Домашна лютеница от червени чушки

 Няма да навлизам в спор с когото и да е що за чудо е това лютеницата, айвара или лютивката. Още по-малко ще търся историческите корени на тази типично Балканска вкуснотия.

 Просто ще дам един вариант на една любима лютеница, която става наистина невероятно вкусна и която предпочитам пред всички останали, както и ще споделя някои дребни трикове за улесняване на процеса.

Печените ми чушки тази година дойдоха в малко повече и се оказа, че във фризера няма повече място за тях.

Ща не ща трябваше да позатворя малко в буркани, които така или иначе трябва да се стерилизират за малко.

Напълних няколко буркана и останаха доста, та реших да направя от любимата си лютеница.

Давам количествата, които ползвах (това бяха наличностите):

4 кг печени и обелени червени чушки; 

2 буркана изварени смлени домати - правя си такива и имам налични. Иначе 3 кг домати трябва да се изчистят, отцедят и сварят до получаване на доматено пюре. Може и един буркан готово доматено пюре.

2-3 скилидки чесън, 1 голяма глава лук, сол, черен пипер и кимион на вкус, както и една връзка магданоз.

1 ч.ч. олио

Чушките заедно със ситно нарязания магданоз се смилат на едрата решетка на машинката. При меленето се слага едра цедка и така се отцеждат от излишната течност.

По същия начин всички чушки се държат цедки над купа. Течността се отделя и сетне много по-бързо се изваряват - времето се съкращава двойно, че и даже тройно.

Отцеденият чушков сок не се изхвърля, разбира се. След направата на лютеницата се вари в същата тенджера (не цапаме и друга съдина) до редуциране наполовина, овкусява се със сол и пипер, пълни се бурканчета и се стерилизира заедно с бурканчетата лютеница.

От него става страхотна подправка за различни ястия - може да замести доматения сок. А сложен в разни месни ястия придава един невероятен вкус. Особено ако при изваряването му се добавят няколко люти чушлета. 

В подходяща съдина - добре да е дълбока и широка тенджера, се загрява олиото. Чесънът и лукът, най-добре е да са настъргани, се задушават за кратко, слагат се доматите и след като заврат се добавят и смлените чушки. Намаля се силата на котлона поне с 1/3 и се пържи до желаната гъстота. При мене отне около 30-а минути. Слагат се подправките - солта, пипера и кимиона. Пробва се на вкус.

Точно в този момент ми се стори, че иска малко мазнинка и носи още малко лук, та сложих една голяма бучка масло - около 50 грама и 1 с.л. с връх сушен лук. Сушеният лук доста подобрява вкуса, а може и да си въобразявам.

Готовата лютеница се пълни в бурканчета.

Сетне се приготвя и чушковия сок.

Стерилизират се за около 10-а минути от завирането. Сетне е ясно.

Ако се ползват пресни домати, могат по същия начин да се оставят в цедка - да отцеди излишният сок. Така по-лесно и по-бързо се изваряват. А доматеният сок отива при чушковия и се приготвя заедно с него.
Много е важно при варенето и сгъстяването на лютеница и слагането на подправките да се опитва. Хубавата лютеница не трябва да има вкус на "сурово" или пък миризма на такова. Нищо че продуктите са печени или варени, ако не е запържена добре, остава такъв вкус. Затова дори и да се сгъсти достатъчно, може все още да не е готова. Е в този случай, ако много се е сгъстила и не е готова на вкус, може да се добави  и малко от отделения сос.

След като напълних 8 бурканчета от лютеницата, в останалата натроших около 100 грама поизсъхнало сирене - та и две бурканчета разядка - лютеница със сирене.

Получиха се и две бурканчета сгъстен чушков сос.
Който обича пикантната лютеница, може във всяко бурканче да сложи по едно две люти чушлета и след това да ги затваря.
Подправките, включително и магданоза съм ги дал, защото така я предпочитаме. Може и без него, или пък без кимиона и т.н. А който иска може да сложи друга любима подправка.

Чушки все още има и можете да пробвате - става наистина страхотна. Особено за хора, които не обичат патладжан.