Сушени свински бузи (тип "кайзер пастърма")

Този път няма да се разпростирам в много приказки - вече е ясно, че свинските бузи са на почит в къщи и че мнението ми за тях е, че са една от най-вкусните части на прасето. Готвя ги по различни начини, но сега ще покажа един просто неустоим сушен деликатес от тях, който бе направен тези дни - та нали открих сезона на домашните деликатеси ....

Необходими са: 

свински бузи и подправки.

Подправките ги давам за килограм месо:

За осоляването: 

поне 40 грама сол, 1 с.л. захар, по 5-6 зрънца леко счукани хвойна, бахар и черен пипер, 1 натрошен лист дафинов лист.

За "кайзероването":

поне 5-6 скилидки чесън; поне 3 с.л. червен пипер; 1 ч.л. чили на люспи, 1/2 ч.л. сол; 1 ч.л. сминдух (ако няма чимен е подходящ); поне 50 мл бърбън (така предпочитам, но може и червено вино).

Изпълнението е страшно лесно и отнема по 15-20 минути:

Свинските бузи се нарязват на парчета от по около 200-250 грама и се почистват от кожата, ако са с нея.

Солта, захарта и подправките се смесват в купа и в тях се овалват парчетата месо.

Прехвърлят се в дебел плик, в който се изсипва остатъка от сместа и след якото завързване заминават в хладилника за 5-7 дни като пликът се обръща всеки ден.

Вадят се от плика, измиват се и се подсушават с домакинска хартия. Рязва се парченце за опит - ако е солено, нека да престоят час два във вода.

Ако не, значи са готови за омазване.

Откъм едната страна се пробиват и от дебела връФка се прави клуп, за да могат да си висят на сопата по-удобно.

Чесът се начуква добре на кашичка и в чаша се смесва с подправките като се налива и бърбъна (или виното) - необходимо е да се получи кашичка.

С четка добре се намазват от всички страни парчетата месо.

Намазаните парчета, както са на дъската, бидоха изнесени на полусянка - да ги дръпне слънцето и по-бързо да позасъхне обмазката.

Иначе просто се оставят така за час-два и ако е останало още от нея, се намазват още веднъж.

Вече позасъхнали се провисват на терасата на проветриво и сенчесто място.

За около 5-7 дни са готови.

След петия ден почват да се проверят - по тегло или на опипване.

Тука е на 7-я ден.

Притеснявам се, че съм го "поизпуснал" ....

Ето го и резнато.

Само отвън има лека коричка, която при нарязването тънкофайски не се усеща.

Меко, ароматно и невероятно вкусно.

Страхотно мезе за питието.

Наздраве!

Лесни пълнени чушки с наденица

Това е един много лесен начин да се направят пълнени чушки. Заявката бе за постни пълнени чушки, та направих два вида - и постни и пълнени с дебела сурова наденица.

Продукти:
Чушки за пълнене (предпочитам червена капия, но може и други) - с разчет 2 до 3 чушки на човек; 
Ориз - с разчет 2 с.л. за чушка; 2-3 скилидки чесън; 1-2 главички лук; 1-2 моркова; поне 1 чушка в повече (или по 1/2 зелена и червена); сол и черен пипер - на вкус; поне 1 ч.л. риган и толкова джоджен.
2-3 с.л. мазнина и поне 2 с.л. брашно
Това за постните чушки, а за тези с наденица - поне 2-3 парчета дебела наденица (тука количеството е въпрос на желание).

Изпълнението наистина е лесничко:

 Чесънът, лука, морковите и едната чушка се нарязват на ситно.
 Мазнината се загрява и последователно в нея се запържват за малко лука, чесъна, морковите и нарязаната чушка. Добавя се ориза и като промени цвета си, му се налива вода (или бульон) в съотношение 1:2,5 части. Оставя се набавен огън да се посвари ориза - за 10-а минути и му се добавят подправките.
 

 



Докато плънката се вари, се избушват чушките и почистват от семките.
Подготвят се две тавички (една за постните, другата за месните) и хубаво се намазняват.
Когато плънката изстине с нея се пълнят чушките (това за постните) и се нареждат в едната тавичка.


