Бухнали питки "Денка" , печени в йенска съдина

   Както и идеята, така и рецептата на съседката Денка, която е ненадмината в тестените изделия.

 От моя страна няма "творчество" и изменения, както обикновено.

 Затова предавам и необходимите продукти и начина на изпълнението буквално, както съм си ги записал.

 Необходими продукти:

За тестото:

 5 яйца, на едното от които жълтъкът се отделя за намазване

 1 кубче прясна мая

 1 ч.л. захар за маята

 1 ч.л. сол с връх (около 10 грама)

 2 с.л. с връх мас, която се разтопява и загрява

 500 мл прясно мляко затоплено до около 40С (това от мен - иначе според нея проба с кутрето и да издържало 5 сек.)

 1 кг (пакет) брашно 

За намазняване:

разтопена мас - около 100 грама (толкова разтопих, но остана малко)

За плънка (ако се правят с плънка):

около 300 грама натрошено сирене, разбъркано с едно яйце

 по желание - сусам за поръсване

 Начин на приготвяне:

В купичка маята се натрошава на ситно и засипва със захарта и се оставя така да се активира, докато шупне, а в това време се замесва тестото.

(Е, тук направих първото отклонение. Не ползвам прясна мая, а само суха. Знам, че прясната мая се активира с малко хладка вода и захар. Но след като казва, методът й на активиране на маята явно работи.

Просто замених прясната мая със суха 2 ч.л. - около 12 грама. Ползвам от т.нар. бързодействаща, която направо се слага в брашното и не е необходимо да се активира предварително).

Брашното се пресява в подходяща купа (желателно емайлирана) и в средата му се прави кладенче в което се изсипват 4-те яйца и белтъка на 5-тото. С вилица започва леко да се разбърква докато яйцата се поемат от брашното.

Топлата мас се изсипва и тя и бъркането с вилицата продължава.

Следва сипване на 4/5 от прясното топло мляко (значи 400 мл) и бъркането с вилицата продължава.

Следва най-интересната част: в друга доста по-голяма купа се налива топла вода (около 50-60С) и в нея се поставя купата с тестото. 

В чашката, където е втасвала маята се сипва останалото прясно мляко, размива се и се сипва при тестото. Вече се меси с ръце докато стане меко тесто, което се оформя като топка, поръсва с брашно или намазнява и оставя така да втасва. Ако водата в голямата купа поизстине, се отлива част и долива пак топла вода. 

За около 25 минути тестото удвоява обема си (това според нея, на мен ми отне 35 мин. и стана дори два пъти и повече).

Докато тестото втасва, йенските купички, се намазват с разтопена мас, слагат в тава и заминават във фурната на 50-60С да се загреят добре.

Втасалото тесто внимателно (без премесване) се разделя на 6 равни части, които се оформят като топки и се овалват в разтопената мас. 

Ако ще се правят с плънка, във всяка топка се слага по средата от нея и затваря. Тази част я пропуснах и в послеписа ще обясня защо.

Всяка топка се поставя в йенска купичка и тавата с тях се връща във фурната на същата температура - 50С за допълнително втасване. 

А тука е най-забавната част - през стъклото на фурничката се вижда как буквално напират да излезнат навън. Е това е моментът да се намажат с разбития жълтък с малко прясно мляко и да се поръсят със сусама.

Веднага след връщането им фурната, температурата се усилва на 150С и се пекат около 45 минути.

Е, пекох на 180С по средата на фурната и преди да ги извадя като видях че добре се зачервиха (по-скоро взеха да стават леко кафеникави), пробвах с клечка, която излезе суха. Печенето ми отне 40 минути.

(все пак времето за печене зависи и от фурната и куп работи).

След изваждането се мажат с масло, пръскат с малко вода и завиват с кърпа. Момента с мазането с масло биде прескочен. Задоволих се само с пръскането и задушаването.

Ето и няколко снимки:

Вижда се как станаха не само 10-а и повече сантима високи, ами и с шапчица като гъбки ...

Вътре са пухкави, мекички с леко твърда, но приятно хрупкава коричка.

В интерес на истината, издържат поне три, без да изсъхнат.

(една оставих за проба).

П.П. Направих ги без плънка, защото исках да са най-близки до хляб. Ами защо? защото преди много време бях чел за хляб печен в саксия ... и идеята много ми хареса. Доста търсих подходяща саксия, която да е глежосана отвътре и да издържи на поне 200С във фурната, без да се пръсне. Един единствен път намерих подобна, но не съобразих, че по средата е леко изтумбена и отворът идва малко по-тесен. Просто нямаше вадене на изделието от вътре.

А идеята с йенските купички за печене на индивидуални питки е направо чудесна. Каквато имаш, такава става - една по-висока, една по-широка. Важен е ефектът.

Струва си да се направят тези питки. От обясненията ми изглежда сложно и трудоемко, а не е така. Може би, защото за пръв път правя нещо по изцяло чужда рецепта и исках да обясня всичко да е ясно...

Яйчена майонеза с хрян

 Поредната ми домашна яйчена майонеза. Тази направия е само за истинските любители на домашната майонеза и то в нейните различни варианти.

 Този път-невероятна вкуснотия.

 Ще бъда абсолютно кратък, макар че се прави по-бързо отколкото ще го напиша.

 В купата на пасатора се слагат: едно яйце, една скилидка чесън, едно ч.л. дижонска горчица, 1-2 рибки аншоа, щипка черен пипер, 2 с.л. паста от хрян и се долива олио до отметката на купата - 400 мл, добавя се 1 с.л. лимонов прясно изцеден сок.

