За направата на домашния ябълков оцет вече съм писал, но тази публикация е наложителна като продължение, защото темата наистина има продължение.
По принцип съм си експериментатор в кухнята, много рядко правя нещо по рецепти - обикновено - по идеи или хрумки. Все пак има някои неща, при които следва да се спазва определена технология. Но да се върна на ябълковия оцет.
След като отцедих течността от ябълковите джибри (не знам как иначе да ги нарека), не ги изхвърлих както правят май всички. Впрочем и при отцеждането не се престарах твърде много, т.е. не ги цедих "до сухо".
Всичко това прехвърлих в една 10 литрова бутилка от вода. Голямата оцетена гъба си я прибрах в бурканче с оцет, а парченцата гъба и едно по-голямо парче отидоха в бутилката. (впрочем за това съм писал в предишната публикация).
Тубата се напълни точно до половината - значи 5 л. В 3 литра вода разтопих по 150 грама захар и мед. Сипах вътре в бутилката, направих тапа от марля и направо я забравих.
Това беше през декември.
Преди 20-а дни се сетих за оцета в бутилката, която беше забутана в едно кьоше.
Всичко се беше оттаило на дъното, а отгоре беше бистричко. Внимателно отлях, а останалото добре изцедих. Джибрата бе изхвърлена.
Даже на снимката се вижда каква нова огромна гъба се е получила (и тя бе съхранена в буркан за следваща партида).
Полученият оцет на два пъти прецеждах през кухненска хартия и напълних в стъклена дамаджана и бутилки.
В интерес на истината, се получи доста силен оцет - много ароматен - направо си бие на хубав ябълков оцет.
Абе, направо, био продукт.
Напълних и няколко малко бутилки - в едната сложих сушено годжи бери, в друга - сушена червена боровинка, а в третата - е няма да се сетите - мента. За тези няколко дни придобиха един такъв лек аромат - трудно ми е да го опиша.
Така че моят експеримент с "вторичния" ябълков оцет се оказа много успешен.
Сравнявам оцета от двете партиди и от точно този го оценям като много по-високо.
Е, дано моят опит се окаже от полза за някого.
Няма коментари:
Публикуване на коментар