Сушени свински бузи (тип "кайзер пастърма")

Този път няма да се разпростирам в много приказки - вече е ясно, че свинските бузи са на почит в къщи и че мнението ми за тях е, че са една от най-вкусните части на прасето. Готвя ги по различни начини, но сега ще покажа един просто неустоим сушен деликатес от тях, който бе направен тези дни - та нали открих сезона на домашните деликатеси ....

Необходими са: 

свински бузи и подправки.

Подправките ги давам за килограм месо:

За осоляването: 

поне 40 грама сол, 1 с.л. захар, по 5-6 зрънца леко счукани хвойна, бахар и черен пипер, 1 натрошен лист дафинов лист.

За "кайзероването":

поне 5-6 скилидки чесън; поне 3 с.л. червен пипер; 1 ч.л. чили на люспи, 1/2 ч.л. сол; 1 ч.л. сминдух (ако няма чимен е подходящ); поне 50 мл бърбън (така предпочитам, но може и червено вино).

Изпълнението е страшно лесно и отнема по 15-20 минути:

Свинските бузи се нарязват на парчета от по около 200-250 грама и се почистват от кожата, ако са с нея.

Солта, захарта и подправките се смесват в купа и в тях се овалват парчетата месо.

Прехвърлят се в дебел плик, в който се изсипва остатъка от сместа и след якото завързване заминават в хладилника за 5-7 дни като пликът се обръща всеки ден.

Вадят се от плика, измиват се и се подсушават с домакинска хартия. Рязва се парченце за опит - ако е солено, нека да престоят час два във вода.

Ако не, значи са готови за омазване.

Откъм едната страна се пробиват и от дебела връФка се прави клуп, за да могат да си висят на сопата по-удобно.

Чесът се начуква добре на кашичка и в чаша се смесва с подправките като се налива и бърбъна (или виното) - необходимо е да се получи кашичка.

С четка добре се намазват от всички страни парчетата месо.

Намазаните парчета, както са на дъската, бидоха изнесени на полусянка - да ги дръпне слънцето и по-бързо да позасъхне обмазката.

Иначе просто се оставят така за час-два и ако е останало още от нея, се намазват още веднъж.

Вече позасъхнали се провисват на терасата на проветриво и сенчесто място.

За около 5-7 дни са готови.

След петия ден почват да се проверят - по тегло или на опипване.

Тука е на 7-я ден.

Притеснявам се, че съм го "поизпуснал" ....

Ето го и резнато.

Само отвън има лека коричка, която при нарязването тънкофайски не се усеща.

Меко, ароматно и невероятно вкусно.

Страхотно мезе за питието.

Наздраве!