 

За месните чушки, наденицата се почиства от червото. Не е необходимо да се овкусява, но това не пречи да й се сложи още малко черен пипер. Откъсва се парче и се натъпква до върха на чушката.Слага се от оризовата плънка, пак парче от наденицата, пак ориз и накрая чушката се "затваря" с наденица.
Нареждат се в тавичката.

  За всяка тавичка се разбиват по 2 с.л. брашно във вода (или бульон) и се сипва при чушките. Тук таме може да се хвърлят по 1-2 чесънчета, ситно нарязан морков
 Имаше място и добавих по едно овкусено пилешко бутче.
 Пече се около 50 мин. до час на 180-200 С като се има предвид, че тавичките бяха стъклени и се слагат в студена фурна и температурата се увеличава постепенно. 

 Готови са за сервиране направо със сосчето си, което е станало суперско.

Ако не се е сгъстило достатъчно, може допълнително да се досгъсти, но това се вижда в процеса на печенето и винаги може да се добави в тавичката малко размито царевично нишесте.

(Не се чудете на сиренето в чинията, така предпочитам пълнените чушки- с парче сирене).

Е и киселото мляко е задължително.




Бързо и лесно (всичко се прави максимум за 15-а минути) и си е направо мързеливо ястие, което става страхотно вкусно.

Домашен салам тип "Закуска"

Позастудя леко - значи е време за домашните мезета.

Па и както казах, време за нови експерименти. След като направих пробния суджук в марля, реших да направя опит и с един домашен салам тип "закуска".

За основа реших да ползвам от моята кайма (70:30 свинско:телешко), която бях направил наскоро. Просто извадих едно парче около 500 грама, оставих да се размрази и отделих 1/3 от нея.

Подправките са за 1 кг неовкусена кайма за приготвяне: 20-22 грама сол, черен пипер - 7 грама; индийско орехче мляно - 2 грама; чесън на прах - 4 грама; червен пипер - 6 грама; риган -2 грама и горе толкова ронена чубрица (може и без нея, но си я харесвам).

За овалването: черен пипер, кимион, чубрица. Добавих и червен пипер и чили на люспи и още 30-50 мл бърбън.

Всичко ще стане ясно от обясненията и снимките:

Отделеното количество кайма с малко лед - 3-4 бучки се смила буквално на каша в блендера.

Смесва се с другата кайма, слагат се подправките и хубаво се омесва.

Оставя се да престои така поне няколко часа в бокса, пак се омесва-поне за 10-а минути. 

 

Така подготвената кайма се оформя като като дебело руло, завива се в домакинско фолио като се пристяга добре от двата края. Връзва се и заминава в хладилника за поне 8 часа.

Може и за една нощ.

След престоя в хладилника, нашето "вързопче" се инсталира в кукъра върху решетката за готвене на пара (или в тенджера с малко вода и решетка за готвене на пара или пък друга решетка на крачета, до която да не стига водата).

 Съдината се захлупва и си вари на парата около 30-а минути. 

 С термометър може да се провери температурата на месото - около 70С трябва да е, но от два опита - за това количество са достатъчни 30-а минутки.

Вади се от кукъра и заминава в купа със студена вода - нека хубаво да се охлади.

 В плосък съд (чиния, дъска за рязане) върху хартия за печене или домакинско фолио (пропуснах го в бързината, но така се цапат по-малко съдини) се смесват подправките за овалването.

Желателно е чубрицата да е по-едра, но моята беше много ситна. Това не вреди.

Охладеното и освободено от фолиото саламче хубаво се овалва в подправките.

Е, накапах го тук таме с малко бърбънче - ей така за допълнителен аромат. Това за мен - иначе е въпрос на желание.

Отново се завива в домакинско фолио и нека да си постои в хладилника - поне 4-5 часа.

Ето го (но тука е само след час в хладилника) - кой ще ти го чака?! 

Идва и върховният момент на рязането - добре стегнато, реже се лесно на филийки.

За аромата и вкуса просто нямам описание.

 И на масата - просто неустоимо.

  Резнато и поднесено с опалите подправки - за по-вкусно.

 Нищо общо с купените салами.

 Невероятно мезе и в същото време и за сандвичи, и за какво ли не.

Ето го  два дни по-късно:

Още по-вкусно.


Става лесно и бързо и си струва усилията - и най-важното истинско домашно с невероятен вкус.

Наздраве!