 Технологията е ясна. Пасаторът се слага на дъното и пуща на максимална мощност. След 30-а секунди майонезата е готова.

 Престоява в хладилника около час и е готова за препечените филийки.

 Май това е най-удачната и вкусна майонеза, която съм правил в последно време.

 Ето я пастата от хрян и готовата майонеза.

Пълнозърнест хляб "Фитнес" - в две разновидности

 

 По отношение на тестените изделия си подам малко традиционалост, т.е. ползвам си обикновеното брашно т.нар. тип 500 и макар да правя различни и много неща в общи линии се доверявам на него.

 Не че не съм пробвал и други разновидности, не че не съм правил и ползвал брашно от елда, от нахут, от просо и т.н. За някои дори съм писал как могат да се направят в домашни условия и да не даваме луди пари по разните там биомагазини и т.н.

 Няма и да навлизам в спорове кое по-полезно, кое има излишък от глутен и т.н.

 Няма и да разказвам, че някои зърнени култури като лимеца, елдата, един сорт пшеница сякаш са се появили от нищото преди хилядолетия, без да имат див аналог и без да има следи да са минавали някак етап на естествена селекция. Просто са се появили и в продължение на хиляди години са останали непроменени. Па ние, сега умниците, взехме, че направихме някакви тяхни ГМО модификации, които как се отразяват на организмите ни ще разберат след няколко поколения (може би като изродим организмите си)...

 Нещо се отплеснах - може би друг ще пиша повече за това, защото направо ще влезна в някоя от теориите за конспирацията.

 В момента ще се огранича просто до едно скромно разказче за първия си сериозен опит с пълнозърнесто бр гледах катоашно и направата на хляб от него и то в различни разновидности.

Любимата ми половинка попаднала на това ръжено-пшенично пълнозърнесто брашно с ръжени трици и овесени ядки. Вдъхновила се от това, че е на промоция и че е много здравословно и взела, че го купила и на скромната цена от цял един лев за пакет от 1 кг.

Донесе го, па взех да го гледам като голям камък.

Не си направих труда да търся разни рецепти, а приех, че рецептата на производителя на опаковката е достатъчна, за да й се доверя за първи опит.

Хората са си го обяснили, явно са пробвали и нямам причини да не им вярвам. Пък и опита ми в последно време показва, че някои производители дават страхотни рецепти за продукта и не трябва да се пренебрегват.

Оть` ми е за пръв път, заложих на 1/2 доза, въпреки че рецептата е за цяло кило.

Въоръжих се кантар, мерителна съдина и подхванах: точно 500 гр. брашно, точно 350 мл марна вода, точно 8 гр. сол, 7 гр. суха мая и 10 мл олио.

През едро сито пресях в подходяща купа брашното (да стане въздушно), добавих сухите съставки и водата. И тряс по челото - първа греда - стана нещо като глина, ама от оная некачествената ронливата и взех да гледам тъжно. Добавих 3 с.л. кисело мляко е 2 с.л. олио и месих с ръце яко. Получи се меко тесто, което намазних, покрих и оставих да втасва и то на топло място в бокса. След час се седеше в същия вид, ама изобщо не беше бафнало. Загрях фурната на 50С и го бухнах отчаяно вътре. След час се беше удвоило и придобило вида на снимката.

Та получих някаква надежда, че вървя в правата посока.

От тука нататък реших да направо от едно - цели две неща. Разделих тестото на две равни части и го прехвърлих в две намаслени купи.

В първата добавих 1 с.л. ленено семе и 1 1/2 с.л. запечени слънчогледови ядки.

Отново омесване, покриване с филио и оставяне на топло да втасва пак.

В другата половинка настъргах един сварен картоф и сложих 2 пълни с.л. сушени зеленчуци (от моето си производство - има всичко - лук, домат, чесън, босилек, магданоз и т.н.).

Омесих добре и също оставих да втасва.

Ето как изглежда след омесването.

Впрочем получи се много ароматно тесто.

Това е тестото със семената след втасването.

Бухна малко повече от двойно.

На първо четене, доволен съм от това, което се получава.

Сачът застлах с хартия за печене и оформих две хлебчета, които оставих да втасват върху него.

Това беше първата грешка, която отчитам. Посредата им сложих едно руло, но странично не ги "подпрях" и леко се "разляха".

Последва леко поръсване с брашно през цедка и резване отгоре по различен начин, за да си ги "позная" кое с какво е :)

Фурната заедно със сача се загрява на 220С, а на дъното й стои съдинка с вода.

След като загрее добре, сачът се вади и върху него се прехвърлят хлебчетата както са си върху хартията за печене. Затова казах, че грешката бе в неподпирането от двете страни, че при печенето леко се "разляха". 

След 20 минути температурата се намаля на 180С и се пекат общо около 40-45 минути.

Получават твърда хрупкава коричка, а от вътре колкото и да е изненадващо стават пухкави.

Последвах съвета на опаковката и едното хлебче докато беше още топло го намазах с четката с олио.

Е нещо, на външен вид не е толкова търговско, а и коричката сякаш омекна.

Ето е начупено парче от хлебчето със семена.

Пухкаво е...

Много вкусно. Може би малко безсолно, но това е въпрос на вкус...

А това е хлебчето със сушените зеленчуци.

Уханно и много вкусно.

Единственият косур на тези хлебчета е, че са леко ронливи. Иначе се режат лесно, запазват се свежи поне два дни и не пресъхват ...

Вкуснотия.

Като за първи опит съм доволен. Пак ще се прави и тогава ще споделя и евентуалните подобрения, но и в този вариант се струва да се направи.

Браво на майстора!