не е съществувало до скоро.

 Пак се отплеснах и затова направо минавам към направията. За различни сушени деликатеси от свински гърди вече съм писал, но този път направията се различава и затова ще я споделя.

 Необходими са свински гърди без кост или парче от т.нар. осмянка. Количеството е по желание.

 В интерес на истината, купувам по около 1,5 кг, правя ги и като видя, че започват да свършват идва ред на новата партида.

 Подправките и др.п., както винаги са за кг месо:

сол - 25 грама (10 грама нитритна и 15 грама обикновена)

соев сос - 2-3 с.л.

захар - 5 грама

черен пипер - 5 грама

чубрица - 6-7 грама

за овалването - смес от чубрица, черен и червен пипер

Може и да не се овалва в подправки, а да се сложи в дамски чорап и така да се суши. Но понеже този път бе оваляно в подправки, ги споменавам.

В изпълнението няма нищо сложно:

Месото се оформя с остър нож на правоъгълни парчета с желана големина и се слага в подходяща съдина с капак (стъклена, емайлирана и т.н.). Всички подправки и солта се смесват и втриват в месото. Оставя се на хладно място поне за три дни като когато се сетите за него, се обръща.

След тези три дни (може и повече), месото се подсушава, овалва в подправките, закача се на кука или му се нанизва конец и заминава за сушене.

Както казах, по-удачно е да се сложи в чорапче. Така с тези подправки малко му се променя вкуса.

Нека си повиси така десетина дни - на остъклената тераса му е най-комфортно.

Сега февруари, както е хладен (не студен и температурите не падат под 0-та), е направо благодатен за сушене.

Добре е да се претегли и по загубата на тегло, става ясно как върви процеса на сушенето. Като загуби 30-35 % от първоначалното тегло , значи е станал идеален.

Тук на снимката е на 4-ти февруари.

Към десетия ден може да се резне парче и да се опита.

След  пробата, ако случайно се окаже солено, може за няколко часа да се изкисне в бяло или червено вино и да се продължи със сушенето.

Ето го на 17-ти февруари, резнато и нападнато.

За 13 дни на терасата е станало.

Невероятно крехко и вкусно.

Дзверска му работа.

Страхотно мезе и няма да обяснявам как си върви с питието.

Мога да кажа само едно - правете, хапвайте и НАЗДРАВЕ!